Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 461 от 23.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 1603/2026
Вид
Решение № 461
Подписан
23.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Александра Йорданова, Рафаела Стоилова Матева, Стоян Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601603 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 16.06.2025г., постановена по НЧХД № 471/2022 г., по описа на СРС, НО, 1 с-в, съдът е признал подсъдимата М. С. С. (със снета по делото самоличност) за невиновна в това, че на 13.07.2021г., около 17:00 часа, в гр.

София, пред Централните Софийски Хали на бул. „Княгиня Мария Луиза“ казала нещо унизително за честта и достойнството на Х. Г. Ч. в негово присъствие, а именно следните думи и изрази: „****“, „голям, наивен ****“, „идиот“ и „пълен боклук“, като обидата да е нанесена публично, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С присъдата е отхвърлен изцяло предявеният от частния тъжител Х. Ч. срещу подсъдимата М. С. граждански иск за сумата от 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Ч. е осъден да заплати на подсъдимата М. С. сумата от 4400,00 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и 5,00 лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, ведно с две писмени допълнения към нея, подадени от частния тъжител и граждански ищец Х. Ч., чрез повереника му –адв. К.. В тях се излагат съображения за 1 неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на повдигнатото обвинение, които се твърди, че са формирани при неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се доказателствената стойност на показанията на свидетелите В. и Г.а, като се сочи, че същите са приятелки на подсъдимата С. и изложеното от тях освен, че е противоречиво, цели единствено подкрепа на защитната й теза. В тази връзка се поддържа подробно становище за доказаност на повдигнатото с частната тъжба обвинение, което се твърди, че се подкрепяло както от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, така и от гласните такива.

Отправя се искане обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, а предявеният срещу нея граждански иск – да бъде уважен изцяло.

В разпоредително заседание от 03.04.2026 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният повереник на частния обвинител и граждански ищец – адв.

К. поддържа изложените във въззивната жалба и нейните допълнения аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Посочва, че безпротиворечиво от гласните доказателства се установявало, че подсъдимата С. е била клиент на частния обвинител Ч., с когото имали уговорка, съгласно която след като С. получи обезщетението, присъдено й във воденото от нея друго съдебно производство, е следвало да заплати на Ч. определена парична сума. Поддържа се, че така направената уговорка не била изпълнена от подсъдимата. Повереникът акцентира върху вътрешните противоречия в показанията на свидетелката Л. Г.а, като оспорва констатацията на контролирания съд, че същите са несъществени такива. Излага становище за некредитируемост на показанията й, доколкото твърди, че изложеното от нея пряко противоречи на информацията, изводима от показанията на останалите свидетели по делото. С оглед на изложеното моли постановената от Софийски районен съд присъда да бъде отменена, а подсъдимата – да бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен предявеният срещу нея граждански иск.

Частният тъжител и граждански ищец – Х. Г. Ч., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Излага подробни съображения за доказаност на повдигнатото с тъжбата обвинение, които мотивира преимуществено със събраните в хода на следствието пред първия съд гласни доказателства. Подобно на повереника си акцентира върху противоречията в показанията на свидетелите на защитата, водещи до извод за тяхната некредитируемост. Посочва, че последователна и взаимно допълваща се е доказателствената съвкупност за това, че Ч. е представлявал в качеството си на адвокат подсъдимата С. във водено от нея гражданско производство; че 2 същата е била доволна от постигнатия краен правен резултат и е получила присъденото й от съда обезщетение, както и че именно неуредените между тях финансови отношения са причината за изричане на инкриминираните с тъжбата изрази. Отправя искане обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимата – да бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен предявеният срещу нея граждански иск. Релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатските възнаграждения, претендирани от подсъдимата пред първата и въззивната инстанции.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, упълномощеният защитник на подсъдимата – адв. Ю. поддържа становище за правилност на обжалвания съдебен акт и за недоказаност на повдигнатото обвинение.

Акцентира върху това, че частният тъжител и повереника му са се концентрирали върху анализ на показанията на свидетелите на защитата, като същевременно не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установи самоличността на лицето, изрекло инкриминираните изрази, предмет на разглеждане в производството. Защитата се съгласява, че в действителност не се открива противоречие в доказателствената съвкупност относно това, че подсъдимата е била доволен клиент на частния тъжител, поради което твърди, че житейски необосновано и нелогично било отправянето от нейна страна на вменените й в наказателна отговорност изрази. Допълва, че недоказана по делото е останала и твърдяната уговорка, съгласно която С. е следвало да заплати на Ч. определена сума пари като възнаграждение за предоставяни адвокатски услуги. Защитникът анализира показанията на свидетелката Г.а, като сочи, че макар и от протокола за проведения й разпит в съдебно заседание да се извеждат определени несъответствия, то същите освен, че се дължат на непрецизно техническо оформление на изявленията, по същество не променят крайния извод за недоказаност на обвинението. Именно последното според защитникът е обосновало отказа на подсъдимата да се възползва от изтеклата в нейна полза абсолютна погасителна давност и да иска прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство. Развиват се съображения за допустимост, но неоснователност на възражението по чл.

78, ал. 5 ГПК. Отправя се искане първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата М. С. С., редовно уведомена за съдебното заседание, не упражнява правото си на лично участие в производството. По делото е постъпило изрично изявление от подсъдимата, чрез упълномощения й защитник, че не желае да се ползва от изтеклата в нейна полза погасителна давност, а желае въззивният съд да разгледа делото по същество.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и като провери законността и обосноваността на 3 атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, ч е н е са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие относими към предмета на делото доказателства, а именно: показанията на свидетелите Л. Г.а, И.И., М.

В.; Решение от 21.04.2021 г. по гр.д. № 7933 по описа на СГС, ГО I -17 състав;

Епикриза от УМБАЛ „Софиямед“; амбулаторни листове; Удостоверение от ВСС 9741/11.06.2025 г.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимата М. С. С. е родена в гр.София, неосъждана, българка, български гражданин, ЕГН **********.

На 07.11.2019 г., поради необезопасена и несигнализирана неравност на общински път в гр.София, подсъдимата С. паднала и счупила дясна колянна става. Извършена й е спешна операция с поставяне на метална остеосинтеза.

За случилото се С. подала искова молба в СГС, ГО срещу Столична община за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в болки и страдания, както и за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.

Процесуален представител на подсъдимата по това дело бил частният тъжител. С Решение от 21.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 7933/2020г. по описа на СГС, ГО I -17 състав Столична община е осъдена за заплати на 4 подсъдимата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както адвокатско възнаграждение на частния тъжител за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗАдв. Към датата на решението, движението на десния долен крайник в областта на коляното на подсъдимата било ограничено при свиване, слизане и изкачване на стълби.

На 13.07.2021 г. подсъдимата била на работното си място и изпълнявала служебните си задължения в администрацията на Висшия съдебен съвет като старши специалист – изпълнение на решенията на Пленума и колегиите на ВСС. Свидетелката И.И. заемала длъжността „сътрудник на комисия“.

Подсъдимата С. и свидетелите Л. Г.а, И.И., М. В. имали уговорка да празнуват рождените дни на свидетелките Г.а и И., които били съответно на 10.07 и 08.07. Поради проведените парламентарни избори на 11.07.2021 г. и ангажиментът на свидетелката Г.а към провеждането им, срещата им била насрочена за 13.07.2021 г. На същата дата е проведено заседание на Съдийската колегия на ВСС с начален час 09.30 часа, което е приключило в 15.15 часа. След приключване на заседанието на съдийската колегия, около 16.30 часа, подсъдимата и свидетелката И. излезли от сградата на ВСС, където ги чакали свидетелките Г.а и В.. Четирите се качили в автомобила на свидетелката Л. Г.а и потеглили към заведение в гр.Нови Искър.

Придвижването на подсъдимата било видимо затруднено. Остеосинтезния материал все още не бил изваден. Вървяла бавно, изпитвала болки, особено при свиване на крака, което я ограничавало да излиза в работно време или ако го прави, било с придружител.