Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 268 от 05.03.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 217/2021
Вид
Определение № 268
Подписан
05.03.2021
В сила
05.03.2021
Състав
Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.24 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.88а · Наказателен кодекс
  • чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 268 гр. София , 04.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600217 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 11.02.2021год., постановено по ЧНД №178/2021год. по описа на СГС, НО, 11-ти състав, е оставено без уважение молбата на Д. С. С., ЕГН:********** за УПО от остатъка от наложеното му наказание 5 години ЛОС по ЧНД №4738/2019г. на СпНС.

Срещу определението, в законоустановеният срок, е постъпила жалба от осъденото лице С., с която се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на събраните по делото доказателства, съдържащи се в затворническото досие относно намалелия риск от рецидив към настоящия момент, многократното му награждаване, липсата на наказания, изпълнения план във връзка с работата при изтърпяване на присъдата, обстоятелството че работи. С жалбата се атакуват и изводите на първоинстанционния съд относно остатъка от наказанието, която осъденото лице не е изтърпял. Според жалбоподателя остатъкът от размера на наложеното наказание не е самостоятелно основание за отказ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването му. Наведени са доводи, че СГС незаконосъобразно се е позовал на вида на престъпленията, за които е бил осъден.

От страна на СГП и Началника на Затвора –***, не са били направени възражения по реда на чл.440, ал.2 във вр. чл.342, ал.1 от НПК.

Апелативен съд – София, НО, 3-ти състав, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:

1

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 от НПК.

Производството по делото пред СГС е било образувано по искане на осъденото лице Д. С. С. за условно предсрочно освобождаване.

Осъденият Д. С. С. е постъпил в Затвора – *** на 15.07.2019год. във връзка с изпълнение на наложеното му с определение от 14.01.2020год. по ЧНД №4738/2019год. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години по НОХД №1810/2014год. по описа на СпНС и по НОХД №4514/2019год. по описа на СпНС, което на осн.чл.24 от НК е било увеличено с една година „Лишаване от свобода“ и на осн. чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно и наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, наложено му по НОХД № 81/2002год. по описа на РСПоморие.

Към 11.02.2021год., осъденото лице С., е изтърпял от наложеното му наказание фактически 3 години, 0 месеца и 07 дни и от работа 02месеца и 03 дни. Остатъкът, който има да търпи към тази дата е в размер на 01 година, 09 месеца и 20 дни.

При това положение, СГС правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК, тъй като осъденото лице е изтърпяло повече от предвиденият в закона размер от една втора, в предвид на обстоятелството, че не се касае за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив. Видно от свидетелството за съдимост Д. С. С. е бил реабилитиран по право и съответно са били заличени с изтичане на предвидения в чл.88а от НК срок предходните на тези три осъждания. Правилни и законосъобразни са и изводите, че не е налице другата законова предпоставки по чл.70, ал.1 от НК, във вр. чл.439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

При изтърпяване на наказанието, осъденият Д. С. С. е полагал труд, който видно от приложената справка на МП ГД“ИН“ Затвора – град ***, към 11.02.2021год. е бил за период от 02 месеца и 03 дни. Със Заповед №85/23.10.2020год. на Началника на затвора, е бил заменен режимът на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от „Строг“ в „Общ“, в предвид позитивното му поведение, липсата на наказание, наличието на награди.

Рискът от рецидив, определен при постъпването му в затвора е 46 точки, като средно ниво на рецидив и същият е коригиран на 41 т., който спад е в зона „Умения за мислене“. Все още рискът от вреди към обществото е среден.

Видно от изготвените по делото становище и текущ доклад, по отношение на осъдения С. е налице положителна промяна, прогресивно протичащ процес на поправяне. В ЗОЗТ „***“ е разпределен около един месец след началото на изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“/ от 08.08.2019год./. В приложения доклад са посочени следните дефицитни зони: 1/По отношението към правонарушението –не признава в пълна степен вината за извършеното правонарушение, 2/Умения за мислене-частична способност за 2 разпознаване на проблемите, не умее да разреши проблемите си по адекватен начин, не осъзнава в пълна степен последствията от криминалното си поведение спрямо обществото и него самият. По отношение на осъдения е налице изготвен първоначален план на присъдата, по отношение на който следва да се вземе в предвид освен срокът за постигане целите в същият, така и липсата на обективни данни за постигане целите на присъдата в по – кратки срокове от предвидените.

Както правилно е посочено в обжалваното определение, липсата на наказания от една страна, както и обстоятелството че работи и изпълнява възложените му задачи от затворническата администрация, са дължимо поведение в местата за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, за което липсват доказателства да се дължи на самоконтрол и стремеж да се поправи, с оглед на отразеното в доклада за отчетените дефицитни зони.

В предвид на изложеното, депозираната жалба е неоснователна, а определението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.440, ал.2 от НПК, във вр. чл.345, ал.3, във вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 3 -ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в с.з. на 11.02.2021г. по ЧНД №178/2021г. по описа на СГС, НО, 11-ти състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на осъдения Д. С. С., с ЕГН:********** за условното му предсрочно изтърпяване от остатъка на наложеното му наказание от 5 години „Лишаване от свобода” с определение на Специализирания наказателен съд, 5-ти състав от 14.01.2020год. по НЧД №4738/2019год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от Определението да се изпрати на осъденото лице за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3