Определение № 2484 от 09.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2484 гр. София, 06.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502605 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1,във вр. с чл.435,ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. Н. – ипотекарен кредитор против определение №9 000 от 28.09.2022 г. по ч.гр.д. №7441/2022г. на СГС, VI въззивен състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу издадени в полза на обявения за купувач взискател по изп.д.№451/2019г. – Ч.

Д. Г. 2 броя Постановления за възлагане от 12.05.2022г. за гаражи №1 и №2, подробно описани, с общ административен адрес: жилищна сграда в гр.София,р-н Слатина, кв.Редута, ул.“***“ №***.

Жалбоподателят чрез процесуалния му представител адв.К. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди, че по силата на Договор за цесия от 28.02.2020г., вписан в АВп-София на 24.04.2020г. е придобил вземане, обезпечено със законна ипотека върху два гаража, които са обект на публичната продан по изп.д.№ 451/2019г., т.е. вписани са както ипотеката, така и договора за цесия, поради което жалбоподателят има качеството на ипотекарен кредитор. Въпреки това, на него не му е съобщавано нито за описа, нито за проданта, което не му е дало възможност да участва в наддаването наред с другите взискатели в проведената публична продан, което право му е дадено с разпоредбата на чл.501 ГПК. Твърди, че именно поради лишаването му от право да участва в публичната продан и наддаването, не е попадтал в кръга на лицата по чл.435,ал.3 ГПК, за да може да обжалва постановленията за възлагане.

Твърди, че се касае за една изначално опорочена процедура по провеждане на публичната продан. Противопоставя се на мотивите на съда относно липсата на задължение за уведомяване на ипотекарния кредиторза насочване на изпълнението върху ипотекираното имущество, защото ипотеката била 1 вписана след възбраната по изп.д. Подробни доводи са развити в жалбата.

Моли за отмяна на определението и издадените постановления за възлагане.

В законния срок е постъпил отговор от взискателя в изпълнителното производство Ч. Д. Г. , обявен за купувач, чрез пълномощнка му адв.Т.. В отговора са изложени подробни доводи за неоснователност на частната жалба с молба за потвърждаване на определението като законосъобразно и правилно. Твърди, че жалбоподателят не е страна в изпълнителното производство, поради което относима за него е разпоредбата на чл.435,ал.4, но не са налице предвидените в нея предпоставки, за да обжалва възлагането.

Длъжникът по изпълнението, редовно уведомен, не е депозирал отговор.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното определение във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок и е процесуално допустима. Разгледана обаче по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Видно от данните по изпълнително дело № 451/2019г. по описа на ЧСИ А. П., същото е образувано по молба на взискателя Ч. Д. Г. и въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2019г. за вземане срещу З. И. А. за сумата 100 000 лева, на основание чл.79 ЗЗД, представляваща връщане на предадена с разписка от 26.06.2013г. сума, ведно със законната лихва от 01.03.2017г. до окончателното плащане. Съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и е изпратил запорни съобщения към търговски банки.

След представяне на влязло в сила на 21.06.2019г. съдебно решение № 8069 от 21.12.2018г., постановено по в.гр.д.№ 7032/2018г. на СГС, ГО IV-д състав, с което е потвърдено решение от 23.02.2018г. по гр.дело № 10278/2017г. на СРС, ГО, 32 състав, с което е уважен иск на длъжника З. А., предявен против „Фандъков 2010” ЕООД с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД и е обявен за окончателен Предварителен договор от 15.02.2011г. с предмет двата процесии гаража, намиращи се в гр.София на ул. *** № ***, ЧСИ е разпоредил вписване на възбрана върху имотите, вече собственост но длъжника по изпълнението и такава е вписана на 29.07.2019г.

Установява се от представените справки от АВп, че исковата молба по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД на З. А. против „Фандъков 2010” ЕООД е вписана на 11.04.2017г., а влязлото в сила на 21.06.2019г. съдебно решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, е вписано в службата по вписване на 20.12.2019г.

С НА от 07.01.2020г. за покупко-продажба на недвижим имот на нотариус Л. Т., длъжникът З. И. А. е продала на И. Б. И. процесиите гаражи.

За задължението на купувача за остатъчната част от цена била учредена законна ипотека върху имотите , вписана на 07.01.2020 г./л.77 от изп.д./

2

С Договор за цесия от 28.02.2020 г./л.81/, вписан в АВ - София с вх.рег. 20699/24.04.2020 г., т.4, дело 15427 /24.04.2020 г. жалбоподателят В.

Н. е придобил от длъжника по изпълнението З. А. обезпеченото с ипотека вземане за сумата 45 000 лева срещу нейния длъжник И. И..

При проведената публична продан възбранените имоти /двата гаража/, подробно описани в Постановленията за възлагане, са възложени върху взискателя Ч. Д. Г..

Съгласно документите, намиращи се в изпълнителното дело, жалбоподателят не е участвал в проданта, което се признава и в жалбата.

Жалбата на В. Г. Н. до СГС е насочена именно срещу издадените постановления за възлагане.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.435 ГПК в 5 алинеи лимитативно изброява кръга на лицата, които могат да обжалват действията на съдебния изпълнител, както и конкретните действия, които могат да бъдат обжалвани, като тълкуването не може да бъде разширително.

Според разпоредбата на чл.435,ал.3 ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Според разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Видно е от данните по изп.дело, че жалбоподателят не е сред изброените категории лица, които могат да обжалват постановлението за възлагане и въобще действията на съдебния изпълнител.

Жалбоподателят счита, че по силата на чл.501,ал.1 ГПК – при продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта, което в случая той не е сторил и това опорочавало публичната продан.

В случая обаче ипотеката върху продадените имоти е вписана след вписаната от ЧСИ възбрана. При това положение, съгласно разясненията, дадени в т.7 на ТР № от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, вземането, обезпечено с ипотека, вписана след вписването на възбрана върху имота, се удовлетворява в реда на хирографарните кредитори. Затова задължение за уведомяване по чл.501 ГПК не е възникнало за ЧСИ. Жалбоподателят е ипотекарен кредитор, тъй като му 3 е цедирано обезпечено с ипотека вземане, но в случая тази ипотека е вписана след вписана от ЧСИ възбрана върху имотите, по искане на първоначалния взискател Ч. Г.. Именно възбранените имоти са предмет на публичната продан и жалбоподателят в случая е хирографарен кредитор /поради по-късно вписаната ипотека/, т.е. той ще получи удовлетворение в реда на хирографарните кредитори и ЧСИ няма задължение да го уведомява за проданта.

След като няма качеството на участвал в публичната продан като наддавач по см. на чл.435,ал.3 ГПК, жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва постановленията за възлагане.

Според задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР №4/11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публична продан може да се установява чрез самостоятелен установителен иск, чрез позоваване от ищеца, или възражение от ответника в друго производство, а трето лице, което твърди свое право на собственост върху имота - предмет на проданта, разполага с петиторна защита. Тези изводи произтичат пряко от действащата правна уредба, определяща обхвата на защита, даден от законодателя и очертаващ правните последици от проведена публична продан и съответно влязло в сила възлагателно постановление.

Затова правилно съдът е приел жалбата на В. Н. срещу постановленията за възлагане за недопустима. Разпоредбата на чл.435,ал.3 ГПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване.

Изводите на САС съвпадат с изводите на СГС, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 000 от 28.09.2022 г. по ч.гр.д.

№7441/2022г. на СГС, VI въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4