Решение № 127 от 10.12.2021, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Гражданско дело 565/2021
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 10.12.2021
- Състав
- Мария Йорданова Дучева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. А., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20212110100565 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. М. А. с адрес с.Т., общ.А., ЕГН **********, чрез адвокат Г.М. Против Б. С. С. , ЕГН ********** с адрес с.Т., общ.А..
В ИМ Ищецът твърди, че е собственик на имот № 297, находящ се в землището на с.Т., м. „Кокар бунар", с площ от 427 кв.м, категория четвърта, начин на трайно ползване - нива, с граници на имота: ПИ 243, ПИ 296, Път, ПИ 299, ПИ 298, и имот № 243, находящ се в землището на с.Т., м. „Кокар бунар", с площ от 312 кв.м, категория четвърта, начин на трайно ползване - нива, с граници на имота: Път, ПИ 244, ПИ 297, Дере. Ищецът обработва тези имоти, като създал масиви с череши, фиданките на които са още в млада възраст. Ha 45.05.2021 год. при посещение на имотите ищецът констатирал, че листата на част от фиданките са в неприсъщ за развитието на дървото и сезона жълт цвят. При попродължителен оглед, констатирал, че тревата в съседния имот също е в изцяло жълт цвят.
Това навело ищеца на извод, че има връзка между третирането на тревните площи на съседния имот и пораженията върху фиданките в собствения му имот. Тогава ищецът си спомнил, че е видял собственика на съседния имот -Б.С.И. да пръска с ръчна пръскачка в съседния имот 10-12 дни преди датата, на която е констатирал щетите върху растенията.
Третирания с хербицид имот е с номер 244.
По повод констатациите ищецът образувал в АРС производство за обезпечаване на доказателствата, като пo ч.гр.д. №431/2021 пo опuса нa районен съд А. , по което било прието заключение на вещото лице. Това заключение потвърдило, че насажденията са третирани със системен хербицид и ще погинат. B резултат на третирането със системен хербицид са унищожени 14 дървета.
1
Междувременно ответникът подписал пред нотариус с peг.№324 дeклapaция c peг.
№2467/2021 год., c която признава стореното и заявява, че за своя сметка ще възстанови поразените дървета. Но до момента това не било сторено.
B ползи. резултат на деянието на ответника, ищецът претърпял вреди и пропуснал Преките вреди се изразявали в разходите които е извършил за създаване на насаждението, a пропуснатите ползи -в плодовете от насажденията за периода нa тяхното плододаване.
Тези вреди са в резултат от умишлено или небрежно поведение на ответника и според ищеца подлежат на обезвреда no реда на чл.45 от 33Д.
Предвид изложеното ищецът моли съдът дa постанови решение, а което да осъди ответника пo делото да му заплати сумата от 1000 лева / хиляда лева/ представляващи обезщетение за причинените вреди в следствие на третиране с хербицид на 14 бр. череши в гореописани имот от които, 200 лева разходи за създаване на насаждението, a сумата от 800 лева представляваща стойността нa плодовете които черешовото насаждение е щяло да плододаде за периода на неговата нормална амортизация, ведно със законните лихви, начиная от датата на увреждането 28.04.2021 год. до окончателното погасяване на задължението, както и направените пo делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв.К. в който отговор ответника оспорва фактите, както са изнесени в и.м. като твърди, че действително е извършил третиране на плевелите в своя имот, но причината за погиване на дърветата в имота на ищеца е, че същия е засадил тези дървета на по-малко от необходимото отстояние от имотната граница между двата имота и това е създало предпоставки препарата да попадне върху тези дървета. Навеждат се възражения, че дърветата са млади и не са в плододаваща възраст и се оспорва размера на изчислената стойност на бъдещите плодове.
В съдебно заседание, страните се явяват заедно с процесуалните си представители, които поддържат ИМ, респ.отговора на ИМ.
По делото беше разпитан свидетелят Т.Р., който е агроном и разказва, че именно той е установил отравянето на овошките с пестицид. Свид.Р. разказва, че освен агроном е и производител на посадъчен материал и именно от него са закупени процесните фиданки през 2016г, с които е създадена овощната градина. Периодично ищецът се консултирал със свидетеля относно отглеждането на градината. През м.май на текущата календарна година ищецът посетил свидетеля и му занесъл клонче от черешово дърво с пожълтели листа, за да се консултира от какво заболяване страда и да му препоръча препарат за защита. По вида на листата свидетелят веднага разбрал, че става въпрос за третиране със системен хербицид и пожелал да види пострадалите дървета, за да е сигурен. Отивайки на място в овощната градина свид.Р. веднага забелязал последния ред дървета, които били видимо изостанали в 2 развитието си в сравнение с останалите, но тревата под дърветата не била засегната.
По делото е прието като доказателство заключение по съдебна –агротехническа експертиза, което е било обезпечено по реда на осн.207 ГПК по гр.д. №431/2021г по описа на РС-А.. Според заключението на ВЛ „ По короната на всички дръвчета в различна степен се установи пожълтяване, завиване и изсъхване на листата. Същите са деформирани и спаружени. На някои дръвчета се наблюдават изсъхнали и неоплодени цветове“.
„Пораженията върху черешовите дръвчета са причинени от препарат за растителна защита – хербицид.“ „Хербициди, на които активното вещество е глифозат унищожават зелените части на разстенията. Действието им е от листата към корените ..При всички случаи унищожаването на зелените части при овощните видове в зависимост от честотата и дозата на използвания хербицид води до ненормално развитие , нарушена вегетация , изостанал растеж и често до летален изход“.
Според заключението на допуснатата по делото съдебно-агрономическа експертиза стойността на погиналите овощни дръвчета възлиза на 4015,80лева, а стойността на плодовете, които са щели да дадат за текущата година възлиза на 120лева. (л.36-45).
Според заключението на съдебно-техническата експертиза увредените дървета са засадени на разстояние между 0,90м и 1,66м от имотната граница между имота на ищеца и този на ответника (л.52-53).
При тези доказателства, Съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД , според която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Така предявеният иск е процесуално допустим. Давността за вреди от непозволено увреждане е пет години, считано от датата на деликта. В случая непозволеното увреждане е извършено 28.04.2021г, поради което петгодишният давностен срок от момента на увреждането не е изтекъл. Ето защо са налице предпоставките за разглеждане на иска по същество.
За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.
Между страните по делото липсва спор относно факта, че на 28.04.2021г ответникът е третирал имота си със системния хербицид „Тайфун“. Това се потвърждава от отговора на ИМ и от приложената по делото нотариално заверена декларация, подписана от ответника.
Причинените в резултат на действието на ответника вреди също са налице, т.к. видно от приложената на л.36-45 експертиза 14броя черешови дървета трябва да бъдат изкоренени , т.к.една част вече са погинали, а при останалите- предстои летален изход. Според същото заключение погиването на дърветата е пряка и непосредствена последица на третирането, т.к. хербицида който е използван засяга кореновата система, а освен това е използван нееднократно.
3
По мнение на решаващата съдебна инстанция по несъмнен начин по делото се доказа и вината на ответника за погиването на процесните 12бр.дървета. Според заключението на съдебната– агротехническа експертиза, изготвена по реда на осн.207 ГПК по гр.д.
№431/2021г по описа на РС-А. , ВЛ което е посетило имота непосредствено след третирането е установило, че тревата под дърветата е с „характерния за сезона зелен цвят“.
Това е индикация, че тревата не е третирана с хербицида. Случайно попадане на хербицида върху дърветата (дължащо се на вятър) също е изключено според ВЛ, защото при тази хипотеза тревата също неминуемо е щяла да бъде засегната. Според заключението на ВЛ М.Л. дърветата са били третирани нееднократно с хербицид.
Съдът като съобрази заключението на изготвените по делото експертизи, счита че макар употребата на хербицид от ответника да не е за пренебрегване, несъмнено фактът, че дърветата са засадени прекалено близо до имотната граница също има отношение към противоправния резултат. Видно от приложено на л.24 писмо изх.№94-00-1297(1)/ 20.05.2021г Община А. е извършила проверка в имота на ищеца и е установила, че последния ред дървета (процесните дървета) са засадени на разстояние по-малко от нормативно установеното в чл.52 ЗС. Според цитираната законова разпоредба „Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските.“ Констатациите на Община А. се потвърдиха от приложената по делото съдебно- техническа експертиза, съгласно която „ увредените дървета са засадени на разстояние между 0,90м и 1,66м от имотната граница между имота на ищеца и този на ответника“ (л.52-53). Фактът, че дърветата са засадени твърде близо до имота на ответника безспорно също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът прецени, че ищецът с поведението си е създал предпоставки за настъпване на вредите и е налице съпричиняване.
На това основание искът следва да бъде уважен за половината от претендираната сума или 2067,90лева, а за останалата сума до 4135,80лева следва да бъде отхвърлен.
Уважаването на основния иск закономерно води и до уважаване на искането за присъждане на законна лихва за забава, считано от датата на деликта-28.04.2021г.
Относно разноските:
По делото се констатира , че от ищеца са направени разноски в размер на 1928,43лева в исковото и обезпечителното производство, от които на осн.чл.78, ал.3ГПК на ищеца да бъдат присъдени 964,21лева, съобразно уважената част /50%/ от иска.
От ответника се констатира да са направени разноски в размер на 550 лева. На осн.чл.78, ал.3 ГПК съдът прецени на ответника да бъдат присъдени 275лева, съобразно отхвърлената /50%/ част от иска.
След прихващане на дължимите разноски ответникът С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 689,21лева.
По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, Съдът 4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл.45, ал.1 ЗЗД Б. С. С. , ЕГН ********** с адрес с.Т., общ.А. да заплати н а Р. М. А. с адрес с.Т., общ.А., ЕГН **********, сумата от 2067,90лв./две хиляди шестдесет и седем лева и 90ст./ имуществени вреди, представляващи разходи за засаждане и отглеждане на 14бр.черешови дървета и стойността нa плодовете които черешовото насаждение е щяло да плододаде, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането- 28.04.2021 год. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената сума от 2067,90лв до предявения размер от 4135,80лв./четири хиляди сто тридесет и пет лева и 80ст./.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК Б. С. С. , ЕГН ********** с адрес с.Т., общ.А. да заплати на Р. М. А. с адрес с.Т., общ.А., ЕГН ********** сумата от 689,21лв./шестотин осемдесет и девет лева и 21ст./ лева за разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5