Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 45692 от 26.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 12737/2024
Вид
Разпореждане № 45692
Подписан
26.03.2024
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45692 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20241110112737 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на М. С. С. и Р. И. И., чрез адв. Г. Д., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [*****], действащо чрез [*****] - клон [*****] с ЕИК: [*****].

В заявлението е направено искане за присъждане и на адвокатско възнаграждение по делото в размер на 800 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим и в заповедното производство, „заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска”. Присъждането на разноски в полза на заявителя /в случая на претендираното адвокатско възнаграждение/ е предпоставено от установяване на реалното заплащане на същото, като доказването на това обстоятелство е в негова тежест.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. За установяване на сключения между страните договор за процесуална защита и съдействие по делото е представено единствено пълномощно в полза на адвоката да представлява заявителите. Не е представен документ, съдържащ уговорка между страните относно дължимото възнаграждение и начина на заплащането му. Към заявлението в приложена фактура № 71/19.02.2024 г. с получател М.

С. С. и издател Г. Д. Д. с предмет възнаграждение за завеждане на гражданско дело о осъществяване на процесуално представителство по него за двама ищци на стойност 800 лева, платими по банков път, като в документа е посочена банкова сметка в [*****].

Представено е и извлечение от онлайн банкиране от сметка в [*****] за входящ превод в лева на стойност 2250 лева, вальор 16.02.2024 г. Не става ясно по коя банкова сметка е получена сумата, кой е наредител на същата, респ. на какво основание тази сума е била заплатена.

Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС, ОСГТК, разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск. Процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи 1 отговорността на страните за поемането им. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В конкретния случай заявителите не представят в производството документи, от съдържанието на които може да се установи какъв е конкретно договореният размер на възнаграждението за адвокатската услуга по представляване на страната в заповедното производство, както и че адвокатско възнаграждение е било заплатено съгласно договореното между страните. Ето защо и не може да се приеме, че претендираната от страната сума в размер на 800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение е действително извършен от заявителите разход във връзка с образуваното заповедно производство. За съда не е налице правомощие да разпореди издаването на заповед за изпълнение и за разноски, които страната не е доказала да е извършила в производството. В тази част заявлението следва да се отхвърли, доколкото други доказателства, установяващи уговарянето и заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение не са представени.

По изложените мотиви Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 70526/01.03.2024 г. на М. С. С. и Р. И. И., чрез адв. Г. Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу [*****], действащо чрез [*****] - клон [*****] с ЕИК: [*****] в частта относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лева.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителите.

Препис да се връчи на заявителите чрез адв. Д. на ел.адрес, като се укаже да се потвърди получаването. В случай че потвърждение не постъпи в едноседмичен срок от изпращането преписът да се връчи на адреса в гр. [*****].

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2