Решение № 4569 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4569 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100506176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Г. В. М., чрез адв. М.Б. жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 846 на Камарата на ЧСИ – О.М., изразяващи се в отказа на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително дело 118/24 г. В жалбата са наведени твърдения, че вземането по изпълнителния лист въз основа, на който е образувано производството е погасено чрез прихващане по насрещни вземания между жалбоподателя и дружество „Билдинг-Кар“ ООД по повод сключено споразумение от 10.03.2022 г. Заявени са и възражения, че по никакъв начин не бил уведомяван за извършен договор за цесия, с който се легитимирал взискателят като цесионер по него. Предвид което се иска от съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.

По делото е депозирано възражение от страна на взискателя в изпълнителното производство – П.Г.П., в което са заявени съображения за неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията, че длъжникът не бил уведомен за сключения договор за цесия.

Депозирани са и мотиви на ЧСИ на основание чл. 436 ал.3 от ГПК.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 05.03.2024 г. и депозиран с нея изпълнителен лист, издаден от СГС на основание чл. 404 от ГПК, с който Г. В. М. е осъден да заплати на „Билдинг – Кар“ ООД сумите 3 649, 80 съответно 1

1 760 лв., представляващи съдебни разноски по водено съдебно производство по т.д.

1581/2020 г. на СГС, респ. т.д. 631, 21 г. по описа на САС.

Приложен е и договор за цесия от 10.10.2023 г., сключен между „Билдинг – Кар“ ООД, като цедент, и П.Г.П., като цесионер. Предмет на договора са вземанията по изпълнителния лист, с който е образувано процесното изпълнително производство.

На 07.03.2024 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 10.04.2024 г., длъжникът – настоящ жалбоподател е депозирал пред ЧСИ споразумение за прихващане, сключено на 30.03.2022 г. между „Билдинг-Кар“ ООД чрез управителя Г. В. М. и Г. В. М., с което страните след констатация на съществуващи насрещни вземания извършват прихващане на същите като в резултат на същото „Билдинг-Кар“ ООД има задължение към Г. М. за сума в размер на 382, 36 лв. Вземанията на „Билдинг-Кар“ ООД, предмет на прихващането са тези, обективирани в изпълнителния лист, с който е образувано процесното изпълнително производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, редовна е по форма, съдържание, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал.3 от ГПК и следва да се разгледа по същество като процесуално допустима.

Нормата на чл. 435 ал. 2 т.6 от ГПК предоставя на длъжника в изпълнителното производство правната възможност да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството или да приключи изпълнението.

В нормата на чл. 433 ал.1 от ГПК са посочени лимитативно хипотезите, при които ЧСИ прекратява изпълнителното производство. Заявените твърдения в жалбата попадат в приложното поле на хипотезата по т. 1, съобразно която производството се прекратява когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

Разписка, квитанция или друг документ, попадащ в приложното поле на сочената разпоредба, видно от данните по делото длъжникът не е представил. В жалбата е заявено правопогасяващо възражение за извършена извънсъдебна компенсация на насрещни вземания преди образуване на изпълнителното производство. Право на подобно правопогасяващо възражение като основание за прекратяване на изпълнителното производство в чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК законодателят не е предвидил, защото съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация. Това е така, защото всички възражения за погасяване на изпълняемото право /изтекла давност, прихващане, опрощаване, сливане, новация и др. /, 2 произтичащи от юридически факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, компенсационното изявление на длъжника може да бъде зачетено от съдебния изпълнител само при успешно провеждане на отрицателния установителен иск по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК. Този извод произтича от обстоятелството, че съдебният изпълнител не разполага с правораздавателни правомощия по арг. на раздел II от ЗЧСИ и не е оправомощен в случай на материалноправен спор между страните по повод надлежното му извършване да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили изискуемите предпоставки за настъпване на погасителния му ефект / в този смисъл определение 69/12.02.2015 г. по т.д. 1689/2014 г. на Второ ТО на ВКС/.

Изложените по-горе съображения се отнасят и за възражението на длъжника по повод извършена цесия. Видно от данните по делото същата е съобщена преди образуването на изпълнителното производство цесия с оглед представените от цесионера – взискател доказателства за нейното съобщаване. Това е така, защото макар цесията да не е погасителен способ, тя е способ за прехвърляне на права след нейното съобщаване на длъжника, предвид последиците на съобщаването, изразяващи се в изгубването на материално-правната легитимация на досегашния кредитор като титуляр на вземането срещу длъжника.

По изложените съображения жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, СГС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ДЕЙСТВИЯТА НА ЧСИ – О.М., с рег. № 846 и район на действие - СГС, по изп.дело 118/2024 г., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство по чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3