Решение № 121 от 12.06.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Габрово, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велемира Димитрова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Гражданско дело № 20224200100463 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2010г. по ч.гр.д № 1948/2010г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу солидарните длъжници А. Л. К., Р.М. К.а и К.А. К., е образувано изпълнително дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В. с рег. № ***, с район да действие Габровски окръжен съд против А. Л. К..

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД от 27.01.2011г.

С молба от 23.01.2012г. ответникът по делото „МАКРОАДВАНС" АД е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание Договор за покупко-продажба на вземания / цесия/ от 21.11.2011г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД.

Едва на 24.08.2015г. взискателят прави искания по отношение на длъжника за справка за наличие на трудов договор и налагане на запор на възнаграждението му. В резултат е изпратено запорно съобщение от 09.09.2015г., получено на 12.09.2015г. от „Паралел” ЕАД, в качеството му на работодател. Тоест от образуване на изпълнителното дело на 27.01.2011г. до 24.08.2015г., за период повече от 2 години, не са искани и не са предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника А. Л. К..

Основанието за прекратяване на изпълнителното дело, установено с разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни действия. Тъй като действия по принудително изпълнение, предприети след прекратяване на делото са незаконосъобразни и не произвеждат ефект, ищецът прави изрично възражение за погасяване на задълженията му по давност.

Заявява, че паралелно със срока по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК е текъл и срокът на 1 погасителната давност на вземането. Извършените след изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени, поради настъпилата „перемпция".

В резултат на бездействието на кредитора - взискател в продължение на повече от две години, горепосоченото изпълнително дело е прекратено по право - ех lege, на основание чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК - по аргумент от т. 10 на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015г. Всякакви евентуални изпълнителни действия или искания за такива от взискателя, извършени след перимирането на изпълнителното дело са невалидни, недопустими и незаконосъобразни и поради това не се отразяват на течението на давностния срок, не го спират и не го прекъсват, като са лишени от правна релевантност. Взискателят не може да иска изпълнение по вече прекратено изпълнително дело. С прекратяването на изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право —т. 10 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015г.

С оглед на горното според ищеца давностният срок е текъл и е изтекъл, като не е бил прекъсван или спиран от датата на последното действие по изпълнение, досега.

Изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност, която е изтекла още на 28.01.2018г.

По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - „Макроадванс" АД, с ЕИК 201127485, че ищецът А. Л. К., с ЕГН:**********, не дължи сумите, както следва: 38 303.66 лева главница; сумата от 4 946.35 лева - лихва за периода от 25.04.2010г до 05.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.20Юг до окончателното й плащане, за които е издаден изпълнителен лист от 07.12.2010г. от Районен съд гр. Севлиево в полза на „Банка ДСК" АД, на основание Заповед за изпълнение №1226 от 07.12.2010г. по ч.гр.д №1948/2010г по описа на Районен съд гр. Севлиево и предмет на изпълнително дело №102/2011г. при частен съдебен изпълнител, с per. № *** на КЧСИ, З.В., с район на действие Окръжен съд Габрово.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

В установения от закона срок е постъпил отговор от ответника „Макроадванс" АД, който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Ответникът не оспорва, че вземането му в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Банка ДСК" ЕАД, понастоящем „Банка ДСК" АД, произтича от Договор за кредит за текущо потребление, сключен между А. Л. К. , в качеството му на кредитополучател и „Банка ДСК" ЕАД. Поради неизпълнение на посочения Договор, Банката се е снабдила със Заповед № 1226 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.12.2010 г. и Изпълнителен лист от 07.12.2010 г. по описа на PC -гр. Севлиево по ч.гр.дело № 1948/2010 г., съгласно които А. Л. К., Р.М. К.а и К.А. К. са осъдени солидарно да заплатят обективираните в него суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение от страна на 2

„Банка ДСК" ЕАД, понастоящем „Банка ДСК" АД, е образувано изпълнително дело № 102/2011 г. по описа на ЧСИ З.С.П.-В., с per. № *** на КЧСИ.

Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност, на което ищецът основава претенцията си.

Заявява, че по изпълнителното дело са поискани и извършени следните изпълнителни действия спрямо ищеца А. К.:

27.01.2011 е образувано изпълнително дело № 102/2011 г. по описа на ЧСИ З.С.П.-В., като с молбата за образуване са искани изрични действия - налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, банковите им сметки;

23.01.2012 г. „Макроадванс" АД е депозирало молба за конституирането му като взискател по дело;

24.08.2015 г. е депозирана молба за извършване на справка и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. К.;

09.09.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца „Паралел" ЕАД; от 29.09.2015 г. до 28.12.2016 г. са постъпвали суми от наложения запор върху трудовото му възнаграждение;

07.04.2017 г.- е депозирана молба за извършването на справка за трудови договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;

25.04.2017 г. - е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника А. К.

-„Хитачи Енерджи България" ЕООД;

- от 19.01.2018 г. до 18.01.2023 г. - са постъпвали суми от наложения запор на ищеца върху трудовото му възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и във връзка с твърдението в исковата молба за наличието на т.нар. „перемпция", настъпила в периода от 27.01.2011 г. - 24.08.2015 г., което от своя страна довело до изтичането на погасителна давност ответникът се позовава на Решение № 37 от 24.02.2021 г. по ГД № 1747/2020 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК . Счита, че дори изпълнителното дело да е било перемирано, не образуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Образуването на изпълнително дело не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.

С оглед на това в случай, че съдът счете, че по изпълнително дело № 102/2011 при ЧСИ З.В. е налице период от над две години, то ако последното безспорно прекъснало сроковете действие е молбата за образуване от 27.01.2011 г., с която са искани изрични действия, то с последващите молби на взискателя от 24.08.2015 г. с искане за извършване на справка и налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, който е наложен на 09.09.2015 г., и от 07.04.2017 г. , давността е била прекъсвана, независимо, че по делото е налице перемпция и независимо, че въз основа на последващите молби на взискателя не е образувано формално ново изпълнително дело. Така и с оглед на описаната хронология по-горе в периода от 27.01.2011 г. до дата на подаване на исковата молба в съда- 02.12.2022 г.

3 не е налице период повече от пет години, през които да няма изпълнителен способ, който да е прекъснал давността.

Ответникът се позовава на това, че преди Тълкувателно решение № 2/2013 о т 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, което обсъжда материята на изпълнителното производство, по - точно как настъпва т.нар. „перемпция" и от кога започва да тече погасителната давност е било в сила Постановление на пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г., което също третира въпроса на прекратяване на изпълнителното производство. ППВС е било задължителна съдебна практика на всички съдилища на територията на страната по приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС.

В настоящия случай давността е започнала да тече преди приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, поради което от образуването на изпълнителното дело ( 27.01.2011 г.) до 26.06.2015 г. /влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/2013 г./, давността за задължението е била спряна. От 26.06.2015 г. започва да тече нова давност, която е била прекъсвана с всяко валидно искано и предприето действие, съгласно посочените в тълкувателното решение. След 26.06.2015 г. и изхождайки от описаната хронология в т.1 по-горе са искани и извършени действия, като към дата на стартиране на настоящото производство не е налице изтекла погасителна давност.

Ответникът оспорва и твърдението на ищцовата страна, че с прекратяването на изпълнителното производство всички предприети действия се обезсилват по право.

Настъпването на перемпция е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но с това не се заличава ефекта от вече предприетите принудителни действия, които са прекъсвали давността за изпълняемото право. По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения иск от страна на А. Л. К..

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

Изпълнително дело №102/2011г. по описа на ЧСИ З.В., с per. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд Габрово е образувано на 27.01.2011г. по молба на „Банка ДСК” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 07.12.2010г. издаден по ч.гр.д № 1948/2010г. по описа на Районен съд гр. Севлиево, срещу солидарните длъжници А. Л. К., Р.М. К.А и К.А. К.. С молбата за образуване на делото са искани изрични действия - налагане на запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците, банковите им сметки , притежаваните МПС, както и налагането на възбрани върху притежаваните недвижими имоти. На осн. чл.

18 от ЗЧСИ, взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва справки за имущественото състояние на длъжниците и да предприема съответни изпълнителни действия.

Видно от приложеното изпълнително дело, първото предприето изпълнително действие е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К.А. К., получавано от „Хринад” ООД. По запора са извършени удръжки през м. февруари 2011г. и 4 месец март 2011г., видно от преводното нареждане от 27.04.2011г. / л. 42 от делото/. като взискател по делото е конституирано „Макроадванс" АД в качеството му на цесионер по сключен договор с „Банка ДСК” ЕАД.

На 23.01.2012 г.

На 12.10.2012г. по изпълнителното дело е наложен запор върху пенсията получавана от длъжника Р.М. К.а. Запорът е изпълняван до 01.01.2013г.

На 17.10.2013г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Р.М. К.а.

На 12.09.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Л.

К., получавано от „Паралел” ЕАД – Севлиево Запорът е изпълняван до м. ноември 2016г.

На 26.04.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Л.

К., получавано от ”АББ България” ЕООД, чиито правоприемник е „Хитачи Енерджи България” От 19.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск запорът се изпълнява като по изпълнителното дело постъпват суми.