Решение № 73 от 15.04.2019, Районен съд - Поморие

Р Е Ш Е Н И Е N 73

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Поморие,

15.04.2019год.

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА при участието на секретаря Валентина А. като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело

N 644 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявен иск от П.А.А. *** против Н.Х.А. *** за развод. В исковата молба ищцата твърди, че от съвместното им съжителство на 02.12.2013г. се родил синът им Х. Н.А., а с ответника сключили гр.брак на

23.05.2014г., като живеели в къща собственост на родителите на съпруга и малко след като сключили гр. брак разбрала, че ответникът и изневерява. Твърди, че ответникът злоупотребявал с употребата на алкохол и наркотици, не работил, не издържал детето и не се интересувал от детето и съпругата си и упражнявал и психически тормоз върху съпругата, като я заплашвал с физическо насилие и че ще я изгонят и ще й вземат детето. През м.юни 2018г. след скандал я изгонили, като не й позволили да вземе детето и тя се преместила да живее в дома в родителите си и от тогава съпрузите не са се събирали да живеят заедно.

Сочи, че ответникът не позволявал ищцата да се вижда с детето и когато на 07.09.2018г. тя срещнала на улицата детето и искала да му даде подарък, съпруга й започнал да я гони, а баща му й нанесъл побой. Твърди, че през целия им съвместен живот тя е отглеждала и се е грижила за детето си, между нея и детето има силна емоционална връзка и желая тя да се грижи за детето си. Моли брака й с ответника да бъде прекратен по вина на ответника, на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето Х. Н.А., ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200.00лв., да му бъде определен режим на лични отношения с детето, след развода да носи предбрачното си фамилното име – Р. Няма претенции за ползването на семейното жилище.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва изложеното в исковата молба сочи, че съпругата сама си е тръгнала през м.юни 2018г. от дома им и напуснала него и детето и от тогава не се интересувала от детето и предявява насрещен иск, като моли брака да бъде прекратен по вина на съпругата и на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето. Твърди, че в интерес на детето е да живее с баща си в неговия дом. Моли съпругата да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето размер на 130.00лв. и да бъде определен режим на лични отношения между детето и майката. Претендира разноските по делото.

Предявеният иск е за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство с правно основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на детето, ползването на семейното жилище след прекратяване на брака и фамилното име на съпругата след неговото прекратяване – чл.322, ал.2 ГПК. Предявения насрещен иск е със същото основание, съединен с исковете относно – упражняването на родителските права и издръжката на детето.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за сключен гр.брак, че на 23.05.2014г. страните са сключили гр.брак, за което е съставен Акт за граждански брак №

0042/23.05.2014г. съставен в гр. Поморие и от брака си имат едно дете – Х. Н.А., роден на ***г. и това се установява от представеното копие от удостоверение за раждане.

Представен е трудов договор № 017/09.11.2018г. видно от който Н.А. е назначен по силата на сключен трудов договор на длъжност пазач, невъоръжена охрана, с посочено трудово възнаграждение в размер на 510.00лв.

По делото е изискана справка за съдимост за ответника – Н.Х.А. от която се установява, че същият е осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.3 от НК, като със Споразумение № 63/19.09.2018г. по НОХД № 152/2018г., и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

По делото са допуснати до разпит шестима свидетели. Свидетелката А.свидетелства, че познава П. и семейството й от много години. Сочи, че преди родителите да се разделят П. се е грижела за детето и то е било много привързано към майката. След раздялата на съпрузите, тя посетила дома на Н., за да поговорят за възникналите проблеми, като относно контактите на майката с детето и казали, че ще се обадят след като говорят с детето. След няколко дни свидетелката се обадила на Н. и същия й заявил, че тя винаги може да отиде да види детето, но „П. дете няма да види“ и няма да и разрешат да види детето. Свидетелката тръгнала към дома на ищцата да я предупреди, но като отишла в дома й вече било упражнено насилие спрямо П.. Сочи, че тя не е могла да контактува с детето, тъй като същото не говори български език и не посещава датска градина. Свидетеля Р. – баща на П. свидетелства, че съпрузите са се разделили през м. юли 2018г. и от тогава дъщеря му не е допускана до детето. Сочи, че П. се е грижела за детето, преди да се разделят и като са живеели заедно и двамата не са работили, а са им помагали родителите им. Свидетелката Р. свидетелства, че съпрузите са разделени от м. юни 2018г. и от тогава за детето се грижат бащата, бабата и дядото и майката е правила опит да види детето, носила му подаръци, но винаги ставало някакъв скандал, тъй като и двамата били малко буйни и не можела да го види, но е присъствала когато бабата е казвала на детето да отиде при майка си за час-два, но същото не искало и казвала, че тя го заключва. Сочи, че като си тръгнала П. тя отишла вечерта в дома й да и каже, че детето плачи за нея и да се прибера, но тя казала, че няма да се прибере и можа да изпратят детето при нея. Сега детето било много привързано към бащата, но най вече към баба си и дядо си и не търсило майка си, не питало за нея. Свидетелката А. – майка на ответника свидетелства, че когато П. си е тръгнала през м. юни 2018г. от дома им, не е искала да вземе детето със себе си, а взела само портмонето и телефона си и казала на свидетелката, че оставя детето на нея и от тогава свидетелката се грижи за детето и то е много привързано към нея. Сочи, че детето не търси майка си и се чувствало отхвърлено и много плакало когато майката на П., след раздялата отишла в дома им да вземе леглото на детето което била купила и детето е психически травмирано.

Свидетелства, че има намерение да напусне работа за да гледа детето. Свидетелката Р.-майка на ищцата свидетелства, че те имат само едно дете – П. и през лятото тя и съпруга й живеят и работят в Поморие и имат двуетажна къща, а през зимата работят в Полша и непрекъснато тя е изпращала пари на дъщеря си. Сочи, че П. и Н. били при нея в Полша и тя им купила автомобил, а като се върнали Н. го „хванали с хапчета и му взели книжката”, а тя трябвало да плати хонорара на адвоката. Свидетелства, че П. сама е гледала детето, а тя постоянно й изпращала пари и през м.юни след като се скарали съпрузите П. се прибрала в дома на родителите си. През м.юни тя и дъщеря й били нападнати и бити от двама мъже на улицата и след като се разделили съпрузите, около 5 пъти П. е виждала детето след като са се разделили.

Свидетелката А.- сестра на ответника свидетелства, че през м юни 2018г. П. и Н. се скарали и П. напуснала жилището, като не пожелала да вземе детето, а на следващия ден свидетелката видяла П. и, и казала да вземе детето, при което същата отговорила, че не го иска. Сочи, че детето е превързано към баща си, който се грижил за него заедно със своите родители и то не се интересувало от майката си, а наричала баба си „майко”, и било стресирано, тъй като в дома на майка си било заключвано.

По делото е представен социален доклад изготвен от соц.работник при Д „СП”, отдел ЗД гр.Поморие. Становище относно упражняването на родителските права в представения социален доклад не се съдържа. В социалния доклад предоставен от Д „СП” Поморие, при проучване на семейната и социалната среда при която живее детето при баща си социалния работник е констатирал, че потребностите на детето са задоволени, детето има режим на отглеждане съобразен с неговата възраст, не посещава детска градина и не разбира български език и е интегрирано в неговата етническа общност. Посочено е, че в жилището в което живее бащата има добри условия за отглеждане не детето, бащата полага грижи за детето след раздялата и е подпомаган от родителите си. В представения социален доклад при проучване на семейната и социалната среда при която живее майка си социалния работник е констатирал, че в жилището на майката също има подходящи условия за отглеждане на детето.

Ищцата е подала заявление за ползване на социална услуга в ЦОП Поморие „Семейно консултиране и подкрепа“ и „Психологическо консултиран“. В доклада е посочено, че ответника и родителите му са негативно настроени към майката на детето и бащата не допуска майката до детето. Сочат се и скандали между двете фамилии. Към момента на проучването е констатирана по голяма емоционална привързаност на детето към бащата и същото е заявило, че желае да живее при баща си. Посечено е, че обследването на детето е затруднено, тъй като същото не владее български език. Представено е и становище от ЦОП, в което е посочено, че и майката и бащата не се отнасят отговорно към насрочените консултации и не спазват определения график, като мнението на соц.работник е, че е необходим по дълъг период на психо-социална работа за подготовка на детето за срещи с майката.

Според ПРС иска за развод е основателен. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите е имало конфликти, които те не са успеели да преодолеят, разделяли са се веднъж когато детето било на 3месеца, като съпругата се е върнала по молба на съпруга отново в дома им и след пореден скандал м.юни 2018г. ищцата напуснала семейното жилище и се установила да живее в дома на родителите си. След установената фактическа раздяла конфликтите между съпрузите са продължили като основно са били свързани с детето, като и двамата съпрузи желаят прекратяване на брака.

Конфликтите между съпрузите били чести, същите не могат да ги преодолеят и не полагат усилия за това, поради което брака следва да бъде прекратен.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, съдът се произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брака, само когато има изрично искане за това и тъй като и ищцата и ответника са поискали съдът да се произнесе по въпроса за вината, настоящия състав следва да се произнесе по този въпрос, като счита, че вината е на двамата съпрузи. Още в началото на съвместния живот между съпрузите са се появили противоречия, последвани от скандали и те не са съумели да положат достатъчно усилия да ги преодолеят, поради младата си възраст и намесата в живота им на родителите им и същите постепенно са се задълбочили. Не се доказа ответника да е имал извънбрачна връзка, но се доказа, че същия употребява наркотици, тъй като е бил осъден за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества. От показанията на свидетелите се установи, че след пореден скандал съпругата е напуснала семейното жилище и същата не е взела със себе си детето, от което обаче не следва извода, че същата не се е грижила за детето и не е привързана към него. Според съда вината за разстройството на брака е на двамата съпрузи.

Страните спорят по въпроса кой да упражнява родителските права като и двамата съпрузи желаят да упражняват родителските права.

При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ критерий при преценката на съда по този въпрос. В тази връзка Постановление № 1 /12.11.1974год. на Пленума на ВС като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права развива подробни съображения относно обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права така и при искане за тяхното изменение. Решението за предоставяне упражняването на родителските права следва да се основава на интересите на децата, като се преценят, родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК/отм./ са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.

Разпечатката съдържа 26 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/128baef5-1827-474e-8799-a024948dc056