Решение № 3287 от 14.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3287 гр. Варна, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110113790 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ц. С. С. срещу „С.Г.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 780.00 лева, представляваща възнаграждение за изработване на дигитален графичен дизайн – покана „Г.О.“ за официално откриване на игрална зала „С.Г.“, изработка на рекламен флаг на залата и заснемане и обработване на *** фотографски снимки от официалното откриване на залата на ************* ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – ************* до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед № **************** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **************., по описа на ВРС, ******* състав.

Ищецът Ц. С. С. твърди в исковата си молба, че в края на м. март ******** работил със „С.Г.“ ЕООД, контактувайки с управителя на дружеството по телефон или I.. Обикновено, след като му възложели поръчка, приемайки я уговаряли възнаграждение и след одобряване на предложени варианти по съответната поръчка и изготвянето му, ответното дружество му изпращали граждански договор за изработеното. Ищецът го подписвал и връщал на адреса на дружеството, а последното му изплащало възнаграждение, обикновено по P.P.

Твърди, че на ************** от управителя на дружеството му било 1 възложено изработването на дигитален графичен дизайн на покана „Г.О.“ за официално откриване на игрална зала „С.Г.“, гр. В. и изработването на рекламен флаг за залата. Ищецът приел поръчката, изработил и изпратил на ************** чрез I. линк с няколко версии на поканата и флага. Изработената покана била публикувана на *************** на официалната фейсбук страница на „С.Г.“, а флагът – изложен пред самата зала. По молба на управителя бил ангажиран да работи в залата в деня на откриването – ************* като възложеното се свеждало до консултантска дейност и инструктаж при настаняване на клиентите на симулаторите. Преди събитието, управителят на дружеството му възложил, а ищецът приел заснемането на официалното откриване на залата. Фотографирал събитието с негова камера и направил *** снимки.

Сочи, че на ************** получил съобщение по I., че ще му изпратят договор за изработеното от него в залата на *******.******** и графичния дизайн. На *******.******** получил договор за консултантска дейност в залата, сглобяване на машини и оборудване, инсталиране на настройки на софтуер, инструктаж за работа с възнаграждение от 162.16 лева, което му е платено.

На ************** изпратил фактура на ответника за сумата от 780 лева (390 евро), от която 480 лева за снимки, 160 лева за обработка на снимки, 70 лева за изработване на покана и 70 лева за изработване на флаг. Въпреки това ответното дружество не му е заплатило дължимото възнаграждение, поради което и ищецът е сезирал съда със заявление по чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта. С оглед горното и за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване вземането му по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „С.Г.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност на иска. Оспорва страните да са били обвързани от облигационна връзка при липса на съвпадане на волите им чрез размяна на оферти и акцепт, както и постигане съгласие по всички съществени елементи от съдържането на договора. Поддържа, че управителят на дружеството е направил запитване към ищеца дали има време да изработи графичен дизайн и флаг. Ищецът не е поискал възнаграждение за това и такова не било уговорено. Поради това и тъй като услугата била дребна, К.С. останал със съзнанието, че ищецът е решил да я предостави безвъзмездно в духа на добрите партньорски и приятелски отношения.

Сочи, че ищецът е имал договорни отношения с дружеството за извършване на консултантска дейност по време на събитието на ************* обективирани в приложения с исковата молба граждански договор. Поддържа, че К.С. е отправил молба към Ц. С., ако има възможност, да направи снимки по време на събитието.

2

Възнаграждение между страните не било договаряно, поради което Стоянов и по повод тази дейност останал с убеждение, че възнаграждение не е дължимо, тъй като при предходни отношения между страните ищецът извършвал заснемане безплатно като съпътстваща услуга (последното се потвърждавало и от ищеца в исковата молба).

Твърди, че впоследствие ищецът едностранно преценил, че му се дължи възнаграждение за процесните услуги и сам е определил размера на същото. Счита, че едностранно създаване или изменение на облигационна връзка от страна на ищеца противоречи на основаните начала на частното право и няма как да е обвързващо за ответното дружество. С оглед горното моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ******************** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ВРС, ******* състав по ч.гр.д. № **************., е разпоредил длъжникът „С.Г.“ ЕООД да заплати на Ц. С. С. сумата от 780.00 лева – главница, дължима по възложена поръчка – графичен дизайн, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ************* до окончателното изплащане на задължението. В заявлението заявителят е посочил, че сумата от 780 лева представлява сбор възнаграждения по възложена поръчка – графичен дизайн 140 лева, фотография и обработка на *** снимки в размер на 640 лева. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „С.Г.“ ЕООД е депозирал възражение, в което е оспорил задължението по издадената заповед.

Прието като доказателство по делото е разпечатка от водена кореспонденция в приложение I. във връзка с изготвяне на дизайн на покана, като са обсъждани изпратени предложения и е одобрен окончателен вариант на същата. В изпратените съобщения от потребител К.С. се съдържат такива с коментар на изпратеното предложение за дизайна, изявления към другия потребител, че ако не може да се справи или няма време да каже и приемане на последното предложене – „Да!!! Това е.

Последна версия“. Разменена е кореспонденция и във връзка с дизайн на флаг.

Налични са и водени разговори по повод заснемане на събитието, като тестовите съобщения от К.С. са със следното съдържание: „Бърз въпрос. Ще имаш ли техника в себе си – фотоапарат и т.н., че не съм стигнал до фотограф и така“; „Този път ще имаш повече свобода да снимаш“, „Но приоритет ще е реалната работа, знаеш“ и коментар по обработени снимки и видеа „Топа са. Голямо благодаря“, съответно отговор на въпроса на ищеца във връзка с очакван от него граждански договор – „Това със снимките, реално, бих искал да те помоля на база мета данните да видим колко реално е снимано, тъй като съгласи се с мен, реално 12 часа снимане нямаше … Затова те моля, когато се чувстваш окей да ми напишеш колко реално е снимано и ще ти кажа 3 какво трябва да излезе накрая“. Следват разменени текстови съобщения във връзка със заплащането на извършеното, като изходящите от потребител К.С. са: „Когато му дойде времето, всеки ще си получи изработеното“; „До 25-то число плащам заплати за предходен месец. Имаме време.“, „Срок за твоите изпълнения на твоите поръчки, както и договор – не сме подписвали. В този случай, когато реша, ще видя кога да ти изпратя договор с правилните суми и след подписване и от двете страни, то сумите ще бъдат изплатени. От 01.07. е взето решение суми да не се изплащат на когото и да е по лични сметки от фирмената сметка. Това от мен за сега“.

Ищецът е представил изготвена от него фактура за графичен дизайн и снимки на стойност 390 евро, като в бележки към клиента е посочил как е формирана стойността:

480 лева снимки, 160 лева обработване на снимки, 70 лева покана и 70 лева флаг.

Представен по делото е и граждански договор за извършена работа № ************.********, сключен между ответното дружество и ищеца, с който Ц. С. е приел да извърши в срок до *******.******** консултантска дейност по сглобяване на машини и оборудване, инсталиране на софтуер, настройка на софтуер, инструктаж за работа срещу възнаграждение от 162.16 лева.

Ищецът е представил и екранна снимка за постъпили от К.С. плащания: на ****** плакати и картини за С.Г. – сума в размер на 125 евро; на ******** за флаер, публикувани картини и обучение А. – сума в размер на 50 евро; на ******** за недоразумение с флаер – сума в размер на 15 евро; на ******* за портфолио С.Г., бонус за монитор – сума в размер на 100 евро; на ******** за недоразумение с флаер – сума в размер на 15 евро; на ****** – сума в размер на 25 евро и на ****** – сума в размер на 70 евро.

По делото се ползвани специални знания на вещо лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че комуникацията, по коментираната по-горе разпечатка е водена между потребители с акаунт ************* с име на потребителя К.С. и *********, с име на потребителя Ц. С., като същата съответства като съдържание, кореспонденти, дата и час, установено чрез акаунта на ищеца. Показаният линк на стр. 25 от делото (изпратен от ищеца към потребител К.С. на **************) е към архив със снимки от *******.******** от компютъра на ищеца.

По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза в която вещото лице сочи, че представената по делото фактура не разполага с изискуемите реквизити и не е включена в дневниците за покупки за периода, в който е следвало да бъде включена.

Експертът определя средната пазарна цена за изработка на графичен дизайн за покана и рекламен флаг в размер на 80 лева (41 евро), за заснемане за 1 час - 83 лева (43 евро) и за заснемане – 1 час и обработка – 107 лева (55 евро).

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни 4 изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът му е възложил изготвянето на графичен дизайн на покана и флаг, заснемането на събитие по открива на зала, състояло се на *******.******** и обработка на снимките, като възнаграждението на изработеното възлиза в размер на 780 лева (графичен дизайн 140 лева, фотография и обработка на 234 снимки в размер на 640 лева), че работата е приета от ответника без забележки.

В настоящия случай между страните не е спорно, че ищецът е изготвил дигитален графичен дизайн на покана и флаг по повод организирано от ответното дружество на *******.******** събитие, провеждането на което С. е заснел. Спорният по делото въпрос е били ли са обвързани страните от облигационна връзка, респ. уговаряно ли е възнаграждение за изпълненото от С..

Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, като съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. От друга страна, отчитайки, че ответникът е търговец и описаните по-горе дейности са свързани с търговската му дейност, то и съгласно чл. 286 и сл. ТЗ, в отношенията им приложения намират и разпоредбите на Търговския закон. Съдебната практика, обективирана в решение № ************** на ВКС по гр.д. № **********, IV г.о., решение № ************** на ВКС по т.д. № **********, II т.о. и други, приема, че предвид съществуващата близост между договора за търговска продажба и договора за търговска изработка, правилата за търговска продажба могат да се приложат към договора за изработка и когато договорът не съдържа елементи на продажба. Според законовата презумпция, установена в чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската продажба би била нищожна.