Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.06.2020, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
128/2020
Подписан
22.06.2020
В сила
14.07.2020

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.Берковица, 22.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД гр.Берковица.....…….……...наказателна колегия в публично заседание на 16 юни.…...……..………….………………през две хиляди и двадесета година…….……....………………в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева при секретаря Т.Йорданова….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Георгиева…………………....…….…...АН дело №128 по описа за

2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-0243-000273/

11.03.2020 г. на Началника на РУ Берковица на Т.Б.К.-роден на ***год. в РГермания с чуждестранно СУМПС №12000V8631 е наложено административно наказание глоба в размер на 300. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал.

7 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Т.Б.К. , който обжалва същото като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление в частта,с която му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец като незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат –К.Н. *** доразвива доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Т.Б.К.-роден на ***год. в РГермания с чуждестранно СУМПС №12000V8631 е наказан, за това, че на 11.03.2020 г. в 13.20 часа в община Берковица на път втори клас км 67+000 прохода Петрохан с посока на движение от гр.София към гр.Монтана е управлявал състав от ППС товарен автомобил влекач „Скания” , с peг. № HUM1247, в участък от пътя, с въведена временна забрана за движение с пътен знак „В6”.

Актосъставителят П.Д. счел, че жалбоподателят е нарушил чл.

6, т. 1 от ЗДвП - водач на МПС навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС при въведена временна забрана за движение и съставил АУАН в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението Е.А..

Въз основа на констатираното проверяващите съставили АУАН от същата дата. Жалбоподателят не направил възражение. В срока по чл.

44 от ЗАНН не е подал възражения срещу констатациите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

Установената и възпроизведена по–горе фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на производството гласни доказателства – свидетелските показания на П. Д..

Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 183, ал.

7 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.

6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение... с пътните знаци и с пътната маркировка. Безспорно е обстоятелството, че е имало забрана за движение на автомобили видно от Заповед № РД-11-150/ 30.10.2019 г. и РД -11-13/02.04.2018год. на ОПУ Монтана и Агенция "Пътна инфраструктура" , която забрана жалбоподателят не е изпълнил.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл.

189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание. Дори напротив,в представеното писмено становище по делото ,както и в депозираната жалба е посочено,че жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение,дори е заплатил наложената му глоба.същият моли единствено да бъде отменено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид и определил същото в точно фиксирания му размер.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №

20-0243-000273/ 11.03.2020 г на

Началника на РУ Берковица в ЧАСТТА ,с която на Т.Б.К.-роден на ***год. в РГермания с чуждестранно СУМПС №12000V8631 е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал.

7 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: