Определение № 611 от 27.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. София, 27.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901741 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трансмобил“ ЕООД с ЕИК 831196430, конституиран в първоинстанционното производство като помагач на ответника „Хидропонт М“ ЕООД /н./, чрез процесуален представител адвокат Н. К. срещу решение № 114 от 26.02.2025 г. по в. т. дело № 31/2025 г. на Апелативен съд – София, 11 състав в частта, с която е потвърдено решение от 18.07.2024 г. по т. дело № 852/2023 г. на Софийския градски съд, VI-12 състав в обжалваната от „Трансмобил“ ЕООД част, при приета от въззивния съд квалификация на иска по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, и „Трансмобил“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Апелативен съд – София държавна такса в размер 1 247,62 лв., дължима за въззивното производство.

С потвърдената от въззивния съд обжалвана от „Трансмобил“ ЕООД част на първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл. 694 ТЗ, че „Метал Форм Про“ ЕООД с ЕИК 203586517 има вземане от „Хидропонт М“ ООД /н./ с ЕИК 131336879 за сумата 249 523,20 лв., заплатена от „Еловица 1895“ АД с ЕИК 817040085 на „Хидропонт М“ ООД /н./ по изп. дело № 202007350400926 по описа на ЧСИ И. Илиев, рег. № 735 на КЧСИ, 1 като с платежно нареждане от 30.11.2020 г. ЧСИ е наредил изплащане на сумата 366 656,14 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е променил квалификацията на иска без да даде указания за доказателствената тежест по отношение на относимите факти и съгласно чл. 146, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК. Счита, че въззивната инстанция е следвало да отмени решението на СГС поради предявения от ищеца друг иск, посочен в изрична молба, представена в първоинстанционното производство.

Излага доводи, че съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението, който иск почива на фактическия състав на неоснователното обогатяване, и чрез него истинският кредитор може да търси от привидния кредитор това, с което последният се е обогатил за негова сметка. Поддържа, че въззивният съд е трябвало да обсъди подробно събраните в производството по чл. 694 ТЗ доказателства и да изложи мотиви дали се установява, че неоснователно обогатяване изобщо е възникнало. Релевира доводи, че съдебният състав не е съобразил, че към момента на погА.ване на присъденото с арбитражното решение суми за длъжника е съществувало едно влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и задължава съда да приеме, че „Хидропонт М“ ЕООД /н./, а не друг правен субект е титуляр на вземането за възнаграждение по договора за изработка от 06.10.2014 г. Прави оплакване, че не са обсъдени влезлите в сила съдебни актове, с които се отказва издаването на изпълнителен лист на „Метал Форм Про“ ЕООД поради това, че „Метал Форм Про“ ЕООД не е носител на вземане срещу „Експал България“ АД /сега „Еловица 1895“ АД/ и липсва идентитет на вземането по принудителната цесия с това на арбитражното решение, както и е игнорирано възражението за погА.ване по давност на вземането от страна на „Еловица 1895“ АД.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

2

1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.

146 ГПК, респ. когато докладът му е непълен или неточен; когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, респ. определеното за приложимо материално право, е неправилна, следва ли да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на доказателства; дължи ли въззивният съд да даде указания на страните, когато констатира непълнота или неточност на приетия от първата инстанция доклад по чл. 146 ГПК? – противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор; може ли съдът да основе решението само въз основа на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства? – противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 310/04.11.2014 г. гр. д. № 795/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др.

Ответникът „Хидропонт М“ ЕООД /н./ не изразява становище по касационната жалба.

Синдикът на „Хидропонт М“ ЕООД /н./ И. В. Ризов изразява становище, че въззивното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа становище за наличие на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК.

„Еловица 1895“ АД, конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адвокат Д. М. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправните норми. Релевира доводи, че въззивният съд не е обвързан с дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 59 ЗЗД и правилно е квалифицирал предявения иск по чл.

3

75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Поддържа, че правилно е установено наличие на добросъвестност на длъжника „Еловица 1895“ АД при извършване на плащането, предвид издадения изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

За да направи извод за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че същото е постановено по допустим иск, предявен в преклузивния 2-седмичен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Изложил е аргументи, че процесното предявено вземане е нововъзникнало по смисъла на чл. 639 ТЗ и може да се предяви от кредитора по всяко време на висящността на производството по несъстоятелност /арг. от чл. 688, ал. 3 ТЗ/, предвид обстоятелството, че същото е различно от вземането, което ищецът твърди да е придобил по реда на чл. 510 ГПК срещу друг длъжник - третото лице помагач „Еловица 1895“ АД, и от вземането срещу ответника, за което се е провеждало принудителното изпълнение по изп. дело № 20167800400292 на ЧСИ Веселка Любенова, както и с оглед твърденията в исковата молба, че предявеното вземане произтича от неоснователно получено от ответника плащане, извършено на 30.11.2020 г. Тази дата е след откриване на производството по несъстоятелност с решение от 20.10.2017 г., обявено в ТР на 23.10.2017 г., и далеч след изтичане на сроковете за предявяване на вземанията по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Посочил е, че забраната по чл.

637, ал. 6 ТЗ не е приложима за исковете по чл. 694 ТЗ, нито за тези, по които длъжникът в несъстоятелност е ищец, както е било по арбитражно дело № 284/2015 г. на АС при БТПП.

Въз основа на твърдените в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум съдебният състав е определил правната квалификация на иска по чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, а не по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както неправилно е 4 приел първоинстанционният съд. Посочил е, че преквалифицирането на иска не води до промяна на подлежащите за доказване факти, още повече, че те са безспорни между страните, нито се променя предметът на иска.

Въззивната инстанция е констатирала, че не се спори по следните факти:

1/ с постановление от 23.08.2016 г. по изп. дело № 20167800400292 на ЧСИ Веселка Любенова, издадено на основание чл. 510 ГПК, на ищеца като взискател са възложени вместо плащане вземанията на ответника „Хидропонт М“ ЕООД към „Експал България“ АД /със сегашно наименование „Еловица 1895“ АД/, за които преди това е наложен запор, произтичащи от фактури № 527/16.03.2015 г., № 528/30.03.2015 г., № 532/15.04.2015 г. и № 535/22.04.2015 г., които вземания са за обща сума 249 523,20 лв.; и 2/ въз основа на изпълнителен лист от 23.12.2019 г., издаден на основание арбитражно решение от 12.12.2018 г. по ВАД № 284/2015 г. на АС при БТПП, и в рамките на образувано изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. Илиев ответникът е получил на 30.11.2020 г. плащане на сумата 366 656,14 лв., събрана от длъжника „Еловица 1895“ АД.

В решението е прието, че придобитите от ищеца по реда на чл. 510 ГПК вземания и събраните от ответника в изпълнителното производство по изп. дело № 202007350400926 на ЧСИ И. Илиев суми са идентични. Независимо че в диспозитива на арбитражното решение от 12.12.2018 г. тези вземания са описани като произтичащи от договор № 141001/6.10.2014 г. и не са посочени фактури, в мотивите на арбитражното решение и в исковата молба по арбитражното дело ясно е посочено, че за присъдената сума за главница са издадени и фактурите, описани в постановлението по чл. 510 ГПК. Посочено е, че наличието на висящо арбитражно производство и липсата на съобразяване на цесията при постановяване на арбитражното решение не са пречка за пораждане на действието на цесията или за отричане на правата на цесионера; налице е прехвърляне на спорното право в хода на процеса, при което настъпват последиците на чл. 226 ГПК - постановеното решение има действие и спрямо приобретателя на вземането, а праводателят продължава участието си в процеса като процесуален субституент на новия притежател на вземането; самото арбитражно решение не е основание за отричане на правата на цесионера.

Във връзка с установяване дали ищецът има вземане и на какво 5 основание срещу ответника за събраните суми въззивният съд е изложил съображения, че възлагането на вземането вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК има значението на принудителна цесия, която поражда аналогично действие като договорната цесия по чл. 99 ЗЗД. Между цедента и цесионера вземането се счита за прехвърлено по силата на акта за цесията - в случая от датата на постановлението от 23.08.2016 г. За противопоставимостта на цесията спрямо длъжника по вземането и третите лица от значение е моментът на уведомяване на длъжника, като при принудителната цесия по чл. 510 ГПК не е логично да се очаква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, доколкото същият е длъжник на взискателя и самото принудително изпълнение се провежда поради липса на доброволно такова, т. е. противно на волята на стария кредитор. Поради това уведомяването следва да се извърши или от съдебния изпълнител, който да връчи препис от постановлението на третото задължено лице, или от взискателя, който следва да се счита овластен да уведоми задълженото лице със самото постановление, като се снабди с официално заверен препис от него от съдебния изпълнител и изпрати същия на длъжника по вземането.