Решение № 11842 от 17.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11842 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110163409 по описа за 2023 година

Предявен по делото e установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС.

Ищецът Д. Х. В. е предявил против ответника В. Д. В. иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС за признаването за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик въз основа на приращение във връзка с договор за покупко-продажба от 14.12.2018 г., обективиран в нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот , нотариус А в PKK, вписан в СВп с вх. per. № г., на СГРАДА с идентификатор ( съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изп. директор на АГКК, находяща се в гр. София, район Подуяне, ул. „, разположена в поземлен имот с идентификатор ; предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; брой етажи: 1 (един); застроена площ: 48,00 (четиридесет и осем) кв. м.; стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; която сграда, съгласно доказателствен нотариален акт представлява: КЪЩА, състояща се от стая, вестибюл, кухня и мазе, БЕЗ мястото, в което е построена сградата, представляващо неурегулиран поземлен имот пл. № , от квартал I (първа) задгарова артерия (преди №, с площ от 382 (триста осемдесет и два) кв.м., при съседи по скица: неурегулирани поземлени имоти

Ищецът твърди, че на 14.12.2018 г., чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в нотариален акт, дело 252/2018г., нотариус Ав РНК, вписан в СВп с вх. per.

№ г. придобил от своята баба И В. следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, шестстотин, точка, осемстотин и осем), находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.

София /столица/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със 1

Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София, район Подуяне, ул. с площ по скица: кв. м., а по документи за собственост: метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: по документ за собственост от 2001 г., квартал задгарова артерия по плана на гр. София, ж.к. „, при съседи по нот. акт: неурегулирани поземлени имоти № осемстотин и девет), и при съседи по кадастрална скица с посочени идентификатори:

Сочи, че на 23.01.2019 г. ответницата В. В., вуйна на ищеца, е придобила от бабата на ищеца И. А. В., чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в нотариален акт на нотариус Цветанка Д., № 350 в РНК, акт № 7, гом I, per. № 201, дело 6/2019г., вписан в СВн с вх. per. № 2201/23.01.2019г. акт № 163 том III № от дв. вх. per. 2021, процесния недвижим имот, представляващ: СГРАДА с идентификатор ***, разположена в придобия от ищеца на 14.12.2018 г. поземлен имот с идентификатор ***.

Твърди се, че процесната сграда е изградена преди 2018 г. и до 14.12.2018 г. е била собственост на Икато собственик на процесния имот. Счита, че придобивайки поземлен имот с идентификатор на 14.12.2018 г. ведно с всички подобрения и приращения в него, ищецът е придобил и собствеността върху процесната сграда с идентификатор ***. Счита за неправилна преценката на нотариуса, при който е изповядана сделката за покупко-продажба на сградата, че продавачката И при продажбата на поземления имот е запазила собствеността върху сградата.

Ищецът счита, че е собственик на процесната сграда въз основа на приращение по смисъла на чл. 92 ЗС заедно с придобиването на собствеността върху поземления имот.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответницата оспорва изцяло основателността на предявения иск. Не оспорва факта, че на 14.12.2018 г. ищецът е придобил собствеността върху поземления имот, в който е построена процесната жилищна сграда. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че последният е станал собственик и на сградата въз основа на приращение. Сочи, че придобитата от нея жилищна сграда с идентификатор представлява самостоятелен обект на право на собственост, поради което по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл. 92 ЗС. Излага, че правилото на ЗС е приложимо единствено по отношение на второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки и др., които нямат самостоятелно предназначение. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху описания имот, придобито на наведеното основание, а именно: по силата на приращение към придобития от него поземлен имот с идентификатор , както и че са налице предвидените в закона предпоставки за придобиване на обекта по приращение.

С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в определение от 02.04.2024 г., приет за окончателен без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че: 1/ на 14.12.2018 г., чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в 2 нотариален актг. ищецът е придобил от своята баба И В. недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ответницата В. В. е придобила от И В., чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в нотариален акт на нотариус Цпроцесния недвижим имот, представляващ: СГРАДА с идентификатор е процесната СГРАДА е изградена преди 2018 г.; 5 / че процесната СГРАДА с идентификатор представлява самостоятелен обект на право на собственост.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства.

Видно от приетия нотариален акт в РНК между прехвърлителя Иа В. и приобретателя Д. Х. В. е постигнато съгласие подробно описания по-горе поземлен имот с идентификатор ***, да се прехвърли заедно с всички подобрения и приращения в описания по-горе поземлен имот.

Основният спорен между страните въпрос е придобил ли е ищецът собствеността върху процесната сградата по приращение съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗС.

Съгласно посочената разпоредба, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Съгласно трайната практика на ВКС, изразена в Решение № 292 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г., на ВКС, I г. о., Решение № 529/09.07.2010 г. по гр.д. 1129 /2009 г., ВКС, I т.о., Решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г., ВКС, II г.о., Решение №96/01.07.2015 г. по гр.д. 1116/2015 г., ВКС, II г.о., Решение № 19/28.03.2016 г. по гр.д.

№ 1600/2015 г., ВКС, ІІІ г.о., Решение № 162 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г., на ВКС. I г.о., Решение № 58 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 2014/2020 г. на ВКС, I г. о. и други, се приема, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. В част от цитираните съдебни решения като предпоставка за изключване на прехвърлянето на сградите, заедно с поземления имот, върху който са построени, се изисква изрично посочване в нотариалния акт, че земята се прехвърля отделно от построената върху нея сграда (в този смисъл са Решение № 19/28.03.2016 г. по гр.д.№ 1600/2015 г., ВКС, ІІІ г.о., Решение №96/01.07.2015 г. по гр.д. 1116/2015 г., ВКС, II г.о., Решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г., ВКС, II г.о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г., на ВКС, I г. о.), но в по-новата съдебна практика на ВКС, изразена напр. с Решение № 162 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 10/2018 г., на ВКС. I г.о., се приема, че при прехвърляне на имот или идеална част от имот, без изрично да са изключени построените в същия сгради, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, е допустимо оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез ангажиране на доказателства, установяващи запазване собствеността върху сградите от прехвърлителите. Ако от доказателствата се установи, че сградата не е била включена в предмета на сделката, презумпцията по чл. 92 ЗС следва да се счита оборена. Според Решение № 58 от 18.06.2021 г. по гр. д. № 2014/2020 г. на ВКС, I г. о., в което се прави подробен анализ на съдебната практика по приложението на чл. 92 ЗС, се посочва, че при преценка дали при разпореждането с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградата, макар това да не е изразено в договора, във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД както на нотариалния акт, така и на обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите относно сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля.

Въз основа на посоченото съдът намира, че в процесния случай волята на 3 страните е била поземленият имот да се прехвърли заедно с построената в него сграда, макар последната да не е изрично посочена и описана в нотариалния акт. При описание на урегулирания поземлен недвижим имот - предмет на сделката, е посочено изрично, че поземленият имот се прехвърля „ведно с всички подобрения и приращения“, намиращи се в него. Построената в имота сграда безспорно представлява „приращение“ по смисъла на чл. 92 ЗС. Раздел VIII, т. 4 от Закона за собствеността, включващ разпоредбите на чл. 92 и чл. 93 ЗС, е озаглавен именно „Приращения“, като текстът на чл. 92 ЗС указва, че собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията, построени върху нея, доколкото не е установено друго. В настоящия случай страните не само не са постигнали уговорка, изключваща придобиването на построената върху земята сграда при прехвърляне на поземления имот, върху който е построена, но и изрично са потвърдили взаимната си воля чрез осъществяваната от тях сделка да прехвърлят наред със земята и всички подобрения и приращения върху нея.

Използваният в нотариалния акт израз, идентичен със заглавието на законовата разпоредба, установяваща придобивния способ, на който се позовава ищецът, потвърждава, че волята на страните е била да прехвърлят заедно с имота и построената върху него сграда.

Неоснователно е направеното от ответницата възражение, че в случая чл. 92 ЗС е неприложим, тъй като се касае за самостоятелен обект на право на собственост и съответно следва да намери приложение разпоредбата на чл. 98 ЗС, а не разпоредбата на чл. 92 ЗС. Константна е практиката на ВС и ВКС, че нормата на чл. 92 ЗС намира приложение, само когато построеното може да съществува като самостоятелен обект с оглед изискванията на строителните правила и норми - Решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр.д. № 24/85 г. на ВС, І г.о., Решение № 100 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о. и др. Разпоредбата на чл. 98 ЗС гласи, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго. В случая предмет на делото не е второстепенна постройка в мястото, която е предназначени да обслужва жилищната сграда, поради което да представлява принадлежност към тази сграда по смисъла на чл. 98 ЗС. В случая спорът касае самата жилищна сграда, построена върху поземления имот. В посочената от ответната страна практика на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 829/2022 г. на ВКС, I г.о., изрично е посочено, че когато от волята на страните следва нещо различно от правилото на чл. 98 ЗС, то не може да бъде приложено. В хипотеза, при която в поземления имот има построена сграда с жилищни функции и собственикът на имота го прехвърли заедно с всички подобрения и приращения в него, е налице „друго“ по смисъла на чл.98 ЗС, което изключва прилагането на това правило по отношение на сградата. В този случай сградата е собственост по правилото на чл. 92 ЗС на собственика на земята.