Решение № 92 от 11.02.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш E Н И Е

№ 92/11.2.2022г.

Гр. Пазарджик, 11.02.2022 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

Административен съд – Пазарджик, в публично съдебно заседание проведено на първи февруари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Николина Попова при съдебния секретар А.Метанова , като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1361 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Образувано е по жалба на А.И.Р. ЕГН ********** с адрес *** А против отказ регистриран под № 367р-23091/03.12.2021 г. на ВПД Началник на Районно управление /РУ/ Велинград към ОДМВР Пазарджик, за подновяване на срока на разрешение за съхранение и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като физическо лице за самоотбрана .

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Твърди , че указания за посочване на основателна причина за издаване на разрешение , не е получавал по надлежния ред. Възразява се в жалбата и срещу мотивите на издадения отказ, като се твърди , че в акта не е посочено фактическото основание,на което се постановява този отказ. Твърди още , че е бивш служител на МВР , като преди около 8 години се пенсионирал като инспектор ОЗ „Охрана „ при МП след 10 години служба. Твърди , че пред този дълъг период от време съгласно длъжностната си характеристика е участвал стотици пъти в конвоя на лишени от свобода и задържани под стража, част от тях при специален режим, екстрадирани, по дела с особен обществен интерес и по този повод е влизал в контакт в контакт с лица , които са с висока степен на обществена опасност. И този факт не е се е променил през изтеклите години , поради което винаги е била налице възможна реакция на отмъщение и реална опасност за живота на жалбоподателя. Тези факти не били съобразени от ответния административен орган , който постановил процесния отказ , лишен от всякакво основание и доказателства. Жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение , с което оспорения отказ бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят – лично поддържа жалбата си . Моли съда да отмени издадения административен акт.

Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява / удостоверение № 727/ , че жалбоподателят А.И.Р. притежавал Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от

РУ Велинград № 20160264562 , валидно към 27.10.2021 г., към която дата със Заявление вх. № 367000-9776 е поискал от началника на РУ – Велинград, да бъде продължен срока на разрешението му за носене на оръжие .Посочено е в заявлението е, че оръжието е необходимо за самоотбрана , като в самото заявление още е посочено , че А.И.Р. е пенсионер от МВР. Към заявлението е приложена декларация за условията по чл.98 ЗОБВВПИ, удостоверение изх. № И – 186-2/09.11.2021 г. , издадено от НСС , видно от което срещу Р. няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства. Представени са също други изискуеми документи удостоверяващи , че жалбоподателят не е осъждан, няма медицински противопоказания , притежава годно за употреба оръжие. Безспорно се установява, че същият има трудов стаж в МВР от

29.08.1978 г. до 31.05.2000 г. като районен инспектор и не е уволнен дисциплинарно от МВР.

По делото са събрани писмени доказателства – писмо рег. № 455/21.01.2022 г. издадено от Главна дирекция „ Охрана „ при Министерство на правосъдието, както и служебна бележка рег. № 9120/17.12.2021 г. , издадена от Главен директор на ГД „ Охрана „ , от които се установява, че Р. е служил в Областно звено „Охрана „ –

Пазарджик при ГД „Охрана „ за времето от

17.05.2004 г. до 31.05.2014 г., включително , като е заемал длъжността „Инспектор – призоваване и принудително довеждане „ с основни служебни задължения- пряко участие в охраната на сгради, принудително довеждане, призоваване и конвойна дейност, извършвани от областното звено.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелят Б.Г. установява, че с жалбоподателя са работили заедно в Областно звено

„Охрана „ – Пазарджик. Свидетелят установява още, че в служебните задължения на Р. са се включвали дейности по охрана , конвоиране и екстрадиция при осъществяването на които , жалбоподателят ежедневно е имал контакт с лица с висока степен на обществена опасност.

Към представената от ответника административна преписка са приложени - докладна записка рег. № 367р-20878 от 01.11.2021 година, докладна записка рег. № 367р-21207 от 05.11.2021 година, както и докладна записка рег. № 367р-21452 от 10.11.2021 година, видно от които въз основа на направени служебни справки , длъжностни лица в РУ – Велинград / полицейски инспектори и МПИ по КОС/ са дали мотивирани мнения, , че Р. отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ.

От другите представени по делото писмени доказателства / удостоверение за придобита професионална квалификация / безспорно се установява, че жалбоподателят има придобита професионална квалификация „ Инструктор по стрелкова подготовка „ съгласно Протокол № 2/ 24.06.2011 г.

На 03.12.2021 година ВПД Началник на РУ – Велинград, е постановил Отказ рег. № 367р-2091 по заявление вх. № 3677000-9776/27.10.2021 г. относно „ издаване на разрешение за дейности с

ОБВВПИ“ , като е отказал да поднови разрешението за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на А.И.Р., който акт е предмет на настоящия съдебен контрол.

Отказът е мотивиран от фактическа страна с неоснователност на посочената причина за самоотбрана , а също така с непосочване на конкретни обстоятелства , които да сочат , че Р. има нужда да защитава своя живот и личната си неприкосновеност. От изложеното е направен извод, че лицето няма „основателна причина“, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Актът е съобщен на жалбоподателя на 03.12.2021 година, видно от саморъчно отбелязване и подпис в инкорпорираната в акта разписка за връчване.

На 16.12.2021 година А.И.Р. е депозирал до Административен съд – Пазарджик жалба срещу така постановения отказ.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Процесният административен акт е издаден от ВПД Началник на РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик по постоянен адрес на заявителя, който е материално и териториално компетентният орган във всички хипотези, отнасящи се до разрешителния режим за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях – чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, чл. 86, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗОБВВПИ, чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Оспореният отказ е в писмена форма, но не съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. От изложените в съдържанието обстоятелства , не става ясно какви са конкретните фактически и правния основания за издаване на акта , поради което същият не е в достатъчна степен мотивиран.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира реда за получаване на разрешение, т.е. приложението й е предпоставено от липса на валидно разрешение и необходимост от такова. Съгласно посочената норма „за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, български граждани, подават писмено заявление по образец до началника на РУ на МВР по постоянен адрес“, към което прилагат изрично посочени документи. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ „при постъпване на документите по чл. 81, РУ на МВР оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ „началникът на РУ на МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му“.

В отделно производство, обусловено от наличие на издадено и валидно разрешение, е уредена хипотеза на подновяване на срока на разрешението. Регламентът е в чл. 87 от ЗОБВВПИ, съгласно ал. 1 на която разпоредба в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 2 , лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до съответния началник на РУ на МВР, придружено от изрично посочени документи. Съгласно ал. 3 на чл. 87, разрешението се издава по реда на чл. 83.

От доказателствата по делото се установи, за което страните и не спорят, че жалбоподателят А.Р. е притежавал Разрешение № 20160264562 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от РУ – Велинград , със срок на валидност, който не е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението за продължаване на разрешението, поради това молбата е за продължаване на този срок.

В титулната част на процесния отказ е посочено, че производството е във връзка с издаване на разрешение. Не такова производство е водено в процесния случай, нито такова производство е заявено. В обстоятелствената част на акта се съдържат мотиви, че в подаденото заявление не е посочена основателна причина. Така посоченото бланкетно фактическо основание е относимо към хипотезата и на производството по издаване разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на подновяване на разрешение по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВПИ, но в диспозитива на акта изрично е формулирано, че се отказва подновяване на разрешението. Не на последно място в оспорения акт въобще не е подлаган на преценка релевантният към процесния случай факт – дали на заявителя са дадени указания за посочване на такава основателна причина в съответствие с изискването на чл. 83 ал.2 ЗОБВВПИ.

Така, като резултат е издаден административен акт, с който административният орган е посочил, че води производство по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – за издаване на разрешение. От фактическа страна в мотивите е приел, че не е налице основателна причина , за да издаде, а не да поднови разрешението и като краен резултат е формулирал отказ да поднови разрешение. От така изложените мотиви е абсолютно неясна волята на административния орган, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е ограничено правото на защита на жалбоподателя.

Административният орган освен това е приложил превратно и материалния закон.

В хипотезата на чл. 87 от ЗОБВВПИ – продължаване на срока на издадено разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, притежателят на разрешението подава в едномесечен срок от изтичането му заявление , като прилага конкретно посочените в закона документи.

При провеждането на тази процедура, с оглед препратката на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, когато е необходимо, се извършва проверка по реда на чл. 83, ал. 1 – ал. 3 от ЗОБВВПИ, на документацията по ал. 2, и при констатиране на непълноти или несъответствия с изискванията на закона заявителят се уведомява и му се дават указания; а при неотстраняването им производството се прекратява.

Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/128af727-f126-4afc-bda8-fa287c225b00