Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 13.03.2023, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 825/2022
Вид
Решение № 75
Подписан
13.03.2023
В сила
15.06.2023
Състав
ИРЕНА ИЛКОВА ЯНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е

Ш Е Н

И E

№ 75 13.03.2023 г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА

ЯНКОВА при секретар Стефка Христова, като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 825 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба на „Васи В 2001“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 101, ЕИК *********, представлявано от управителя И.Р.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-354-0116317/08.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Васи В 2001“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, намиращ се в гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 101, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че наложената ПАМ следва да е съразмерна и да е в съответствие с целта на закона. Отделно релевира доводи, че административният орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. ПАМ не съответствала на тежестта на извършеното административно нарушение, представляващо изолиран случай.. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед №ФК-354-0116317/08.11.2022 г. да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Поддържа, че с оглед установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в проверявания търговски обект, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №ФК-354-0116317/08.11.2022 г.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Нa 03.11.2022 г. в 16:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДP на 3ДДC - магазин за дрехи, намиращ се в гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 101, стопанисван от „Васи В 2001“ ЕООД, ЕИК *********, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на MФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. При извършена контролна покупка на една дамска чанта на стойност 120 лв. на 03.11.2022 г., платени в брой на Е.Б.С. – продавач, от К.Б.– проверяващ, преди легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.12.2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се доказва и от установената положителна разлика в размер на 120 лв. между фактическата наличност в касата и регистрирани във ФУ оборот към момента на проверката. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон № 003939/03.11.2022 г. Нарушението води до неотразяване на приходи.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. AA №0116317/03.11.2022 г. на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от К.М. Б., на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности“ — Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.

От констатацията следва, че „„Васи В 2001“ ЕООД, ЕИК *********, не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДC. Горното изпълнява състава на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-354-0116317/08.11.2022 г ., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ Васи В 2001“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –– магазин за дрехи, намиращ се в гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 101 , стопанисван от „Васи

В 2001“и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 03.11.2022 г. оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, намиращ се в гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 101 , стопанисван от „Васи В

2001“ ЕООД, при която е установено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката е установено, че за извършената от К.Б./проверяващ, преди легитимация/ контролна покупка на един брой дамска чанта на стойност 120.00 лева, платени в брой на лицето Е.Б.С. – продавач, не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. AA № 0116317/03.11.2022 г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Васи В 2001“ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Васи В 2001“ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за дрехи, намиращ се в гр. Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ № 101 , стопанисван от „Васи В 2001“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ мярка №ФК-354-0116317/08.11.2022 г в т.ч. ПИП сер. АА №0116317/03.11.2022 г., копия на фискален бон, на дневен отчет и дневен оборот, Декларация от лице, работещо по трудово/ гражданско правоотношение и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /лист 16 по делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС №ФК-354-0116317/08.11.2022 г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право на налагане на ограничителните административни мерки, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал.1 от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.