Решение № 97 от 05.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Б., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно административно наказателно дело № 20221200601137 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 вр. чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. П. С. – сл. защитник на обвиняемия А.

В. от гр. С., против Решение № 503301 / 10.12.2021 год., постановено от Районен съд – Р. по а.н. дело № 168 / 2020 год.

Според изложението в подадената от защитника жалба, поддържана лично в съдебното заседание пред окръжния съд, първоинстанционното решение е неправилно и назаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Защитникът счита, че е допуснато нарушение на процедурата по чл.161, ал.2 от НПК, касаещо образуваното наказателното производство, поради което се иска обжалваното решението да бъде отменено и наказателното производство срещу А. В. за извършено престъпление по чл.144а, ал.1 от НК да бъде прекратено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е обосновано и 1 законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Обвиняемият А. В. не може да бъде намерен за да бъде призован и делото е разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваното решение обв. А. В. е признат за виновен в това, че:

В периода от неустановена дата през месец април 2019 г. до 09.12.2019 г. включително, на различни места (на неустановена дата през месец април 2019 г. в гр. Б. на неустановена дата през месец юли 2019 г. в гр. С., ул. „К.“; на неустановена дата в периода от 21.07.2019 г. до 30.08.2019 г. в курортен комплекс „С. б.“, общ. Н., обл. Б.; на 29.08.2019 г. в гр. П.; на 12.09.2019 г. в гр. П. и на автомагистрала „Т.“; на 22.09.2019 г. в гр. Ст. З.; на 08.11.2019 г. в гр. Л. О. К. и С. И.; на 20.11.2019 г. в гр. В. Т.; на 06.12.2019 г. в гр. С.; на 08.12.2019 г. и на 09.12.2019 г, в гр. Б., обл. Б.) системно следил Е. И. Ц. от гр.

С. и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.144а, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева. Обв. А. В. е осъден също да заплати направените по делото разноски в размер на 769,69 лева.

Настоящият състав на въззивният съд счита, че фактическите положения по делото са правилно установени от районния съд. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А. В. /р. *** г./ от гр. С. е със средно образование, 2 безработен, неженен и неосъждан.

Пострадалата Е. Ц. от гр. С. е вокален изпълнител, на която обвиняемият В. бил страстен поклонник и редовно посещавал концертите и мероприятия с нейно участие. Постепенно поведението на обвиняемия придобило агресивен и натрапчив характер и той започнал да навлиза в нежелана комуникация с нея, да я преследва и да показва, че я наблюдава.

През месец февруари 2019г. между св. Ц. и обв. В. е проведена среща, на която свидетелката попитала обвиняемия каква е причината да я тормози и притеснява, а той й заявил, че я обича. И след таза среща, обвиняемият продължил да преследва пострадалата:

На неустановена дата през месец април 2019 г. в гр. Б., след участие в заведение „..“, Е. Ц. и свидетелите М. Н. и А.П. се качили в лек автомобил с намерение да си тръгнат, но обвиняемият застанал пред автомобила и им препречил пътя. М. Н. слязъл от автомобила и се доближил до В., за да разбере какво иска, а обвиняемият го напръскал със спрей в областта на очите, след което избягал. Св. Ц. възприела лично действията на обв. В. спрямо св. Н..

На неустановена дата през месец юли 2019г., свидетелите Е. Ц., М. М. и А.П. се придвижвали с лек автомобил към дома на Ц., находящ се в гр. С. на ул. „К.“. А. В. се придвижвал след тях със собствения си лек автомобил, марка „Б.“ е peг. № ***. След като св. Ц. се прибрала в дома си, В. паркирал автомобила пред съседната сграда и останал в колата.

В периода от 21.07.2019 г. до 30.08.2019 г. Ц. била на почивка в хотел „Д.“ в курортен комплекс „С. б.“. На неустановена дата в същия този период, А. В. отседнал в същия хотел, което станало известно на Ц. от служители на хотела и от свидетеля М. Н..

На 31.07.2019 г., след подаване на сигнал от страна на св. Е. Ц., обв. А. В. е предупреден писмено по реда на чл.65 от ЗМВР да преустанови преследването и навлизането в нежелана комуникация чрез всички възможни средства за комуникация спрямо Ц.. Въпреки това В. продължил да преследва Ц.:

На 29.08.2019 г., след участие в заведение „Б.“ в гр. П., свидетелите Ц., Н., М. и П. си тръгнали с лек автомобил. Същите са последвани от обвиняемия В., който със собствения си лек автомобил, марка 3

„Б.“ с регистрационен номер ***. В. управлявал в непосредствена близост до автомобила на свидетелите и създал предпоставки за пътно-транспортно произшествие, като ги засичал.

На 12.09.2019 г., след участие в заведение „С.“ в гр. П., на територията пред заведението, обв. В. изчаквал Ц., насочил се към нея, крещейки, че иска да й подари носените от него балон във формата на сърце е цвете. Свидетелите Ц., М. и П. тръгнали в посока за гр. С. с лек автомобил, а обвиняемият ги последвал със собствения си лек автомобил марка „Б.“ с регистрационен номер ***. На автомагистрала „Т.“ обвиняемият управлявал автомобила в непосредствена близост до техния автомобил и отново създал предпоставки за пътно-транспортно произшествие, като ги засичал, което наложило аварийно задействане на спирачната система на автомобила, в който пътувала Ц..

На 21.09.2019 г. вечерта Е. Ц. имала участие в заведение „П. С.“ в гр. Ст. З.. Около 03.15 часа на 22.09.2019г. В. направил опит да влезе в заведението, но не бил допуснат, а скоро след това свидетелят М. М. видял В. в непосредствена близост до ползвания от Ц. автомобил, марка „Б.“ с регистрационен номер ***, паркиран пред заведението, като бил клекнал до задна дясна гума на автомобила и държал в ръката си остър предмет. След като В. видял М., веднага избягал, като е установено наличие на разрез на гумата.

На 08.11.2019 г. Ц. имала участие в заведение „У.“ в Л. В.. Около 21.00 часа, след като бил уведомен от управителя на заведението, свидетелят А.П. установил, че А.и В. е в заведението.

На 20.11.2019 г. Ц. имала участие в заведение „П. к.“ в гр. В. Т..

Свидетелят А.П. видял, че в ъгъл на заведението, на висок стол е седнал А. В..

На 06.12.2019 г., след участие в заведение „М. к.“ в гр. С., на територията пред задния вход на заведението, В. изчаквал Ц., носейки в ръцете си предмет - палка. Обвиняемият се насочил към пострадалата, но същата успяла да се качи бързо в автомобила си и напуснала мястото.

На 08.12.2019 г. Е. Ц. имала участие в заведение „К. п.“ в гр. Б., обл. Б.. Още при паркиране пред заведението, Ц. лично видяла В. да стои пред собствения си автомобил. В. тръгнал към Ц., но тя бързо успяла да влезе в заведението. Няколкократно обвиняемият влизал в заведението, след което 4 бил извеждан от охранителите. Около 03.30 часа на 09.12.2019г. при излизане от заведението, Ц. видяла, че В. е застанал пред ползвания от нея автомобил.

В момента, в който я видяла В. отправил към Ц. думи, съдържащи закани, като й казал: „Ако не говориш с мен ще те убия“.

От изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че към инкриминирания период, както и към датата на освидетелстването на обвиняемия А. В. не страда от същинско психично заболяване психоза, което да може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките ли.

Визираните фактически обстоятелства по същество не се оспорват от обвиняемия и неговият защитник, и се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към делото в хода на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствените материали, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения. Инкриминираното поведение и действия на обвиняемия А. В. се установяват по несъмнен начин от показанията на свидетелите Е. Ц., М. Н., М. М. и А.П.; писмените доказателства: справки от СДВР относно лек автомобил, марка „Б.“ с регистрационен номер ***, справка от Дирекция „Национална система 112 гр. С., справка за съдимост; както и заключенията на изготвените видеотехнически и комплексна психиатрична и психологична експертизи. Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимосвързани. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността на тези свидетели и достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Наред с това за част от показанията на свидетелите са налице видеозаписи, за които е изготвена видеотехническа експертиза.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъпление по чл.144а, 5 ал.1 от НК: Обв. А. В. в периода от неустановена дата през месец април 2019 г. до 09.12.2019 г. включително, на различни места (на неустановена дата през месец април 2019 г. в гр. Б. на неустановена дата през месец юли 2019 г. в гр.

С., ул. „К.“; на неустановена дата в периода от 21.07.2019 г. до 30.08.2019 г. в курортен комплекс „С. б.“, общ. Н., обл. Б.; на 29.08.2019 г. в гр. П.; на 12.09.2019 г. в гр. П. и на автомагистрала „Т.“; на 22.09.2019 г. в гр. Ст. З.; на 08.11.2019 г. в гр. Л. О. К. и С. И.; на 20.11.2019 г. в гр. В. Т.; на 06.12.2019 г. в гр. С.; на 08.12.2019 г. и на 09.12.2019 г, в гр. Б., обл. Б., системно е следил Е. И. Ц. от гр. С. и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.

Конкретният акт на престъпна проява на обв. А. В. обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Обвиняемият е осъзнавал противообществения характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ето защо, анализирайки деянието от субективната страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.

Настоящият съдебен състав на окръжния съд намира за неоснователни възраженията на защитника, досежно тъжбата по смисъла на чл.161, ал.2 от НК, с която пострадалата Е. Ц. е сезирала прокуратурата за поведението и действията спрямо нея от обв. А. В.. Видно от материалите по делото пострадалата Ц. на 24.06.2019 год. е депозирала в Софийска районна прокуратура сигнал, а в последствие: молба на 29.08.2019 год., жалба 24.09.2019 год., молба на 06.12.2019 год., молба на 06.01.2020 год., както и на 07.01.2020 год. изрична тъжба с искане за образуване на досъдебно производно срещу обв. В. за извършено престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.