Решение № 1665 от 16.07.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1665 16.07.2020 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХХ граждански състав

На осми юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Станка Атанасова изслуша докладваното от съдията Иван

Дечев гражданско дело № 6560/2019г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявена е искова молба от А.Д.А., ЕГН ********** *** против ”Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.“Иван Вазов“, ул.“Балша“ 1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц. П. К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 989 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 4079 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, във връзка със сключване и изпълнение на договори за кредит, ведно със законната лихва върху двете посочени суми, считано от предявяване на иска до изплащането.

Твърди се в исковата молба, че през 2014г. ищецът, който е инвалид с 95% неработоспособност, сключил с “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за кредит Бяла карта. Сключването на договора било при обстоятелства, при които ищецът не могъл да го прочете, като преди това получил само устна информация, че се касае за кредит от 500 лева, който ще бъде изплащан на 10 месечни вноски по 70 лева. На 01.07.2014г. Изи Асет Мениджмънт АД прехвърлило вземането си по договора в полза на Аксес Файнанс ООД. Ищецът твърди, че е заплащал редовно вноските по кредита и така е изпълнявал задълженията си. На 01.05.2018г. се наложило да сключи с “Аксес Файнанс“ ООД договор за паричен заем за 700 лева, с погасителен план за 12 месеца, с размер на вноската от 71.73 лева. Този кредит бил погасен от ищеца чрез плащане в периода от 07.06.2018г. до 07.05.2019г. Оказало се обаче, че дължи още 220 лева за такси и лихви. За да ги заплати, А. се принудил да сключи още един договор за кредит с Банка ДСК за 400 лева, като след това заплатил на “Аксес Файнанс“ 225.38 лева, с което дългът му бил погасен изцяло. Установило се в последствие от представената справка, че по двата договора, сключени през 2014г. и 2018г., ищецът е внесъл сума от общо 4779.66 лева, вместо първоначално уговорените 700 лева. По този начин ответникът се е обогатил неоснователно с 4079.66 лева, прилагайки нищожни договорни клаузи, които противоречат на закона и на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Договорите са сключени при режима на ЗПК, поради което следва да отговарят на императивните разпоредби на този закон. Ищецът счита, че са нищожни разпоредбите на двата договора, които му налагат да плаща лихви и такси над първоначално договорения размер от 700 лева. Към договора от 2014г. не е приложен погасителен план, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Не са били представяни на ищеца и извлечения за извършените от него и предстоящи плащания, като така е нарушен чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Договорът от 2014г. съдържа клаузи, които не са индивидуално уговорени и са с неравноправен характер. Въведено е задължение да се заплаща месечна лихва от 6%, както и такса револвинг от 8% от усвоения размер на кредита. Уговорено е също, че може да се увеличи размерът на лихвата от 6% на 15%, ако до 5-то число на всеки календарен месец не бъде заплатен пълният размер на дължимата за месеца минимална погасителна вноска. Предвижда се, че частичното погасяване на минималната погасителна вноска не спира начисляването на лихви по нея. Ищецът счита, че тези клаузи са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, като противоречащи на добрите нрави. Противоречи на добрите нрави всяка клауза за лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва. В случая лихвата по първия договор е 72%, а по втория договор е 40%, като и двете надвишават трикратния размер на законната лихва. Не е ясно посочено и как се формират ГПР и лихвата, бъдещите задължения също са неясно формулирани. Начислени са и допълнителни суми за такса револвинг, такса за разходи на дейността на лице по извънсъдебно събиране на задължението, неустойка при непредоставяне на обезпечение и разходи за събиране на вземането.

С тези такси се цели заобикаляне на чл.33 ЗПК, ето защо клаузите на основание чл.21, ал.1 ЗПК са нищожни. След като клаузите са нищожни и не са породили действие, сумата от 4079 лева е платена без основание и следва да се върне.

Ищецът заявява, че неоснователното обогатяване е настъпило, защото кредиторът е приложил нищожни договорни клаузи, водещи до увеличение на дълга му по договора от 2014г., което е наложило да се сключи следващия договор от 01.05.2018г., за да се погаси завишеното по размер вземане по първия договор. В случай, че кредиторът не беше завишил неоснователно първоначално договорената сума от 700 лева по договора от 19.06.2014г., не би се стигнало до плащане на сумата от 4079.66 лева по двата договора. Твърди се още, че ищецът е претърпял и неимуществени вреди, тъй като получавал редица обаждания, в които му се обяснявало, че досега е платил само лихви, като остава да дължи цялата сума по кредита. Нямало яснота колко е платил, колко му остава да плаща и защо следва да заплати много по-голяма сума. Притесненията му растели, чувствал се объркан, кръвното му налягане се повишавало, влошило се здравословното му състояние и всичко това заради неудобства, свързани с изясняване претенциите на кредитодателя. Исковете са по чл.45 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД.

В допълнителна молба е уточнено, че сумата от 4079.66 лева се разпределя между двата договора, както следва: 3388.28 лева по договора за кредит Бяла карта и 691.38 лева по втория договор за кредит.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват. Заявява се, че договорът за кредит Бяла карта е револвиращ финансов продукт, а не е вносков продукт, при който задължението се плаща на вноски. Ето защо такъв вид договор няма определен погасителен план. Ако клиентът усвои суми по кредита, следва да ги върне в срок до 5-то число на следващия месец. Ако клиентът не усвои суми, то той няма задължение да връща такива. Следователно няма допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. В случая на ищеца е бил отпуснат кредитен лимит от 500 лева, по негово изрично съгласие. Преди да подпише договора, А. се е запознал с предоставен му стандартен европейски формуляр и е решил да се възползва от финансовия продукт. Ищецът е прочел договора и след това го е подписал, като не е упражнил правото си да се откаже от него в законния срок.

Според договора, всичко усвоено през съответния месец, следва да се върне от длъжника в срок до 5-то число до следващия месец, в противен случай се дължи такса револвинг /при плащане само на 15% от сумата/ и увеличен размер на договорната лихва /при липса на каквото и да било плащане/. Междувременно задължението по договора от 2014г. било прехвърлено на сегашния ответник с договор за цесия, за който ищецът е бил лично уведомен. До прекратяването на договора за Бяла карта ищецът активно е ползвал платежния инструмент и по никакъв начин не е показвал, че условията са неблагоприятни за него. Договорът за кредит е изплатен изцяло на 21.07.2019г., а платежният инструмент е закрит на 09.09.2019г. През 2018г. е бил сключен между страните договор за паричен заем, с който на ищеца е даден заем от 700 лева, платим на 12 равни месечни вноски. Ищецът сам е възложил на ответника с част от новия заем да погаси задължението му по стария договор в размер на 638.28 лева. С подписване на новия договор, страните са договорили да се намали кредитния лимит по договора за Бяла карта от 500 лева на 200 лева. След това ищецът продължил да ползва вече намаления кредитен лимит, което показвало, че той е доволен от условията.

Новият договор е изплатен от ищеца на 07.05.2019г. Ответникът заявява, че разпоредбите на двата договора не противоречат на добрите нрави и не са нищожни. Ищецът доброволно е кандидатствал за двата заема и е бил предварително запознат с условията по тях. Заемът е отпуснат от небанкова институция, в по-ограничени възможности от тези на една банка, кредитът е краткосрочен и за неголеми суми. Ползата на клиента от този вид договор се изразява в бързия и лесен достъп до предлагания паричен ресурс. Тази полза има своята цена в гражданския оборот, която не може да бъде приравнена на възнаградителна лихва и затова не може да се обсъжда съответствието на размера й с добрите нрави. Няма пречка да се уговори договорна лихва над размера на законната лихва, тъй като съществува свобода на договаряне. На пазара на малките кредити пазарните нива на лихвата са по-високи от цената на банковите кредити, ето защо не може да се приеме, че е нищожна лихва, която е по-голяма от трикратния размер на законната лихва.

ЗПК, действащ към подписване на договора, дава възможност за промяна на лихвения процент, в случай, че в договора изрично са посочени причините и условията за тази промяна, както е в конкретната хипотеза. Следователно и тази разпоредба на договора не е нищожна и неравноправна. Нямало е забрана и за начислението на такси във връзка с кредита, поради което договорът не е нищожен и на това основание. Към сключване на договора не е имало ограничение на размера на ГПР, поради което договорът не е в нарушение на закона. Разходите за събиране на вземането не противоречат на чл.33 ЗПК, тъй като те се начисляват за неизпълнение на договорно задължение от страна на кредитополучателя. Що се отнася до иска за обезщетение за неимуществени вреди, ответникът го счита за недопустим и неоснователен. Заявява, че ищецът е имал общо 3 активни кредита през 2014г. и общо 5 активни кредита към сключване на втория договор. Не се доказва, че именно разговорите със служители на ответника са довели до влошаване на неговото физическо и психическо състояние. Получаваните кратки съобщения са с чисто информативна цел и са напълно безплатни за клиентите на дружеството. Ето защо не може да се твърди, че именно договорът за Бяла карта е този, койот е причинил някакви неимуществени вреди. Моли се за отхвърляне на исковете.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Няма спор, че страните са свързани в облигационни правоотношения, породени от сключени договори за кредит Бяла карта от 19.06.2014г. и договор за паричен заем от 01.05.2018г. Първият договор е бил сключен между ответника и Изи Асет Мениджмънт АД, като в последствие вземането е било прехвърлено на Аксес Файнанс ООД. Вторият договор е сключен направо с ответника.

Според договор за кредит “Бяла карта“ от 19.06.2014г., в полза на ищеца-кредитополучател е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева, който се усвоява чрез международна кредитна карта. В договора е уговорен размер на минимална погасителна вноска от 15% от максималния размер на кредита, като плащането на първата минимална погасителна вноска е от 1-во до 5-то число на месеца, ако през предходния месец кредитополучателят е усвоил кредита и не е погасил задълженията си изцяло до тази дата. В чл.3, ал.1, т.5 от договора е записано, че се определя фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 72% в случаите по чл.9, ал.1 и в размер на 180% в случаите по чл.10, ал.1. Според чл.9, ал.1 върху усвоения размер на кредита се дължи месечна лихва в размер на 6%. Според чл.9, ал.3 в случай, че до пето число на календарния месец, следващ месеца на усвояване на кредита, кредитополучателят не погаси усвоената главница и начислената за периода лихва и съответно продължи да ползва кредита след пето число на съответния календарен месец, той дължи такса револвинг в размер на 8% от усвоения размер на кредита към последно число на предходния месец, която не е погасена. Такса револвинг се начислява на шесто число на месеца върху общия размер на усвоения кредит до последно число на предходния месец, който не е погасен до 5-то число на следващия месец. Съгласно чл.10, в случай, че до 5-то число на всеки календарен месец кредитополучателят не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска /освен ако такава не е дължима поради плащане на всичко дължимо/, кредитополучателят дължи увеличения размер на лихвата по чл.9, ал.1, а именно месечна лихва в размер на 15%. Лихвата се начислява за целия период от първия ден на забавата за плащане на минимална погасителна вноска до датата на плащане на минималната погасителна вноска. Частичното заплащане на погасителната вноска не спира начисляването на лихвата.