Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2380 от 10.08.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Частно гражданско дело 2066/2026
Вид
Разпореждане № 2380
Подписан
10.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Албена Миронова

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2380 гр. гр. Лом, 10.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Миронова като разгледа докладваното от А. Миронова Частно гражданско дело № 20261620102066 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е заповедно, образувано по заявление по чл. 410 ГПК от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД,

207172780 Седалище/адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника А. Н. Б., юрисконсулт, срещу Е. Е. П., ЕГН **********, настоящ адрес: *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1/ Главница 567.25 EUR - Главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 03.08.2026 г.; 2/ Договорна лихва 61.75 EUR за периода 21.10.2021 г. - 01.12.2022 г.; 3/ Мораторна лихва 35.11 EUR за периода 02.12.2022 г. - 02.08.2026 г.

В заявлението /в т. 3.2. – обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено: „Договор за заем № 5735554 от 7.10.2021 г.

На 07 октомври 2021г., между Е. Е. П. /Заемател/ и Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 (правоприемник на което е Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) /Заемодател/ е сключен договор за паричен заем № 5735554, който договор представлява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис и се сключва, чрез електронно изявление и електронен подпис на Заемателя. Електронното изявление представлява недвусмислено словесно изявление на Заемателя, а електронният подпис е всяка информация в електронна форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно същият, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя паричен заем в размер на 1124.84€, която сума е предоставена посредством методите, посочени в договора и с това Заемодателят е изпълнил задължението си.

Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 290.46€, съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 1415.30€ на 30 Двуседмични погасителна/и вноска/и. Съгласно сключения от страните договор, Заемателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната 1 информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 01 декември 2022г. предвид което вземанията по договора са изцяло изискуеми. Съгласно клаузите на сключения договор длъжникът дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 35.11€, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

В т. 5 от Заявлението /допълнителни изявления и допълнителна информация/ е пояснено, че:

На 15 декември 2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между Вива Кредит ООД, ЕИК 201995287 (правоприемник на което е Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527341, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 17 декември 2025 г. от Вива Кредит АД посредством писмо с обратна разписка..

По същество:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК , съдът констатира обоснована вероятност за очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), поради което искането за тези суми се отхвърли.

От приложения към заявлението препис от договор за потребителски кредит се установява, че е сключен при предварително определени от страна на кредитодателя договорни клаузи. Договорът е бланков, съдържа общи условия и макар определен като индивидуален, всъщност не е налице индивидуално уговаряне на неговите условия. Видно от договора финансовата институция е посочила абсолютни стойности на лихвения процент по заема (40,32%), годишен процент на разходите (ГПР – 49,37%) и годишното му оскъпяване.

Това налага извод, че кредитополучателят не е имал възможност да 2 влияе върху съдържанието му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

В случая процесният договор за кредит формално отговаря на това изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита.

Съгл. чл. 5 от Договора обаче, заемателят е длъжен в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя обезпечения – поръчителство на лице, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това условие дължи неустойка в размер на 922,50 лева и в този случай дължимата вноска е 123,02 лева, а общото задължение по договора – 3690,60 лева (1886.97€).

Липсва яснота дали в ГПР се включва неустойката за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата, визирана в клаузите на договора. Сочи се, че „при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.“ От цитираното не става ясно дали неустойката е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите или стои извън нея. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

С уговарянето на това допълнително възнаграждение, а именно за визираната неустойка за непредставяне на обезпечение, се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

В договора за заем е уговорен ГПР, но същият е формално посочен.

Разходите за заплащане на тази неустойка са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна.

Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита.

В случая обаче, се претендира главница в размер на 567.25 EUR – т.е. длъжникът е извършвал плащания по кредита, които не са посочени по размер. С Разпореждане № 2276/04.08.2026 год. съдът е указал на заявителя да 3 уточни как са формирани претендираните главница, договорна лихва и мораторна лихва, включително за какъв период се претендира главницата.

В указаният срок с молба от 07.08.2026 год. заявителят е уточнил, че претендираната главница е останалата непогасена част от чистата стойност на кредита. Не става ясно обаче какъв е размерът на платената до момента сума и поради това е невъзможно да се прецени в това едностранно производство дали дължимата се по принцип чиста стойност на получената от длъжника сума е вече платена или не. Т.е., не се установява дали претендираната главница е действително дължима.

Ето защо заявлението по чл. 410 от ГПК на "Агенция за контрол на просрочени вземания" ЕАД следва да се отхвърли изцяло на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ГПК.

С оглед на изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 Седалище/адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ.

Столична, обл. София (столица), чрез пълномощника А. Н. Б., юрисконсулт, срещу Е. Е. П., ЕГН **********, настоящ адрес: *********, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 1 Главница 567.25 EUR - Главница по договор за заем, ведно със законната лихва от 03.08.2026 г.; 2/ Договорна лихва 61.75 EUR за периода 21.10.2021 г. 01.12.2022 г.; 3/ Мораторна лихва 35.11 EUR за периода 02.12.2022 г. 02.08.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред ОС – Монтана, в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА на заявителя че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата се държавна такса.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4