Решение № 266 от 25.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора и Е. Хр. С. като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601329 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. М. П. – служебен защитник на подсъдимия И. Х. А. против присъда от 04.01.2024 г. постановена по нохд № 414/2020г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Оплакването в жалбата е, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаването на подсъдимия И. А..

Представителят на държавното обвинение намира подадената въззивна жалба за неоснователна, пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

С обжалваната присъда РС - Гоце Делчев е признал подсъдимия И. Х. А. за виновен в това, че на 04.05.2020 г. и на 31.05.2020 г. в с. Д, обл. Благоевград, улица „Ш“ № 54, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие на С. Р. Г., с № 607/04.02.2020 г. по гражданско дело № 130/2020 г. по описа на РС – Гоце Делчев, издадена по отношение на И. Х. А. от с. Б, обл.

Благоевград, като деянията са извършени както следва:

1

На 04.05.2020 г. около 22:00 ч. в с. Д, обл. Благоевград, улица „Ш“ № 54, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от РС – Гоце Делчев на С. Р. Г., с № 607/04.02.2020 г. по граждански дело № 130/2020 г. по описа на РС – Гоце Делчев, като А. е влязъл в жилището на С. Р. Г., намиращо се на горепосочения адрес и извършил психическо и физическо насилие спрямо нея.

На 31.05.2020 г. в 01:30 ч. в с. Д, обл. Благоевград, улица „Ш“ № 54, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от РС – Гоце Делчев на С. Р. Г., с № 607/04.02.2020 г. по граждански дело № 130/2020 г. по описа на РС – Гоце Делчев, като А. влязъл в жилището на С. Р. Г., намиращо се на горепосочения адрес и извършил психическо и физическо насилие спрямо нея – престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 НК във вр. с чл.26 от НК и на основание посочения текст вр. чл.54 и чл.57, ал.2 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

Съдът, като взе предвид оплакването в депозираната жалба, становищата на страните в хода на съдебните прения, провери изцяло атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, приема за установено следното:

От доказателствата по делото безспорно се установява, че свидетелката С. Р. Г. живеела на семейни начала с подсъдимия И. Х. А. в жилището й на адрес в с. Д, обл. Благоевград, ул.

„Ш“ № 54. Вследствие на влошаване на отношенията между двамата, поради упражняваното върху свидетелката физическо и психическо насилие от страна на подсъдимия, двамата се разделили. По жалба на Г. до Районен съд – Гоце Делчев било образувано гр.д. № 130/2020 г., в хода на което била издадена Заповед за незабавна защита от домашно насилие № 607 от 04.02.2020 г., с която подсъдимият А. бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо свид. Г., както и му било забранено да приближава жилището на последната в с. Д, обл. Благоевград, ул. „Ш“ № 54, местоработата й и местата за отдих и социални контакти на същата. Подсъдимият бил предупреден за отговорността, която носи при неспазване на цитираната заповед. Така издадената Заповед за незабавна защита от 04.02.2020г. била връчена лично на подсъдимия А., както и на свид.Г. на 06.02.2020г. срещу подпис.

Въпреки така издадената и връчена на страните Заповед за незабавна защита от 04.02.2020г., подс.А. продължил да ходи в дома на Г. и да й оказва психическо и физическо насилие. На 04.05.2020г. около 22:00ч. А. отишъл в дома й и започнал да я заплашва, обижда и псува.

Хванал я за ръцете и започнал да я дърпа към намиращата се в стаята печка, с цел да ги изгори. Г. сигнализирала полицията, като на място бил изпратен полицейски патрул. А. обаче успял да избяга преди пристигането му. На 31.05.2020г. около 01.30 часа подс.А. отново отишъл пред жилището на Г., качил се на външната тераса и започнал да крещи на Г.:

„Отваряй!“, „Ще те утрепа!“, „Ще ти строша джама“, като тропал силно по прозореца, вследствие на което го счупил. По повод случилото се, на 02.06.2020г. свид. Г. подала жалба до РП - Благоевград, ТО Гоце Делчев срещу подсъдимия за неспазване на съдебна заповед, вследствие на която било образувано досъдебно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. и Г – 2 нейна дъщеря, от тези на полицейските служители – ........... Всички те са еднопосочни, логични и непротиворечиви и поради това настоящият състав им дава вяра. Свид. Г. подробно обяснява за взаимоотношенията й с подсъдимия и постановената по нейно искане заповед за незабавна защита. Свидетелката е категорична и за обстоятелството, че А. проникнал неколкократно в жилището, където живеела с двете си деца, заплашвайки я, извършвайки насилие срещу нея, в един от случаите - и счупвайки прозорец на първия етаж на дома й. За тези факти, както и за влошените отношения между двамата и множеството им скандали може да се съди и по заявеното и от полицейските служители, отзовавали се на различните инциденти по между им. Полицейските служители свидетелстват, че са установявали А. на адреса на рутинни проверки, като в тези случаи той дори е бил задържан от тях във връзка с нарушение на издадената заповед за защита от домашно насилие по отношение на С. Р. Г., с № 607/04.02.2020 г. по граждански дело № 130/2020 г. по описа на РС - Гоце Делчев.

Заявеното от посочените свидетели е еднопосочно и с оглед липсата на други данни за възприетото от тях, техните показания следва да бъдат кредитирани. Те се подкрепят и от тези на другия свидетел-очевидец – А Г, дъщеря на Г.. Въпреки родствената връзка с последната, показанията на Г не се явяват изолирани, а са кореспондиращи с останалите гласни доказателствени средства, поради което и те следва да бъдат ценени като достоверни.

Освен изтъкнатото по-горе, за достоверността на кредитираните показания, може да се съди и по събраните писмени доказателства. Те подкрепят твърденията на Г. за фактическа раздяла с подсъдимия, както и издаването на заповед за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Безспорен факт е и знанието на това обстоятелство от А., на който заповедта е била надлежно връчена в по-ранен момент, като освен това му били разяснени и задълженията по нея. Поради това, изложените от него, както и от свидетелите – ............ обстоятелства, че е ходил в дома на Г., защото тя го е викала, са ирелевантни и не влияят върху задължението му да спазва издадената заповед за защита от домашно насилие.

В заключение може да се посочи, че събраната по делото доказателствена съвкупност напълно установява фактите по обвинителния акт и доказва съпричастността на обвиненото лице към вмененото му престъпление. Нарушаването на издадената заповед за защита е безспорно установена и А. следва да понесе за това последиците, предвидени от приложимите наказателно правни норми.

На база изложеното, настоящия състав се съгласява с правните изводи на РС, че с поведението си подсъдимият И. Х. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Същият на 04.05.2020 г. около 22:00 ч. и на 31.05.2020 г. в 01:30 ч. в с. Д, обл. Благоевград, ул. „Ш“ № 54, е нарушил заповед за защита от домашно насилие, тъй като е приближил жилището на Г., както и нея самата и отново е извършил спрямо същата домашно насилие, изразяващо се отправяне на обиди, придружени с нецензурни думи и квалификации, както и заплахи за саморазправа с нея, като е по този начин е извършил психическо и физическо насилие спрямо нея.

3

От обективна страна деецът не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, връчена му надлежно, нахлувайки в жилището на жената, с която е живял на съпружески начала и извършил физическо и психическо насилие срещу нея. Извършеното от подсъдимия на 04.05.2020 г. и на 31.05.2020 г. следва да се приеме като продължавано престъпление, като всяко едно от отделните му действия е извършено през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното, което определя от правна страна квалифицирането на тази деятелност на подсъдимия като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна посоченото престъпление е извършено с пряк умисъл – А. е бил уведомен за издадената срещу него Заповед за защита от домашно насилие и решението на съда и е бил наясно с постановените срещу него забрани и независимо от това е извършил нов акт на домашно насилие на 04.05.2020 г. и на 31.05.2020 г. спрямо лицето, което се ползва от защитата – свидетелката Г.. Следователно той безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е целял настъпването на последиците от него.

В текста на чл.296, ал.1 от НК е разписано, че който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Предвидените наказания са при условията на евентуалност, като съдът, съобразявайки обстоятелствата по делото, следва да определи вида и размера на наказанието.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според настоящия състав следва да бъде приет факта, че е нарушил част от наложените му мерки за защита от домашно насилие на Г. по един груб и демонстративен начин. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат обтегнатите отношения между Г. и А., при които и най-малките битови проблеми и неразбирателства стават причина за скандали и саморазправа по между им.

Предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен съдебен състав приема, че правилно РС е определил като най-подходящо наказание за извършеното престъпление по чл.296, ал.1 от НК - наказанието „глоба“. Налагането на наказание „лишаване от свобода“ за това деяние би се явило несправедливо, тъй като същото би било непропорционално тежко спрямо засегнатите обществени отношения и степента на опасност на дееца към датата на извършване на престъплението. Правилно първостепенния съд е определил размера на наказанието „глоба“ от 800 /осемстотин/ лева, което е съобразено и с материалното положение на подсъдимия. С така определеното по вид и размер наказание в пълна степен биха се постигнали целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

Въззивният съд не споделя застъпеното от защитата на подсъдимия становище за наличност на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Систематичното място на тази норма в общата част на НК,сочи на приложимостта й по отношение на всички престъпления, при условие, че деянието, макар и да осъществява признаците на 4 предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обещствена опасност е явно незначителна. Подсъдимият А. в условията на продължавано престъпление е реализирал две деяния, покриващи състав на едно и също престъпление. Тази хронология в действията на подсъдимия е демонстрация на упорита престъпна воля, грубо незачитане на установения в страната правов ред и категорично нежелание да съобрази поведението си с постановения от съда акт.

Обстоятелството, че престъплението е сторено от А. в присъствието и на други лица – децата на свид. Г., извън тези, взирани в заповедта за незабавна защита, указват на сериозна обществена опасност на извършеното, поради което искането за приложението на института на чл.9, ал.2 от НК в процесния казус е неоснователно.