Определение № 460 от 27.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Ловеч, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500310 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№5320/15.05.24 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез адв.Лилия Ралчева срещу Разпореждане №1069/26.04.24 г. постановено по ч.гр.д.№405/24 г. по описа на ЛРС в частта, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 1171,56 лв. неустойка за неизпълнение на договор 506118215, партида 110270864 ID на договор М6987993/22.11.22 г.ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 97,26 лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.12.22 г. до 5.03.24 г. както и съдебните разноски до пълния им размер, като моли съда да го отмени като незаконосъобразно и вместо него да постанови съдебен акт, с който да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези суми.

Изтъква, че неправилно съдът е прел, че по делото липсват доказателства за разваляне на договора, , тъй като се касае за прекратяване на договора на основание т.54.12 от ОУ и условието се е сбъднало, поради което договорът се счита за едностранно прекратен и това прекратяване на зависи от волята на страните по договора.

Счита, че съдът незаконосъобразно свързва нищожността на неустойката със забрана за неоснователно разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в ТР №1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че ЛРС не е съобразил своето разпореждане с постановките на ВКС и решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 г. и в този смисъл неустойката не страда от нищожност, не противоречи на добрите нрави и не създава неравноправие между права и задължения и не води до неоснователно обогатяване. Позовава се и на действието на протокол от 21.04.2016 г. по гр.д.№12268/14 г. по описа на СГС, с което съдът е одобрил 1 като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови договори. Счита, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договор, сключени между търговци са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица-потребители неустойки да се дължат, би означавало поставяне на ФЛ в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл.309 от ТЗ.

Цитира практика на окръжните съдилища в смисъл, че размерите на претендираните неустойки не излизат извън пределите на обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции, не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде заповед за посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в настоящето производство.

Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 13.05.24 г, а частната жалба е подадена на 15.05.24 г. чрез ЕПЕП т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника „ФРАНЧЕСКО СОЛА 1 КОНСУЛТИНГ“ЕООД за сумата 698,05 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 56118215 партида 110270864 ID на договор М6987993/22.11.22 г за периода 22.11.2022 г. до 2.05.2023 г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 1171,56 лв. неустойка за неизпълнение на договор 56118215 партида 110270864 I D на договор М6987993/22.11.22 г. ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и мораторна лихва 168,95 лв, върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 71,69 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 26.12.2022 г.- 5.03.2024 г. 97,26 лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 29.12.2022 г. до 05.03.2024 г. Позовава се в т.12 от заявлението, че по договор сключен между длъжника и заявителя/ с предишно наименование Мобилтел ЕАД за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 506118215 партида 110270864 ID на договор М6987993/22.11.22 г, за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договор, в който се съдържа описание на изброените тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения., като се посочва, че договорът е подновяван през годините, за нови срокове, като са добавяне/променяни услуги и тарифни планове. Твърди, че са останали неизплатени фактури на обща стойност 698,05 лв, подробно индивидуализирани в заявлението 6 на брой. Позовава се на прекратяване едностранно от мобилния оператор на договора, считано от 5.05.2023 г. на основание т.54.12 2 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А1 България ЕАД и /или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл, като неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове, без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, като неустойката се претендира в общ размер на 1171,56 лв. Претендира се и присъждане на разноски ДТ-34,66 лв. и адвокатско възнаграждение от 400 лв.

ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №631/8.03.24 г. като е указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи съществените характеристики на договора за електронни услуги, по който търси изпълнение/договор за далекосъобщителни услуги/ цена, срок, вид на услугата/те, по кои вземания за цената длъжникът не е предложил изпълнение, основание за прекратяване/разваляне/ на договора, кога е прекратен/развален договора, как е формирана неустойката и какъв е базовия размер на начисляването й.

От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че претендираните вземания са за период 22.11.2022 г. до 2.05.2023 г., като са конкретизирани съответните приложения, посочен е размера на претендираната неустойка и как е сформиран той.

С разпореждане №1069/26.04.2024 г. постановено по гр.д.№405/24 г. ЛРС е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу длъжника „ФРАНЧЕСКО СОЛА 1 КОНСУЛТИНГ“ЕООД за заплащане на сумата 698,05 лв произтичаща от неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6987993 от 22.11.2022 г. и за сумата 71,69 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата от 26.112.2022 г. до 5.03.2024 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 6.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 164,12 в. разноски по делото, включващи ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на заявлението като отхвърля заявлението в частта, за следните вземания: 1171,56 лв. неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 97,26 лв. мораторна лихва върху неустойката за периода от 29.12.2022 г. до 5.03.2024 г. В мотивите на разпореждането се излага, че нередовностите не са отстранени, не е посочено как е прекратен договора, както и, че липсва яснота за предпоставките за дължимост на неустойка за предоставено за срока на договора оборудване и на какво основание се дължи, като с оглед отхвърляне на вземането за неустойка се отхвърля и претенцията за мораторна лихва върху него.

3

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираното вземане за неустойка и мораторна лихва.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ЛРС е оставил без движение заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, но заявителят не е отстранил всички нередовности с уточнителната си молба. Така например не е посочена датата, на която е сключен така нареченият „общ рамков договор“ , а става ясно, че това е станало, когато наименованието на заявителя е било „Мобилтел“ ЕАД, т.е преди 18.05.2018 г. След това се посочва, че електронните съобщителни услуги са за срок от 2 години, като се уточнява, че договорът е едностранно прекратен на 5.05.2023 г., по вина на абоната и на основание чл. 54.12 от Общите условия, където е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължила повече от 124 дена. Освен това няма твърдения и данни за уведомяване на абоната за предсрочното едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне.

Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата 5.05.23 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изпълнени указанията на заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на чл.

87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна. Съдът приема, че с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя, липсата на конкретизация на договорната връзка/ на коя дата е подписан основният рамков договор/ при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.

Освен това следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че длъжникът няма качеството на потребител, тъй като е юридическо лице, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/09 г. на ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция като преценка за това се 4 прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл.290 от ГПК по приложение на ТР, ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение /лизинг, наем/ е нищожна на осн. чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост. Становището на съда е, че ако е уговорена такава неустойка в размер на всички неплатени по договора наемни и лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогиченоператорът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяване на договора занапред. Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение е нищожна на основание чл.26 ал.1 пред.3 от ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка/таксите за оставащия период и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Позоваването на въззиваемият на споразумението между КЗП и Мобилтел по гр.д. №12268/2014 г. е несъстоятелно и не променя извода на съда.

Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1289116c-02c8-416c-8df5-c3e16601c182