Решение № 3747 от 12.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38442/2021
- Вид
- Решение № 3747
- Подписан
- 12.11.2021
- Състав
- Клаудия Рангелова Митова
Други актове по делото
- Разпореждане № 5647 от 06.07.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Определение № 3982 от 02.09.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Разпореждане № 18560 от 24.09.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Протокол № 1023 от 14.10.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Протокол № 1026 от 14.10.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Разпореждане № 41782 от 21.12.2021 · КЛАУДИЯ РАНГЕЛОВА МИТОВА
- Разпореждане № 39523 от 05.05.2022 · ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 85832 от 11.07.2023 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
- Разпореждане № 23396 от 19.02.2026 · МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68з · Закон за защита на потребителите
- чл.68м · Закон за защита на потребителите
- чл. 68м, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.305 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3747 гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110138442 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК : [ЕИК], с която срещу П.
Н. А. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 79, ал. 1 вр.чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 993,28 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение от 08.02.2016г. към договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт №**********/08.02.2016г.
Ищецът твърди за претендираните суми да е депозирал заявление по чл.410 ГПК на 15.12.2020 г., по което е образувано ч.гр.д.№ 62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав. Допълва, че с разпореждане от 04.01.2021 г. е уважено частично подаденото заявление и е издадена заповед по чл.410 ГПК срещу ответника за 2215,87 лева главница, лихва за забава в размер на 62,68 лева, законна лихва в размер на 1176,9 лева, сумата от 751,49 лева, представляваща договорно възнаграждение. Заповедта е връчена редовно на ответника, който в срок е депозирал възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед, поради което му е указана възможността да депозира искове в месечен срок от уведомяването за установяване на вземането си. Твърди да има интерес от предявяване на осъдителен иск за сумата от 1 993,28 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, по отношение на която депозираното заявление е било отхвърлено с влязло в сила разпореждане.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдението, че на 08.02.2016г. между него, в качеството на кредитор, и П. Н. А., в качеството на кредитополучател, 1 била сключен договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт №**********. Поддържа, че по силата на контракта дружеството отпуснало на ответната страна сумата от 3 000 лева, преведена на 08.02.2016 г. по сметка, посочена от кредитополучателя. Твърди, че ответникът се задължил да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва по т.4 от Общите условия към договора в размер на общо 4 451,04 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 000 лева по споразумение от 08.02.2016 г. към договора, съгласно погасителен план към последния за срок от 24 месеца на месечни вноски от по 310,46 лева всяка, платими на четвърто число на текущия месец. Допълва, че с анекс№1/02.09.2016 г. страните по договора се съгласили погасителни вноски № 5 и № 6 да бъдат отложени за плащане в края на погасителния план. Неразделна част от анекса бил нов коригиран погасителен план, включващ 26 броя вноски (броят на вноските бил увеличен от 24 на 26). Навежда, че с анекс№2/14.11.2016 г. страните по договора се съгласили погасителна вноска №8 да бъде отложена за плащане в края на погасителния план. Неразделна част от анекса бил нов коригиран погасителен план, включващ 26 броя вноски. Заплащане на договорното възнаграждение твърди да е възникнало като задължение в деня на подписване на договора и страните уговорили заплащането му разсрочено във времето в рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендира разноски, представя писмени документи под опис.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който исковата молба се твърди да е нередовна, а предявените искове неоснователни по подробно изложени в писмения отговор съображения. Възразява, че договорът за потребителски кредит и споразумението за пакет от допълнителни услуги са недействителни, доколкото клаузи от същите, съдържащи съществени елементи на съглашението са неравноправни и влизат в противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, нищожни ги намира като противоречащи на добрите нрави. На същото основание намира и клаузите на двата анекса за нищожни. Навежда, че не е подписал договора, споразумението и анексите, а уговорената сума не е била отпусната. Евентуално прави изявление за разваляне на договора на основание чл.68м ЗЗП. Навежда възражение за изтекъл погасителен давностен срок.
Излага подробни правни доводи, желае отхвърляне в цялост на претенциите и присъждане на разноски, прави доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и се установява, че претендираните в настоящото производство вземания са били предмет на развило се между страните заповедно производство - ч.гр.д.№ 62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав. Установителните искови претенции са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. По отношение на претендираната сума 1 993,28 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК поради нищожност на клаузата, на която дружеството основава вземането си. Констатираното от заповедния съд основание за отхвърляне на част от претенцията не предполага указания по чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от последното извършеното съединяване на установителни с осъдителни претенции е допустимо с оглед 2 разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК /ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 11б/.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че между [фирма], в качеството на кредитор, П. Н. А., в качеството му на кредитополучател и потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, бил сключен договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт № **********/08.02.2016 г. В раздел VI от контракта се установява, че заемът бил одобрен за поисканата сума в размер на 3 000 лева за срок на кредита 24 месеца при размер на месечна вноска 185,46 лева, годишен процент на разходите /ГПР/- 49,89%, годишен лихвен процент 41,17, лихвен процент на ден 0,11 и дата на погасяване - на 4 ден от месеца и общо задължение по договора за кредит в размер на 4 451,04 лева съгласно погасителен план към контракта. Установява се, че при сключване на договора бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Бонус“, съгласно споразумение от същата дата към договора, срещу заплащане на възнаграждение от 3 000 лева, разсрочено на месечни вноски от по 125 лева и прибавено към погасителната вноски към кредита. Така общото задължение по договора било фиксирано на сумата от 7 451,04 лева, а месечната вноска – на 310,46 лева.
Договорът е частен диспозитивен документ, подписан е от ответника и истинността му не е надлежно опровергана в производството, поради което се ползва с доказателствена сила съобразно чл.180 ГПК.
Избраните с договора допълнителните услуги са посочени като пакет в договора за кредит и са индивидуализирани в сключено на 08.02.2016 г. споразумение, в което е отразено, че се касае за общо пет отделни услуги, включващи приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски;възможност за смяна на датата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът бил сключен при общи условия от 29.01.2016 г., представени по делото, които са неразделна част от него с оглед клаузата на раздел „декларации“, б.А.Същите са подписани за потребителя и клаузата на раздел „декларации“, б.А са представени на кредитоплучателя при сключване на договора и последният е декларирал, че е запознат с тях. Договорът е придружен от декларация за съгласие за обработка на лични данни и одобряването му е предшествано от попълване на искане за отпускане на потребителски кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 08.02.2016 г. с допълнителна преддоговорна информация във връзка с пакетът от допълнителни услуги, всички носещи неоспорен подпис на кредитополучателя. Договорът е придружен от подписан от потребителя погасителен план.
От отразеното в рaздел III на договора се установява, че страните постигнали съгласие сумата по кредита да бъде преведена по посочена в договора банкова сметка. От представеното по делото платежно нареждане от 08.06.2016 г. (л.15) се установява, че на ответника била предоставена сумата от 3 000 лева чрез извършен превод по банкова сметка, посочена в договора в раздел III. В платежното нареждане като основание за извършения превод (виж част „детайли“) е цитиран номер на договора.
3
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 02.09.2016 г. бил подписан между страните анекс № 1 към контракта, с който заплащане на вноска № 5 и № 6 по погасителния план били отложени в края на нов изготвен погасителен план. По последния размерът на месечната вноска и падежната дата останали непроменени, годишния лихвен процент се запазил, а ГПР било фиксирано на 42,58 %. Крайният срок на издължаване бил предоговорен на 04.05.2018 г.
Нов анекс за отлагане на вноска № 8 за заплащане в края на погасителния план бил подписан на 14.11.2016 г. и бил изготвен нов погасителен план, подписан от потребителя.
Размерът на вноската и падежната дата останали непроменени, но крайният срок за издължаване бил предоговорен на 04.06.2018 г., а ГПР станал 39,86 %.
Ищецът признава погашения до размера от 2 549,97 лева. От представеното извлечение от сметка към процесния договор /л.29/ се установява, че с извършените плащания дружеството е погасило 784,13 лева главница, 699,55 лева договорна лихва и 1 006,72 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Дружеството сочи, че със сумата от 59,57 лева е погасена лихва за забава по чл.12.1 от ОУ.
С решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015 г., 7- мо отделение по адм. дело № 6571/2014 г., влязло в сила на 13.05.2015 г., решение на АССГ по адм.д. №9251/2013 г., с което заповед № 675 от 08.08.2013 г. на председателя на КЗП, с която на [фирма] било забранено на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, пр. 3 ЗЗП да упражнява нелоялна търговска практика, изразяваща се в окончателно обвързване на потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди сключването на договора за потребителски кредит, е оставено в сила.
С окончателно решение № 10606/08.07.2019 г. по адм.д.№ 13144/2018 г. на ВАС, 7мо отделение е оставено в сила решение на АССГ по адм.д. № 537/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед № 1020/17.11.2017 г. на председателя на КЗП. С посочената заповед е забранено на дружеството да прилага агресивна нелоялна търговска практика, състояща се от лишаване на потребителя от възможност по избор да закупи само една от петте допълнителни услуги на самостоятелна цена, а е принуждаван да закупи всички продукти от т.нар.пакет от услуги на по – висока пакетна цена, без д има възможност да се възползва от свобода на избор, закупувайки само нужната му услуга.
При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:
Установеното от фактическа страна налага извод, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, регламентиран в ЗПК.
Представеното платежно нареждане удостоверява заверяване на сметката на кредитополучателя /релевантно за извършване на безкасово плащане по общите правила за изпълнение на търговски сделки – чл.305 ТЗ/, а подписаните между страните анекси несъмнено свидетелстват за предоставяне на уговорената по договора сума. Поради изложеното съдът приема, че кредиторът е изправна страна по договора. Възражението на ответника, че кредитът реално не е отпуснат е голословно.
Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1287a16d-5b54-4a30-bcb5-44938da55530