Определение № 642 от 09.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Сливен, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500406 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 462/31.07.2024г. по ч.гр.д. № 779/2024г., в частта за разноските, с която съдът е присъдил по малко от претендираното адвокатско възнаграждение, въпреки че е присъдил изцяло търсените суми за главница и лихва и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 1 от ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваната част от заповедта по чл. 410 от ГПК за незаконосъобразна, тъй като неправилно съдът е присъдил по - малко от претендираното адвокатско възнаграждение като се е позовал на практиката на СЕС и е приел, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за съда. Твърди още, че заповедното производство е едностранно и няма възможност съдът служебно да намали претендираното адвокатско възнаграждение, понеже право на възражение за липса на фактическа и права сложност има само страна по делото, но не и самият съд. Освен това в случая не се касае за определяне на адвокатско възнаграждение на особен представител, а за договорено и платено такова.

Размерът на адвокатското възнаграждение не може да е по-малък от минимално определеният такъв по НМРАВ. И съгласно чл. 7 ал. 2 и ал. 7 от нея в случая то е 240 лв. и не е прекомерно.

С оглед изложеното иска въззивният съд да измени атакуваната заповед в частта за разноските и да ги увеличи от 120 лв. на претендираните 240 лв. Претендират се разноски за настоящото производство.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, 1 отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е основателна.

Въз основа на подадено от заявителя „ Е.М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.“, , ж.к. „М.д.“, ул.„Р.П. - К.“, № 4-6 на 30.07.2024г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съдът е издал заповед № 462 от 31.07.2024г. по ч.гр.д. № 779/24г. по описа на НзРС срещу В. А. З. за главница 331, 77лв., заедно с обезщетение за забава от 30.07.24г., 30, 16 лв. договорна лихва, 42, 85 лв. мораторна лихва, 160 лв. такса за посочен период1 25 лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. Макар да са били претендирани 240 лв. платено адвокатско възнаграждение, заповедният съд е приел, че претенцията до пълния размер е неоснователна, тъй като е завишена, като е посочил и че разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда предвид практиката по дело на СЕС - С-438/22.

Съдът може да преценява прекомерност на търсено адвокатско възнаграждение, ако е налице ниска правна и фактическа сложност или много ниска цена на иска, само ако е било направено възражение от насрещната страна. Този принцип е заложен в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Преди насрещната страна да е направила възражение, съдът служебно не може да следи за размера на търсеното адвокатско възнаграждение, тъй като не са му предоставени такива правомощия и в този смисъл е актуалната съдебна практика. Съгласно нормата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта на разноските, тоест длъжникът може и да не подаде възражение за недължимост на задължението, но може да обжалва издадената заповед по отношение на присъдените разноски. Едва ако има възражение от негова страна, съдът има възможност/задължение да прецени наличието на предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК и да измени/потвърди първоначалното си разпореждане за разноски и едва тогава може да прецени доколко следва да приложи разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая всички заявени претенции са били присъдени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя се дължат и всички направени в заповедното производство разноски. По делото са приложени доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение от заявителя на упълномощеното адвокатско дружество в размер на 240.00лв.

Тъй като правните изводи на двете инстанции се разминават, 2 частната жалба се явява основателна и следва да се уважи, а атакуваната заповед в частта за разноските следва да се измени в горния смисъл и на заявителя се присъдят още 120 лв. адвокатско възнаграждение.

Делото следва да бъде върнато на РС - Н.З. за издаване на допълнителна заповед за изпълнение.

С оглед изхода на процеса, на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски за платена д.т. в размер на 15 лв. за настоящото производство.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед № 462 от 31.07.2024г. по ч.гр.д. № 779/24г. по описа на НзРС в частта на разноските по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., като ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Г.“ 74 да заплати на „Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П. - К.“, № 4-6 ОЩЕ 120 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

ВРЪЩА делото на РС - Н.З. за издаване на допълнителна заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА В. А. З. да заплати на „ Е.М.“ ЕООД, гр. С. направените разноски за настоящото производство в размер на 15, 00 лв. платена държавна такса.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3