Присъда № 20 от 14.01.2010, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 20, постановена на 14.01.2010г. по НОХД № 912/2009г. на Търговищкия районен съд.

Подсъдимият Л.Р.М., с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.

196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК за това, че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен сговор с подс. С.Й.Б. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Подсъдимият С.Й.Б., с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.

196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б” НК за това, че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен сговор с подс. Л.Р.М. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Подсъдимият И.М.Ч., с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК за това, че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен сговор с подс. С.Й.Б. и подс. Л.Р.М., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимите, така както е повдигнато. Пледира за осъдителна присъда, като съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около средния размер, за всеки един от подсъдимите.

Подсъдимият

М. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Моли за налагане на минимално наказание. Защитникът на подс. М. пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден в чл.195, ал.1 от НК и към предвидения в закона минимум.

Подсъдимият Б. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Моли за налагане на минимално наказание. Защитникът на подс. Б. пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден в чл.195, ал.1 от НК и към предвидения в закона минимум.

Подсъдимият

Ч. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Моли за налагане на минимално наказание. Защитникът на подс. Ч. пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден в чл.195, ал.1 от НК и към предвидения в закона минимум.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. М., подс. Б. ***, находящ се в гр. Сливен. Тримата били безработни и имали семейства, за които се грижели. Подс.

М. се прехранвал с изкупуване на орехи. Подс. Б. работел като общ работник при прекупвач на орехи от гр. Сливен. В тази връзка той и неговият работодател посетили през с. Лиляк, общ. Търговище, от където купили цели орехи от св. Д.. Така подс. Б. видял, че св. Д. разролага с още орехови ядки. След като се прибрал в гр.

Сливен, подс. Б. разказал на подс. М. за ореховите ядки и двамата решили да ги откраднат.

На 16.11.2009г. подс. М. намерил подс. Б. и му казал да отидат за „ядката” същата вечер. С тях бил и подс. Ч., който също решил да участва в замислената кражба. Така тримата тръгнали привечер от гр. Сливен с автомобил, подсигурен от подс. М.. Той управлявал автомобила, а подс. Б. ***.

Тримата пристигнали преди полунощ в с. Лиляк, общ. Търговище. Спрели на отбивката преди населеното място и изчакали да мине полунощ, когато потеглили към селото. Подс. М. спрял автомобила в близост до къщата на св. Д., където се намирали ядките. Той останал в автомобила, а подс. Б. и подс. Ч. слезли от него и се отправили към къщата. Прескочили оградата и заедно разбили входната врата с отверка, която взели от колата на М. и желязо, наподобяващо лост, което намерили в двора на къщата. Влезли в къщата и взели 297кг. орехови ядки, разпределени в

15бр. кашони и 5 бр. чували. Вече тримата изнесли и натоварили чувалите и кашоните в купето на автомобила, след което си тръгнали. Когато пристигнали в гр. Сливен разтоварили същите в къщата на подс. М. и още същия ден продали ядките на св. Х.Б. за сумата от 1130лв, която разделили по между си.

Видно от назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността на 297кг. орехови ядки е 2176,90лв.

Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанията на подс. Л.М., св. С.Б., подс. И.Ч., св. Х.В.Б. и св. С.Г.Д., протокола за оглед на местопроизшествие, протоколи от проведени следствени експерименти, съдебно- оценъчната експертиза, както и останалите писмени доказателства.

Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият Л.Р.М. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д., движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са били заключени, подс. М. е съзнавал, че вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да се прекъсне от подсъдимия.

Следователно, от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.

Доколкото се установи, че подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.

Установи се и, че при извършване на деянието подсъдимият е използвал техническо средство- отверка и лост, както и МПС- което обуславя извода, че е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.

1, т. 4 НК.

Безспорно е и, чеподсъдимият е извършил настоящето деяние, след като решението за извършване на кражбата е взето предварително, след обсъждане с подс. Б. и подс. Ч., в спокойно състояние и след обсъждане на мотивите за извършване на кражбата, то съдът счете, че спрямо подс. М. е налице и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, а именно деянието е извършено при предварителен сговор за нейното осъществяване. Предварителният сговор се отнася именно до конкретната кражба.

Видно от приложената справка за съдимост, с присъда № 135/19.10.1999г., постановена по НОХД № 80/1998г. по описа на РС- Карнобат, влязла в сила на 14.05.2001г., подс. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр1 и т. 7 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години, изтърпяно на 20.12.2004г. На осн. чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД № 9/1997г. по описа на ОС- Сливен, „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца.

Със споразумение, одобрено по НОХД

№ 771/2007г. по описа на РС- Ловеч, е прието за безспорно установено, че подс. М. е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, изтърпяно на 09.08.2006г.

От изложеното е видно, че подс. М. е извършил настоящено деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” в размер, по- голям от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, както и, че е извършил настоящето деяние, след като е бил осъден два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено при квалифициращия признак „опасен рецидив”.

Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият С.Й.Б. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д., движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са били заключени, подс. Б. е съзнавал, че вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да се прекъсне от подсъдимия.

Следователно, от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.

Доколкото се установи, че подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.

Установи се и, че при извършване на деянието подсъдимият е използвал техническо средство- отверка и лост, както и МПС- което обуславя извода, че е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.

1, т. 4 НК.

Безспорно е и, че подсъдимият е извършил настоящето деяние, след като решението за извършване на кражбата е взето предварително, след обсъждане с подс. М. и подс. Ч., в спокойно състояние и след обсъждане на мотивите за извършване на кражбата, то съдът счете, че спрямо подс. Б. е налице и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, а именно деянието е извършено при предварителен сговор за нейното осъществяване. Предварителният сговор се отнася именно до конкретната кражба.

От справката за съдимост на подс. Б. се устаноновява, че с присъда

№

143 от 17.12.2007г., постановена по НОХД №

370/2007г. по описа на РС- Раднево, влязла в сила на 17.12.2007г., подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца, изтърпяно на 06.10.2008г.

От изложеното е видно, че подс. Б. е извършил настоящено деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” в размер, по- голям от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.

Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено при квалифициращия признак „опасен рецидив”.

Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият И.М.Ч. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д., движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са били заключени, подс. Ч. е съзнавал, че вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да се прекъсне от подсъдимия.

Следователно, от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.

Доколкото се установи, че подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.