Решение № 12632 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12632 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседА.е на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20231110120106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК. Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Предявен е и насрещен иск по чл.221, ал.2 КТ.

Ищецът В. П. Д. моли съда да постанови решение срещу ответника БЪЛГАРСКА НАРОДБА БАНКА, с което на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да признаване за незаконно и да отмени на уволнението му със заповед №10502309/06.04.2023 г. по чл.330, ал.2, т.6 КТ на ответника-работодател; на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ да го възстанови му на предишната работа до дисциплинарното му уволнение със същата заповед – „инженер ОВОС“ и на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ да го осъди да му плати сумата от 18000,00 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа за периода 6.4.2023 – 6.10.2023 г. поради уволнението му с посочената заповед, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.4.2023 г., до изплащане на сумата. Оспорва да е извършил вменвА.те му дисциплинарни нарушения и твърди, че работодателят не е спазил двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ, в който може да налага дисциплинарно наказА.е.

Ответникът БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, оспорва исковете по основА.е и размер и предявява насрещни искове /пречката по чл.314, ал.2 1

ГПК не е налице, защо е налице хипотезата по чл.310, ал.2 ГПК поради обективно съединените с исковата молба искове, производството по които се прекрати по реда на чл.129, ал.3 ГПК/ за следните суми: по чл.221, ал.2 КТ за сумата от 2939,00 лв., представляваща обезщетение за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещния иск – 26.10.2023 г., до изплащане на сумата и по чл.55, ал.3 ЗЗД – 233,00 лв. претендирана като задължение на ответника да върне получената на отпаднало основА.е сума за социален статус в размер в размер на 350 лв., пропорционално на неотработените през 2023 г. месеци поради прекратяването на трудовия договор със заповед №10502309/06.04.2023 г. на работодателя, считано от предявяване на насрещния иск – 26.10.2023 г., до изплащане на сумата.

Твърди, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, в продължителен период от време не е изпълнявал задължението си да попълва Дневник на черпените и реинжектирА.те водни обеми по месеци, с което е създал риск от неизпълнение на задълженията на БНБ по Закона за водите към Басейнова дирекция за деклариране на подлежащите за деклариране обстоятелства по повод поддържаната климатична система в Касовия център на банката, който се отоплява чрез използване на геотермални води и инсталация, отчитането на показателите на която е следвало да се извършва от ищеца. Отрича да не е спазен срокът по чл.194, ал.1 КТ и навежда твърдения за изпълнение на хипотезите по чл.194, ал.3 и ал.4 от КТ, за периоди през които срокът по ал.1 не е текъл.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съгласно този текст, незаконно уволненият работник може да иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени. Искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията му сключването на трудовия договор и прекратяването му въз основа на процесната заповед по чл.330, ал.2, т.6 КТ, твърдените пропуски на работодателя в процедурата по налагане на дисциплинарното наказА.е.

Обусловен е също и от доказване от страна на ответника на фактите, на които се основава уволнителната заповед – мотивираната заповед на работодателя, 2 или друг акт, който я предхожда и е свързан с нея и е представен на ищеца да даде обяснения в предвидените крайни срокове и фактите, които са посочени в едно коректно формулирано дисциплинарно обвинение.

По делото не се спори, че стрА.те са обвързА. от трудов договор №10500284/15.1.2019 г., по силата на който ищецът се е задължил и е работил в ответната централна банка длъжност „инженер ОВОС“. Със заповед №10502309/06.04.2023 г. на ищеца му е наложено дисциплинарно наказА.е уволнение с мотивите, че ищецът не е предоставил поискА.я от началник отдел „Управление на собствеността на касов център“ в срок до 10.1.2023 г.

„Дневника за ползвА.те водни количества през 2022 г.“ и не е попълнил данни в дневника за ползвА.те водни количества от месец юли до края на 2022 г., което е установено при проверка в Регистъра за данните от мониторинга на показателите по раздел „ИзисквА.я към програмата за мониторинг от Разрешително №11590433/20.10.2009 г. за водоземане и реинжектиране в подземни води, изменено с Решение №1468/17.11.2014 г. и изменено и продължено с Решение №2832/12.12.2019 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район“

По делото не се спори и се вижда и от показА.ята на разпитА.те по делото свидетели Р. Кирилов К., С. И. Д. и Т. Р.ова П., от самия спорен дневник /л.307-332/ и от признА.ето на ищеца по време на съдебно заседА.е /л.322-гръб - 323/, че спорният дневник за ползвА.те водни обеми от страна на ответника-работодател не е попълван от ищеца, тъй като е считал, че уредите не отчитат точно преминаващите през системата водни обеми и че би извършил престъпление, ако попълни данните, за които счита, че са неверни.

Това е породило спор между него и прекия му ръководител – свид.К., дали следва да се дава вяра на отчитА.те показатели от измервателните уреди.

Свид.К. е настоявал да се попълни спорният дневник според отчетените от уредите данни, а ищецът е настоявал, че те не отчитат точно, поради което е отказвал да попълни дневниците. Това се установява както от показА.ята на свид.К., и кореспонденцията му с ищеца /л.81-92/, така и от поредицата от докладни записки и развилото се дисциплинарно производство срещу ищеца.

По делото не се установяват твърденията на ищеца измервателните уреди, касаещи ползването на вода от БНБ да са били неизправни или да са отчитали неточно ползвА.те водни обеми вода.

3

Напротив, от приетите по делото писмени доказателства – сертификат за калибриране №02-ОР-09/8.3.2022 г. на разходомер тип FS 102/DN 50 с индентификационне №308/09 е видно, че на 8.3.2022 г. този измервателен уред е калибриран от лаборатория за калбриране „Калибра България“ ООД /л.134/.

От удостоверение за проверка на хидрометрична апаратура от 21.6.2022 г. на пневматичен нивомер модел PressEx-Level, сер. №НТ-1434, издадено от И.Г.ЕКЗОС Интернешънъл ООД /л.136/ се установява, че съответства на декларирА.те метрологични параметри. От Решение №2832/12.12.2019 г. на МОСВ, Басейнова дирекция „Дунавски район“ се установява, че за периода 2010.2009 г. - 20.10.2023 г. ответникът има разрешение за ползване за воден обем от 110376 куб.метра/годишно, в т.ч. за РТК 1 -22075 кум.м./годишно, за РТК 2 – 88301 куб.м./годишно. Тези удостоверения, както и показА.ята на свидетелите К., Д. и П. дават основА.е да се приеме, че по делото се доказа, че ответната централна банка е ползвала количествата водни обеми, които са измервА. чрез надлежно калибрирА. измервателни уреди, с което се опровергават подозренията на ищеца за обратното – да са вършени нарушения при декларирането и отчитането на ползваната вода. Фактическите изводи на съда, които се основат на показА.ята на свид.К., не се разколебават от приетото по делото Решение на Комисията по дискриминация, според което ищецът е бил дискриминиран от страна на прекия си ръководител – свид.К..

От една страна, това решение е отменено от Административен съд – София град, от друга – отношенията между свид.К. и ищеца не са предмет на изследване по настоящото дело, от трета – показА.ята му са подкрепени от непротиворечащите им показА.я на свид. Д. и П. и, по-важното, от приетите то делото удостоверения и сертификати за калибриране на измервателните уреди и от разрешението на МОСВ, Басейнова дирекция.

Мотивите на ищеца да не изпълни задълженията си противоречат на обективно установените по делото обстоятелства. Несъответствието на неговото убеждение с обективно установените факти, погрешната му оценка на тези обстоятелства или страховете му да не би това да представлява престъпно деяние не могат да оправдаят неизпълнението на служебните му задължения да отчете показателите на посочените уреди и да ги попълни в съответния дневник.

Работодателят коректно е отчел тежестта на дисциплинарното деяние и е 4 наложил съразмерно на него наказА.е, защото от една страна е създаден безсмислен скандал в ответната институция, касаеща репутацията на централната банка, която е обсипана с безпочвени обвинения, от друга е създаден риск от неизпълнение на задълженията на БНБ по Закона за водите с възможните негативните административни и аднимистративно-наказателни последици от това.

Възражението на ищеца, че не е негово задължение да отчита показА.ята на спорните измервателни уреди и да попълва дневника на ползвА.те водни количества се опровергава от приетата и подписана от него Длъжностна характеристика за изпълняваната от него работа.

Възражението, че не е спазен срокът по чл.194, ал.1 КТ се опровергава от ответника с приетите писмени доказателства, касаещи ползването на разрешения на ищеца отпуск поради временна неработоспособност и, както и периода, през който е изчаквано разрешение от Инспекцията по труда по чл.333

КТ предвид декорираното от ищеца заболяване, изискващо предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.330, ал.2, т.6 КТ. Доводите на ищеца относно атакуването по административен ред на решението на Инспекцията по труда се опровергават с цитираната от ответника съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение №31 от 5.3.2013 г. по гр.д. №456/2012 на IV ГО на ВКС и решение №49 от 20.3.2019 по гр.д. № 3119/2018 г. на IV ГО на ВКС, според която „за законността на уволнението правно значение има фактът на произнасянето на ТЕЛК. В кои части неговото решение подлежи на обжалване, обжалвано ли е и какъв е резултатът по жалбата е без правно значение, тъй като компетентна да постанови решението е Инспекцията по труда. Дори и в резултат на обжалване в последствие да са променени обстоятелствата, те имат значение за други права на работника, а евентуално последващо различно мнение е в същата степен необвързващо, както и първоначалното“. Ето защо, от значение в настоящия случай е, че ищецът е поискал и е получил разрешение от Инспекцията по труда преди едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ.

Ето защо, следва да се приеме, че ответникът доказа фактите в негова доказателствена тежест – фактите, въз основа на които е уволнил ищеца – дисциплинарното нарушение и прекратяването на трудовото правоотношение 5 след изпълнение на процедурата по чл.193 и чл.194 КТ с мотивирана заповед.

И това обуславя извода за неоснователност на иска за обявяване за незаконна и отмяната на заповедта, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Относно иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ: Незаконно уволненият работник може да иска да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.

Искът е акцесорен на този по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и е функция от неговата основателност плюс установяването от страна на ищеца, че е работил на длъжността, на която желае да бъде възстановен. В настоящия случай тези предпоставки не се изпълняват поради неоснователността на главния иск.

Относно исковете по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

Съгласно тези текстове работникът и служителят има право да иска обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.

При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца.