Решение № 3450 от 02.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3450 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Костадин Б. И.ов Гражданско дело № 20225330104499 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Х. М., ЕГН **********, с адрес ***************, и М. Х. И., ЕГН **********, с адрес ***************, с която е предявен иск срещу Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че с Нот.акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност ********* г. по описа на ********* при Пловдивски районен съд, наследодателят на ищците - Х.А.Л., бил признат за собственик на дворно място, представляващо парцел XII, пл. № 488, в квартал 25 - нов по плана на кв. *********, *********, цялото от 630 кв.м. при граници: ул. „*********“, Р.Г.Й. и С.М., ул. „*********“, заедно с намиращата се в същото дворно място жилищна сграда, който имот понастоящем представлявал Поземлен имот с идентификатор № ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***************, с площ от 647 кв.м. Наследници на Х.А.Л., починал на ********* г., били П. Г. Л. – преживяла съпруга, починала на *********г., и ******те му Е. Х. М. и М. Х. И.. Последните две били и наследници по закон на П. Г. Л.. При тези обстоятелства се сочи, че ищците са собственици по наследство – всяка по ½ ид.ч. от правото на собственост, на придобития от Х.Л. имот. В исковата молба се сочи, че 1 съгласно копие-извлечение от действащия регулационен на гр. Пловдив уличната и дворищната регулация за имота е утвърдена със заповед № 114,115/02.03.1973г., съгласно която имотът попадал в терена на УПИ ХІІ488,489, кв. 25 по peгулационния план (РП) на кв. „*********“, гр. *********, в който попадал и имот с пл. № 489. Поддържа се, че по силата на дворищната регулация, собствеността върху отделните имоти в общия парцел ХІІ-488,489 се преобразувала в обща собственост, с оглед участието на два имота в парцела, като изравняването в притежаваните идеални части в общия по регулацията парцел, отреден за малкоетажно застрояване, не било обусловено от заплащане на дължимото обезщетение от съсобственика, участващ в парцела с по-малкия по площ имот. В това именно се изразявало отчуждителното действие на регулационния план, което настъпва с одобряването му, съгласно чл. 110, ал. 1 и чл. 111, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./.

Сочи съдебна практика в този смисъл. Твърди се, че собственик на включения в общия УПИ ХІІ-488,489 имот с пл. № 489, понастоящем поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Пловдив, е Община Пловдив, съгласно съставен Акт за частна общинска собственост ***************г., издаден от Служба по вписванията гр. Пловдив. Предвид изложеното ищците считат, че при приемането на кадастралната карта за землището на град Пловдив със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. неправилно включените в общия УПИ ХІІ-488,489 поземлени имоти, по отношение на които е възникнала обща съсобственост, са били заснети като самостоятелни такива.

В тази насока се поддържа, че между страните е възникнала съсобственост по отношение на терена на УПИ ХІІ-488,489, кв. 25 по РП на кв. „*********“, гр.

*********. По тези съображения се моли да се допусне до делба между страните УПИ ХІІ-488,489, кв. 25 по РП на кв. „*********“, ***************, с площ от 1254 кв.м., при граници: ***************, който при приемането на кадастралната карта за землището на град Пловдив със заповед № РД-1848/03.06.2009г., неправилно бил заснет като два поземлени имота: Поземлен имот с идентификатор № ********* с адрес *************** и площ от 647 кв.м., с номер по предходен план: 488, квартал 25, парцел ХІІ-488,489, при съседи: имоти с номера ***************, и Поземлен имот с идентификатор *************** и площ от 607 кв.м., с номер по предходен план: 489, квартал 25, парцел ХІІ-488,489, при съседи: имоти с номера ***************;

*********; *********, при следните квоти: за Е. Х. М. и М. Х. И. по 323,5/1254 ид. части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, а за Община Пловдив - 607/1254 ид. части.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Пловдив, с който се оспорва иска и изложените в исковата молба твърдения като неоснователни. Поддържа се, че Община Пловдив е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ********* на основание чл.

2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, както и на Поземлен имот с идентификатор № ********* на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. § 7, ал.

1, т. 3 от ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. По отношение на първия се твърди, че е актуван като общински имот на соченото основание с акт № ********* г. за частна общинска собственост на район *********. Преди това 2 било актувано с акт № 16/16 стар от 20.06.1983 г. по отменената Наредба за държавните имоти, дворно място с площ от 635 кв.м., представляващо имот с пл. № 489, включен в парцел ХІІ, кв. 25 по РП на кв. *********, гр.

*********. Касателно втория имот се твърди, че имот пл. № 133 бил отчужден на основание Закона за трудовата поземлена собственост от 09.VI.1946г., и съгласно чл. 21 от същия закон бил причислен към Държавния поземлен фонд и във връзка с 10-то Постановление на МС, взето с протокол № 98 от 30.06.1948г., предаден на градските и селски народни съвети за завеждане като държавен от местно значение. Последното се установявало от разписен лист към дворищната регулация от 1945 г. на с. *********. Поддържа се, че съгласно регулационния план на село „*********“, одобрен със заповеди №№ 5838 и 5839 от 17.07.1945г., за имот пл. № 133 били урегулирани отделни парцели, като за процесния ПИ ********* е урегулиран парцел XXI, кв. 27, за който ведно с още пет други парцела - XVI, XVII, XVIII, XIX, XX, с обща площ от 3916 кв.м., бил съставен акт по отм. Правилник за държавните имоти № 16 от 10.03.1954г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройство за завземане на недвижим имот за държавен, а впоследствие за същия парцел бил съставен и акт по отменената Наредба за държавни имоти № 22/16стар от 27.06.1983г. В архива на Общината не били налични документи за отчуждаване на имота или отстъпено право на строеж в същия.

Сочи се, че имотът не би могъл да бъде придобит и по давност, предвид забраната в чл. 86 от ЗС (обн. ДВ, бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951 г.) за придобИ.е по давност на вещи, които са социалистическа собственост и с оглед разпоредбата на § 1 от ЗД на ЗС, с която е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти до 31.12.2022г. (отм. с Решение № 3 от 24.02.2022г. на Конституционен съд). При тези данни се поддържа, че и втория имот – ПИ *********, е собственост на Община Пловдив. В случая били налице два самостоятелни обекта, които правилно били заснети като такива в кадастъра. Оспорва се да е налице съсобственост между страните, от една страна, защото Общината била собственик и на двата имота, и от друга – защото била налице реална собственост в границите на два самостоятелни имота, а не съсобственост в едно общо УПИ. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковата молба за делба.

С отговора на исковата молба е предявен и положителен установителен иск за собственост от Община Пловдив срещу Е. Х. М. и М. Х. И., който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство с определение от 19.05.2022 г. С приетия иск за собственост Община Пловдив моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Общината е собственик на Поземлен имот с идентификатор № ********* с адрес *************** и площ от 647 кв.м., с номер по предходен план: 488, квартал 25, парцел ХІІ-488,489, при съседи: имоти с номера ***************, както и да се отмени Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност ********* г. по описа на ********* при *********ски районен съд. Съображенията за уважаване на установителния иск са развити в отговора на исковата молба, в който е инкорпорирана и искова молба на Общината. Развити са и съображения за допустимост на иска 3 по чл. 537, ал. 2 ГПК.

В предоставения им едномесечен срок ответниците по установителния иск за собственост Е. Х. М. и М. Х. И. са представили отговор, със становище за допустимост, но неоснователност на претенция. Оспорват се всички твърдения на Общината. Сочи се, че бабата и дядото на ответниците по установителния иск се били заселили в ********* още през 1921 г. и от този момент те, а впоследствие и техния **** – Х.Л., наследодател на ответниците, владеели имота, поради което собствеността върху същия била продибита по давност далеч преди издаването на констативния нотариален акт от 1974 г.

Сочи се, че с Решение № 3 от 24.02.2022г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционен съд са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1 от ЗД на ЗС и § 2 от ЗИ на ЗС. Развити са съображения във връзка с мораторуима върху придобИ.ето по давност на недвижими имота частна държавна и частна общинска собственост. В тази връзка сочи, че с изменение от 19.04.1996 г. на чл. 86 ЗС е отпаднала забраната за придобИ.е на частна общинска собственост, поради което от този момент до завеждането на иска е изтекла в тяхна полза придобивна давност. Развити са и съображения относно действието на решенията на Конституционния съд, а именно същите са задължителни, важат занапред, като действието на противоконституционния закон не се прилага при заварени правоотношения. Ответниците обаче считат, че абсолютното действие занапред на решенията на Конституционния съд било несъвместимо с върховенството на Конституцията и принципа за правова държава, като аргументира, че се допуска изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. 3-то от Конституцията и съдът следва да се позове пряко на Конституцията, ако това е възможно, както и чрез правоприлагане по аналогия. Сочи се, че ответниците по установителния иск разполагат със строителна документация за изградената в имота сграда и ежегодно са заплащали данък и такси за имота, който бил надлежно деклариран в общината. Последното показвало, че Община Пловдив през цялото време е третирала ответниците като собственици на имота. Поддържа се имотът да е придобит по давност, а алтернативно по силата на одворяването по реда на чл.

46 ЗТПС (отм.). По изложените съображения се моли за отхвърляне на претенция за собственост. Оспорва се верността на отразеното в част от представените от Община Пловдив документи, автентичността на нанесените вписвания в представения Разписен лист, както и достоверната дата на извършване на същите. Молят за отхвърляне на установителния иск за собственост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с главен иск за делба с квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС.

За уважаване на иска за делба, ищците Е. Л. и М. Л. следваше да докажат при условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот на соченото основание, както и че предметът на делбата е годен обект на правото на собственост, като в частност 4 да установят, че по силата на приложена дворищна регулация по действащия регулационен план на гр. *********, кв. *********, е образуван общ съсобствен парцел УПИ ХІІ-488,489, от два отделни имота, собственост съответно на ищците и на ответника, както и че в производството по делба участват като страни и всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.

Разпечатката съдържа 24 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/12844337-2c60-4f86-af8b-726312e82bb1