Определение № 64 от 20.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20253000600092 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба депозирана лично от подсъдимите – Б. И. Б. и О. А. Ч., против определение от 05.03.2025г., постановено по НОХД № 386/2024г. на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите.

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно.

Внесеният в съда обвинителен акт срещу подсъдимите не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК. В него не са посочени доказателствата въз основа, на които прокурорът е изградил обвинителната си теза. Посочването им не е конкретно, а общо - разпитани свидетели, множество писмени документи, без да е конкретизирано. Твърди се, че в обвинителния акт обвинението срещу подсъдимите не е ясно и точно формулирано и доказателствата не са изрично, точно и изчерпателно посочени. Сочи се и, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в невъзможността да научат за какво престъпление са привлечени в качеството им на обвиняеми.

Първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на закона, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, и в частност – нарушаване правото им на защита. Съдът е обосновал решението си с аргумента, че прокурорът е изправил недостатъците от предходния обвинителен акт и съдържанието му съответства на предписанията на чл.246, ал.2 и ал.3 НПК, като са посочени доказателствата, от които се установяват изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Не са допуснати неясноти относно това в какво се състои обвинението срещу подсъдимите.

Съдът е посочил, че твърдяните от защитата нарушения не са от кръга на изрично изброените в чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила.

Варненският апелативен съд след като се запозна с доводите в частната жалба, съдържанието на атакувания съдебен акт и доказателствата по делото 1 намира следното:

Обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246 от НПК. В обстоятелствената му част са описани престъпленията, извършени от всеки един от подсъдимите, времето, мястото и начинът им на извършване.

Изискуемите от закона съществени елементи на обвинителния акт са налице.

По този начин прокурорът е изпълнил предписаното от процесуалния закон, в обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи всички факти, отнасящи се към деянията, в които са обвинени подсъдимите. Прокурорът е очертал предмета на доказване в съдебния процес. Посочени са всички съставомерни обстоятелства, които се отнасят към състава на престъпленията, така както се изисква от Тълкувателно решение № 2 от 2002 година на ОСНК на ВКС - т.4.2. „В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него.

Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“.

Налице е необходимия по закона минимум от обстоятелства, които задължително трябва да присъстват във фактическата част на обвинението. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени извършителите, в какво се изразяват изпълнителните деяния, участието на всеки подсъдим в тях, квалифициращите обстоятелства и настъпилият резултат - конкретизирани са причинените вреди.

Твърди се в частната жалба, че в обвинителния акт обвиненията срещу подсъдимите не са ясно и точно формулирани, което е изискване на закона.

Както беше посочено по-горе обвинителният акт отговаря на изискванията на член 246 от НПК. В него са посочени всички обективни и субективни признаци на престъпленията. С обвинителния акт от 06.12.2024г. по отношение на подс. О. Ч. е повдигнато обвинение по чл.219, ал.4, вр с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, ясно е описано, че в качеството си на длъжностно лице – зам. кмет на Община Кубрат, като лице, на което е възложено да разходва, отчита имущество и осъществява контрол по изпълнение на договори, сключени с Общината е подписвал документи без да осъществява реален контрол, документи с невярно съдържание – което се изразява във вписаните в повече количества депониран отпадък в протоколите и надписаната въз основа на тях стойност във фактурите. Ясно и точно е описано - защо прокуратурата приема, че са налице квалифициращите признаци на ал.4, причинените вреди за Община – Кубрат са в особено големи размери, вземайки предвид размера на вредата и позовавайки се на Т.Р. №1/1998г. на ОСНК и защо според нея случаят е особено тежък, позовавайки се на инкриминирания период, броя на деянията, засегнатите обществени отношения и личността на дееца. Посочен е периода - септември 201031.08.2015г., в който са извършени всички 54 деяния и защо приема, че е налице продължаваното престъпление. По отношение на подс. Б. Б. обвинението е по чл.212, ал.5, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, че в качеството си на управител и собственик на няколко дружества, ангажирани с отработването на отпадъци, чрез съставяне на документи с невярно съдържание е дал възможност на управляваните и представляваните от него дружества да получат без правно основание парични суми. Посочени са периодите на престъпната деятелност, кои от деянията са извършени опосредено, чрез другия подсъдим и кои чрез съпругата му – Ваня Б.а (починала в хода на производството). Конкретно е описан начинът, по който е получено общественото имущество без правно основание, чрез използването на документите с невярно съдържание, кои лица са въведени в заблуждение.

Посочено е защо прокуратурата приема, че са налице квалифициращите признаци на ал.5, предмета на престъплението е в особено големи размери и защо според нея случаят е особено тежък, позовавайки се отново на 2 инкриминирания период, броя на деянията, засегнатите обществени отношения и личността на дееца.

В достатъчна степен са изпълнени изискванията на процесуалния закон.

Останалите обстоятелства подлежат на доказване и приобщаване към делото в хода на състезателното съдебно производство.

В частната жалба се сочи, че изискване на закона е в обвинителния акт да бъдат точно, ясно и изчерпателно посочени всички доказателства, върху които се базира обвинението. Това тълкуване е неправилно, защото в самия закон – чл. 246, алинея втора от НПК изрично е записано, че в обвинителния акт трябва да бъдат отразени доказателствените материали, на които се гради обвинението, а не конкретно и изчерпателно посочване на всички доказателства. Това изискване на закона е изпълнено като в обвинителния акт са посочени доказателствените материали, а именно свидетелски показания, писмени доказателства, фактури, протоколи и други документи, заключения на вещи лица.

Твърдението в жалбата за допуснати съществени нарушения в хода на досъдебното производство, свързани с невъзможността на подсъдимите да научат за какви престъпления са привлечени в това им качество, също са неоснователни. Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, че именно чрез личното депозиране от подсъдимите на множество възражения по същество е ясна индикация за това, че много добре са запознати предявените им обвинения.

В заключение въззивният съд намира, че в хода на досъдебното производство и при съставянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което следва да се приеме, че е определението на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.345 НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.03.2025г., постановено по НОХД №386/2024г. на Окръжен съд - Разград, с което e прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите.

ВРЪЩА делото на Разградския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3