Решение № 2803 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2803 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110205315 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. Б., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Ц. Б., срещу наказателно постановление № 24-4332-019920 от 23.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че отразеното в НП не отговаря на действителното положение. Поддържа се, че от атакувания акт не ставало ясно кои са свидетелите-очевидци на процесното нарушение, макар същите да са упоменати като такива в него, също, че не се разбира дали тези лица са полицейски служители или не, като в случай, че се касаело за служебни лица се навежда, че последните не са преки очевидци на процесното деяние. Излага се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, както и че не разполага със СУМПС, поради което и е нямало как да го предостави на полицейските органи при поискването му. В заключение се моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява 1 се от адв. Ц. Б., редовно упълномощена, която моли за отмяна на наказателното постановление, като поддържа изложените в сезиращата съда жалба съображения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На *** г., около 21:02 ч., в гр. София, по ул. „Трети март“, с посока на движение от ул. „Люлин“ към ул. „Околовръстен път“, пред № 7, служители от 09 РУ-СДВР Е. Г.

А. и Б. Б. М. спрели за проверка лек автомобил, марка и модел „Порше Кайен турбо“, с рег. № ***, собственост на С. Д. И., ЕГН **********, управляван от Д. П. Б., ЕГН **********.

Полицейските служители поискали съдействие от дежурна група, която пристигнала на място.

В хода на проверката водачът на лекия автомобил Д. П. Б., ЕГН ********** отказал проверка за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта с техническо средство, както и медицинско изследване. Било установено също, че водачът на лекия автомобил Д. П. Б. не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС част 2.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на *** г. от В.

Е. П. - „командир на отделение“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя на *** г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-019920 от 23.08.2024 г., на Началник Група в СДВР, ОПП на СДВР, с което, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 10.03.2025 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Е. П..

Свидетелят заявява, че е съставил посоченият по-горе АУАН, както и че към 2024 г. е заемал длъжността „командир на отделение“ към 09 РУ-СДВР, като е осъществявал охрана на обществения ред и контрол на пътното движение. Макар показанията на свидетеля П. да слабо информативни, доколкото същият сочи, че не помни процесната случка, съдът кредитира показанията му, тъй като свидетелят въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, е нормално да не може да възпроизведе подробно и изчерпателно възприятията си.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. Е. П. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - талон за изследване, справка за собственик на превозно средство, справка от СДВР, ОПП на СДВР, докладна записка, справка картон на водача, заповед № 513з-4922 от 13.06.2022 г., 2 заповед № 8121з-13180 от 23.10.2019 г.; и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на *** г., в деня, в който са установени нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя и подписан при условията на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от В. Е. П. - „командир на отделение“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОППСДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Б.а, която работи като „Началник Група“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице са словесни описания на нарушенията, които са напълно еднакви, както в АУАН, така и в НП, и съответстват на посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно, ясно и точно описание на нарушенията. Изложените фактически обстоятелства, при които са извършени нарушения т а в НП са идентични на тези в АУАН. В АУАН и НП нарушенията са описани достатъчно ясно както от фактическа страна и по-конкретно време, място, начин на извършване на деянията, така и от правна страна, така че санкционираното лице да разбере в пълна степен за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянията и е приложил съответните санкционни разпоредби.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя и двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Доводът на жалбоподателя, че не ставало ясно кои са свидетелите, посочени в АУАН и какво е качеството им, според съда е несъстоятелно. От данните по делото е видно, че свидетелите по акта - Е. Г. А. и Б. Б. М., са полицейски служители от 09 РУ-СДВР, които са спрели за проверка процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя Д. П. Б.. Впоследствие, при извършената на последния проверка, за която е поискано оказване на съдействие от дежурна група, полицейските служители от 09 РУ-СДВР и свидетелите по акта - Е. Г. А. и Б. Б. М., са присъствали при установяване на констатираните в АУАН административни нарушения. Ето защо последните са свидетели по установяване на нарушенията. На следващо място, съдът намира за нужно да отбележи, че отказът на нарушителя да подпише и получи АУАН е удостоверен с подписа на един свидетел, като в разрез със заявеното от жалбоподателя 3 в депозираната жалба, в АУАН са закрепени името и адресът на лицето, удостоверило отказа на нарушителя да подпише съставения АУАН, така, както изисква нормата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. От данните по делото се установи, че жалбоподателят на посоченото време и място, при извършената проверка от служители на СДВР, не е представил свидетелство за регистрация на лек автомобил, марка и модел „Порше Кайен турбо“, с рег. № ***, с което е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, доколкото като водач на МПС е бил длъжен да носи същият. Съдът намира за доказано това нарушение, доколкото свидетелят П. лично е констатирал, че при проверката водачът не е представил свидетелство за регистрация на лекия автомобил, който е управлявал.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Жалбоподателят е осъществил и нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта с техническо средство, както и медицинско изследване, на мястото и по времето, посочени в АУАН. Изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява именно с отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта, или установяване такова наличие чрез изследване, което ясно е описано в АУАН и НП.