Решение № 2010 от 17.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2010 гр. П, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20254430104489 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от С. Д. С. от гр. П против „Ф.Х.З“ АД гр.

София. В молбата се твърди, че на 08. 01. 2018 год. между „ПИБ“ АД от една страна като кредитодател и Д С. Д. от друга страна като кредитополучател е бил сключен договор за кредит № 026LD-R-004270/ 08/01/2018 в размер на 20 000 лв., със срок на погасяване 10. 12. 2022 год. Твърди се, че с анекс от 30. 07.

2020 год. срокът на погасяване е удължен до 10. 06. 2023 год., като е приет и нов погасителен план. Твърди се, че вземанията на банката са били гарантирани със застраховка "Живот". Твърди се, че договорът за застраховка "Живот" е обективиран в застраховка "Спокойствие" със застраховател по полицата "Ф.Х.З" АД № 20180108121635. Твърди се, че застрахован е Д С, като застрахователната сума е 20 000 лв. /размера на отпуснатия кредит/.

Твърди се, че един от покритите рискове по застраховката е смърт в резултат на заболяване. Твърди се, че бенефициент по застраховката е "ПИБ" АД.

Твърди се, че след сключването на договора за банков кредит и на застрахователния договор на 09. 02. 2021 год. Д Д. е починал и е оставил за наследници С. Д.- син и Росица Д.а- дъщеря. Твърди се, че е била заявена застрахователна претенция за настъпило застрахователно събитие- смърт на застрахования по застрахователна полица за застраховка „Спокойствие с FiHealth” с №20180108121635 от 08. 01. 2018 год. Твърди се, че "Ф.Х.З" АД е 1 отговорило с писмо изх. № 4430 на 13. 08. 2021 год., с което отказало да изплати застрахователно обезщетение. Твърди се, че по повод отказа на застрахователното дружество ищецът С. С. завел граждански иск, който е разгледан в производство по гр. д. № 6271 по описа на Районен съд П за 2023 год.

Твърди се, че съдът постановил решение, с което уважил иска на С. С. и осъдил „Ф.Х.З“ АД да заплати на „ПИБ“ АД сумата от 11 220, 02 лв, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по застраховка „Живот“ по застрахователна полица № 20180108121635, удостоверение № 231-3187/ 1 от 21. 02. 2022 год., обезпечаващо изпълнението на задълженията по Договор за потребителски кредит от 08. 01. 2018 год. и анекс към него от 30. 07. 2020 год., сключен между Д С. като кредитополучател, починал на 09. 02. 2021 год., акт за смърт 00321/ 09. 02. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 23. 08. 2023 год. до окончателното й изплащане. Твърди се, че застрахователното дружество обжалвало решението на Районен съд гр. П пред Окръжен съд гр. П, който с решение постановено по гр. д. № 386/ 2024 год. потвърдил решението на Районен съд гр. П. Твърди се, че застрахователното дружество изпълнило съдебното решение и платило по банков път на „ПИБ“ АД сумата, представляваща дължима главница и лихви в размер на 11 220, 02 лв. Твърди се, че натрупаните междувременно лихви върху главницата след 09. 02. 2021 год.- смъртта на Д Д. не са погасени. Твърди се, че в удостоверение изх. № 231-31871/1 от 21. 12. 2022 год. на „ПИБ“ АД е посочено, че към датата на смъртта на Д С. задължението по кредита е 11 220, 20 лв. Твърди се, че видно от удостоверение № 231-1046/1 от 12. 11. 2024 год. на „ПИБ“ АД към 12. 11. 2024 год. /след като ответното дружество е изпълнило съдебните решения/ ,задължението на Д Д.- наследодател на ищеца е в размер на 4 114, 13 лв., от които 1 лв. - непогасена главница, 3 957, 13 лв.просрочена лихва и 156, 00 лв.- дължими такси за връчване на покани. Твърди се, че посочената по- горе сума в размер на 4 114, 13 лв. е нямало да се натрупа като задължение за ищеца в случай, че ответното дружество е било платило застрахователното обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск в предвидения от КЗ срок. Твърди се, че следователно "Ф.Х.З" АД дължи лихвите и разноските, натрупани след датата на застрахователното събитие /09. 02. 2021 год./ до погасяването на дълга от ответника, в изпълнение на постановените и влезли в сила съдебни решения. Твърди се, че са били 2 проведени разговори с ответното дружество с цел постигане на споразумение относно доброволно плащане от страна на "Ф.Х.З" АД на посочените в удостоверение № 231-1046/1 от 12. 11. 2024 год. от „ПИБ“ АД задължения.

Твърди се, че първоначално ответникът изразил готовност, но в последствие отказал сключване на споразумение. Твърди се, че освен горната сума на основание чл. 409 от КЗ ответното дружество дължи лихва за забава върху сумата от 11 220, 02 лв. /дължимото застрахователно обезщетение/ от 13. 08.

2021 год.- датата на отказа- до 23. 08. 2023 год.- датата на завеждане на исковата молба по гр. д. № 6271/ 2023 год. по описа на Районен съд гр. П, а именно: 2 442, 07 лв. Твърди се, че горните обстоятелства обуславят правния интерес от завеждането на настоящото дело. В заключение ищцът моли съда да осъди ответното дружество да заплати на „ПИБ“ АД гр. София сумата от 4 114, 13 лв., представляваща лихвите и разноските, натрупани в периода след настъпването на застрахователното събитие /09. 02. 2021 год./ до датата на издаване на удостоверението от банката /12. 11. 2024 год./, както и да заплати на „ПИБ“ АД гр. София сумата от 2 442, 07 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на отказа да бъде платено обезщетението /13. 08. 2021 год./ до датата на завеждане на иска за плащане на обезщетението /23. 08. 2023 год./.

Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

С определение № 939/ 01. 04. 2025 год., постановено по гр. дело № 1115/ 2025 год. по описа на Старозагорския районен съд, като съищец по делото е било конституирано „ПИБ“ АД гр. София.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че ищецът С. Д. С. е наследник на Д С. Д., който е бил кредитополучател по договор за банков кредит № 026LD-R-004270/ 08.

01. 2018 год., сключен с „ПИБ“ АД гр. София, за сумата от 20 000 лв. и с краен срок за погасяване 10. 12. 2022 год.

Безспорно по делото е, че за гарантиране на банковия кредит кредитополучателят е сключил договор за застраховка „Живот“ с ответника „Ф.Х.З“ АД гр. София, като застрахователната сума е в размер на отпуснатия кредит.

3

Безспорно по делото е, че на 09. 02. 2021 год. кредитополучателят Д С.

Д. е починал, като по образуваната застрахователна претенция ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение, като отказът е бил обективиран в писмо изх. № 4430/ 13. 08. 2021 год.

Безспорно по делото е, че във връзка с така постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е било образувано гр. дело № 6271/ 2023 год. по описа на Пския районен съд, по което с влязло в сила решение № 222/ 28. 02. 2024 год. „Ф.Х.З“ АД гр. София е било осъдено на основание чл. 382 ал. 3 във вр. с ал. 1 от КЗ да заплати на „ПИБ“ АД гр. София сумата от 11 220, 02 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застраховка „Живот“ по застрахователна полица № 20180108121635, удостоверение № 231- 3187/114 от 21. 02. 2022 год., обезпечаващо изпълнението на задълженията по договор за потребителски кредит от 08. 01. 2018 год. и анекс към него от 30. 07. 2020 год., сключен между „ПИБ“ АД и Д С. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 23. 08. 2023 год.- до окончателното изплащане на сумата.

От изложеното става ясно, че със сила на присъдено нещо е разрешен спорът относно законосъобразността на отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие- смъртта на кредитополучателя Д С. Д.. Съобразена е константната съдебна практика, че наследниците на кредитополучателя, който е застраховал живота си срещу определени рискове, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск срещу застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката- кредитор като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличието на предпоставките на чл. 134 от ЗЗД, регламентиращ т. нар. косвен иск.

При наличието на влязло в сила съдебно решение досежно главния исктози за заплащане на застрахователното обезщетение и при констатираното бездействие на кредитора „ПИБ“ АД да упражни правата си спрямо застрахователя, което е довело до възникването на процесните акцесорни задължения в размер общо на 4 114, 13 лв. /чиито размер е установен както от 4 приложената справка, така и от заключението на вещото лице/, съдът приема, че претенцията на ищеца С. Д. С. за присъждане на горната сума се явява основателна и следва да бъде уважена. Възражението на ответника за погасяване по давност на част от претендираното вземане не може да бъде споделено, доколкото не е съобразено с разпоредбата на чл. 116 б. „б“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предявяването на иск, който е бил уважен /в случая иска по образуваното гр. дело № 6271 по описа за 2023 год. на Пския районен съд/.

Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 2 442, 07 лв., представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от датата на отказа на застрахователя да заплати същото. В тази насока е и разпоредбата на чл. 409 от КЗ. Размерът на дължимата сума се установява с помощта на онлайн калкулатор и съвпада с претендирания с исковата молба размер.

В заключение може да се обобщи, че предявените от С. Д. С. от гр. П против „Ф.Х.З“ АД гр. София при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 262, 30 лв. Договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в съответствие с разпоредбите на чл. 2 ал. 5 и чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.

07. 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не са налице условия за неговото редуциране.

По така изложените съображения Пският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ф.Х.З“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***********************“ № 2, вх. Б, представлявано от В.И.С. и Ц.М.К., да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. *************“ № 111 П, представлявано от С.А.П., Н.Х.Б. и Р.И.Б, сумата от 4 114, 13 лв., представляваща лихви и разноски по договор за банков кредит № 026LD-R-004270/ 08. 01. 2018 год., натрупани в 5 периода от 09. 02. 2021 год. до 12. 11. 2024 год.

ОСЪЖДА „Ф.Х.З“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***********************“ № 2, вх. Б, представлявано от В.И.С. и Ц.М.К., да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. *************“ № 111 П, представлявано от С.А.П., Н.Х.Б. и Р.И.Б, сумата от 2 442, 07 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на отказа да бъде платено обезщетението /13. 08. 2021 год./ до датата на завеждане на иска за плащане на обезщетението /23. 08. 2023 год./.

ОСЪЖДА „Ф.Х.З“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. ***********************“ № 2, вх. Б, представлявано от В.И.С. и Ц.М.К., да заплати на С. Д. С. от гр. П, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 1 262, 30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П: _______________________

6