Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1534 от 23.07.2014, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2492/2013
Вид
Решение № 1534
Подписан
23.07.2014
В сила
08.07.2016
Състав
ГРЕТА ИЛИЕВА ЧАКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 379 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.379, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.379, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.382,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Закон за енергетиката
  • чл.63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.186 · Закон за защита на потребителите
  • чл.186, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 186 ал.2, т.1 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 186 ал.2, т.1 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 187, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 187, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.47, ал.2 · Наредба за топлоснабдяването

Р Е Ш Е Н И Е №1534

ПЛОВДИВ 23.07.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА и при секретаря Е.К. разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 2492 по описа за 2013 година и констатира следното:

По реда на особеното исково производство по чл. 379 и следващите от ГПК са предявени колективни искове от Комисия за защита на потребителите, гр. София, ЕИК ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД , гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37, ЕИК ********* с правна квалификация чл.146 вр. чл. 143 ал. 1, т.18 ЗЗП, чл. 186 ал.2, т.1 и ал.3 ЗЗП вр. чл. 379 от ГПК.

Ищецът твърди, че в изпълнение на правомощията си по чл.148 ЗЗП с решение, прието в т.24.1. от Протокол No ** от ***., Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила наличието на неравноправни клаузи в „Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация Пловдив ЕАД („ЕВН България Топлофикация” ЕАД) на потребителите в град Пловдив” (ОУ), както следва:

На първо място се сочи, че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ, предвиждаща при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни, противоречи на разпоредбите на чл.47 от Наредбата за топлоснабдяване и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП.

Съгласно чл.47, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, в случай на отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата за измерване за търговско плащане, установени с протокол по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен контрол по Закона за измерванията, топлопреносното предприятие коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено. Твърди се, че клаузата на чл.20, ал.4 ЗЗП би била равноправна, ако след думите „за период не по-дълъг от 45 дни” се добавят думите „освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено”.

На следващо място се твърди, че клаузата на чл.21, ал.2 от ОУ, предвиждаща при повреда на топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не по-дълъг от 45 дни, противоречи на разпоредбите на чл.47 от Наредбата за топлоснабдяване и е неравноправна по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП.

Съгласно чл.47, ал.1, т. 2, във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, в случай на нарушения в целостта и функционалността на средствата за измерване за търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен контрол, установени при проверка на топлопреносното предприятие с констативен протокол, предприятието коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено. Твърди се, че клаузата на чл.20, ал.4 ЗЗП би била равноправна, ако след думите „за период не по-дълъг от 45 дни” се добавят думите „освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено”.

Твърди се, че е неравноправна и клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ, предвиждаща, че подаването на възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) не го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура. Твърди се, че тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като задължава потребителя да заплати фактурираната сума, въпреки че е възможно да липсва основание за нейното начисление (напр. при погрешно отчитане на потреблението).

В исковата молба се сочи, че с Писмо с изх. No *** от ***. КЗП на основание чл.148 ЗЗП е дала препоръки на ответното дружество да отстрани посочените неравноправни клаузи от Общите условия, на което е било отговорено, че тези клаузи не са неравноправни и че има подготвен проект за нови Общи Условия, който не е бил приложен към отговора. Твърди се, че КЗП е приела посочените клаузи за неравноправни по смисъла на 143 ЗЗП, а съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправни –същите са и нищожни. Сочи се, че с Решение от протокол от заседание на КЗП No ** от ***. КЗП е решила да предяви колективен иск, за което е уведомила ответното дружество. Твърди се, че до момента на предявяването му няма становище от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, гр. Пловдив, нито има предприети действия по отстраняване на неравноправните клаузи от Общите условия.

Въз основа на изложеното от Съда се иска да постанови решение, с което:

1/ да прогласи нищожността на разпоредбите на чл. 20, ал.4, чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” ЕАД („ЕВН България Топлофикация ЕАД) на потребители в град П.;

2/ да осъди ответника да преустанови нарушението на колективните интереси на потребителите като преустанови прилагането и отстрани посочените по-горе неравноправни клаузи от Общите условия;

3/ да осъди ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него. Претендира разноски.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на исковете.

Изложено е, че твърдението на ищеца, че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, е неоснователно. Твърди се, че разпоредбата на ОУ е по-благоприятна от разпоредбите на чл.47, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, които биха били приложими при евентуално прогласяване на нищожност на горепосочената клауза. Това е така, защото в случай, че е доказан по-дълъг от 45-дневния период на неточно и/или неправилно измерване, на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, топлофикационното дружество има право да преизчисли сметката на клиента за този по-дълъг период.

В тази връзка се сочи, че в интерес на битовите клиенти на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД в ОУ този срок е ограничен до 45 дни, независимо дали е доказан по-дълъг период на неточно и/или неправилно измерване, т.е. че клаузата на чл.20, ал.4 от ОУ е уговорена в интерес на потребителите и създава за тях по-благоприятни условия от тези, предвидени в Наредбата.

По същия начин е аргументирано и становището на ответното дружество за неоснователност на твърдението на ищеца, че клаузата на чл.21, ал.2 от ОУ е неравноправна. Отново се сочи, че тя е в интерес на потребителите, тъй като ограничава времето на начисляване на топлинната енергия по изчислителен път до 45 дни, независимо дали времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено, за разлика от предвиденото в чл.47, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването.

На следващо място се твърди, че клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ е договорена с цел гарантиране сигурността и непрекъснатостта на доставката на топлинна енергия, което освен задължение по закон е и в интерес на всички клиенти.

Изложено е, че твърдението за неравнопоставеност на клаузата е немотивирано, като същата не застрашава интересите на потребителите, нито ги поставя в неравностойно положение. Освен това, се твърди, че „ЕВН България Топлофикация” ЕАД като енергийно предприятие извършва услуга и в обществен интерес, а съгласно чл.130 от Закона за енергетиката на дружеството са вменени задължения да снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при равни и недискриминационни условия, да поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа, да развива топлопреносна мрежа в съответствие с плановете за развитие на територията, за която има издадена лицензия, да изкупува договорените количества топлинна енергия от производители, разположени на територията, за която има лицензия.

Твърди се, че изпълнението на посочените задължения е пряко обусловено от финансовата стабилност на дружеството, която зависи от своевременното и в пълен размер реализиране на вземанията на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, произтичащи от доставката на топлинна енергия. В тази връзка се сочи, че посочената разпоредба от ОУ служи за гарантиране сигурността и непрекъснатостта на доставките.

Твърди се, че интересите на потребителите са защитени, тъй като в клаузата на чл.34, ал.5 от ОУ се предвижда, че в случай, че се констатира, че възраженията на купувача са основателни, начислените суми се преизчисляват, като в чл.35, ал.3 от ОУ е предвидена отговорността на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, когато по-негова вина клиентът е платил в повече от дължимите суми за доставена топлинна енергия - дружеството да дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на постъпване на надвнесените суми, до окончателното им възстановяване .

На следващо място, съгласно клаузите на ОУ в случай, че претенцията на потребител, подал възражение, се окаже неоснователна и при неплащане в срок на фактурираната сума, той би бил натоварен със заплащане на обезщетение за времето на забава, съгласно чл.35, ал.1 от ОУ. Освен това, в случай, че купувачът счита, че начислената сума за топлинна енергия е недължима и не я заплати и ответното дружество пристъпи към събиране на задължението по реда на чл.410 ГПК, при възражение от страна на потребителя, в исково производство дружеството следва да установи основанието и размера на претендираната сума.

С оглед изложените аргументи ответникът счита, че правата и интересите на клиентите на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД са защитени и гарантирани, както от Закона, така и от ОУ, като същите се третират равноправно и в съответствие с добросъвестността, поради което счита, че атакуваните клаузи не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и не следва да бъдат обявени за нищожни.

Въз основа на изложеното ответникът иска предявените срещу него искове да се отхвърлят като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.382,ал.2 от ГПК увредени лица са заявили искане за участие в процеса – Л.Б.К., ЕГН **********,***, Е.А.С., ЕГН **********,*** и К.А.Д., ЕГН **********,***.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените колективни искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди становищата на страните съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените

„Общи условия за проджаба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив” АД на потребители в гр.П., одобрени с Решение на ДКЕВР № ***от *** г., е видно, че в чл.20, ал.4 е предвидено, при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни; в чл.21, ал.2 от ОУ е предвидено при повреда на топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не по-дълъг от 45 дни и в чл.34, ал.4 от ОУ е предвидено, че подаването на възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) не го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура;

Същевременно в чл.47, ал.1, т.1 във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването, се предвижда в случай на отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата за измерване за търговско плащане, установени с протокол по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен контрол по Закона за измерванията, топлопреносното предприятие коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено, както и в чл. чл.47, ал.1, т. 2, във връзка с ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, в случай на нарушения в целостта и функционалността на средствата за измерване за търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен контрол, установени при проверка на топлопреносното предприятие с констативен протокол, предприятието коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено.