Решение № 1696 от 20.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100505465 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Р. срещу Решение № 20115149/05.02.2024 г. по гр.д.№ 62681/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, което се твърди да е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията на въззиваемия С. Ц. С. с правно основание чл.59, ал.9 вр.чл.127, ал.1 СК за изменение на мерките относно упражняване на родителската отговорност по отношение на детето К.С.С., родена на **** г., и режима на лични отношения, установени с Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 92ри състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С. Ц. С. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно 1 обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92ри състав е утвърдено, на основание чл.127, ал.1 СК, постигнатото между М. Р. Р. и С. Ц. С. споразумение, по силата на което родителските права по отношение на малолетната дъщеря на страните К.С.С., родена на **** г., са предоставени на майката, при която е определено подрастващата да живее, а на бащата е разписан режим на лични отношения с детето, както следва: 1)до навършване на тригодишна възраст на детето бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и общо 14 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември), разделени на два пъти от по 7 дни във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 27 декември с преспиване, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване; всяка четна година за Великденските празници, съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник след Великден, с преспиване; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на четиригодишна възраст на същото бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и всеки трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и 20 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември), разделени на два пъти от по 10 дни във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 27 декември с преспиване, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване; всяка четна година за Великденските празници, съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник след Великден, с преспиване; 3) след навършване на четиригодишна възраст на детето бащата има право да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване, както и всеки първи и трети четвъртък от месеца от 17:00 часа до 19:00 часа, както и 30 дни през лятото (в периода 15 юни – 15 септември), разделени на два пъти от по 15 дни във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година за Коледните празници за времето от 08:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 27 декември с преспиване, всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 09:00 часа на 31 декември до 19:00 часа на 02 януари с преспиване; всяка четна година за Великденските празници, съобразно православния календар, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на първия понеделник след Великден, с преспиване. Определено е бащата да заплаща на малолетното си дете К., действаща чрез нейната майка и законен 2 представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, платими по банков път до петнадесето число на текущия месец, за който е дължима, ведно с дължими лихви за забава при просрочени плащания, считано от датата на подписване на споразумението до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

С Решение № 20115149/05.02.2024 г. по гр.д.№ 62681/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84-ти състав, на основание чл.59, aл.9 СК, са изменени постановените с Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав мерки за упражняване на родителски права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката, като родителските права по отношение на детето К. са предоставени на бащата С. Ц. С., при когото е определено то да живее, разписан е режим на лични отношения на майката с малолетното дете (всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване; два пъти по петнадесет дни през лятната ваканция на детето (в периода 15 юни – 15 септември) по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като бащата е задължен в срок до 30.05 да уведоми писмено майката кога ще ползва същия, а ако бащата не стори това на майката е дадено право да определи дните, през които ще вземе детето и да уведоми за това писмено бащата в срок до 20.06; всяка четна година за Коледните и Новогодишни празници за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 01 януари с преспиване; всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден на празника с преспиване; всяка година за рождения ден на майката от 10:00 часа до 17:00 часа). Със съдебното решение М. Р. Р. е осъдена да заплаща на малолетното си дете К., действаща чрез нейния баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, прекратена е издръжката, която бащата С. Ц. С. е осъден да заплаща на малолетното си детето К., считано от датата на влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето и М. Р. Р. е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 432 лева върху опредЕ.та издръжка.

Според чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.1 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Изменение може да бъде постановено и по отношение на мерките, определени с одобрено от съда споразумение между родителите, както правилно е отчел първоинстанционният съд.

Коректно районният съд е съобразил, че правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното 3 упражняване на родителските права. Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител. Изменението по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът М. Р. Р. заявява, че понастоящем живее сама с детето на страните в собствен апартамент в гр.Разград, който разполага със самостоятелна детска стая. Уверена е, че може да разчита на подкрепата на родителите си, сестра си и братовчедките си при отглеждане на детето и всички те живеят в същия град. Въззивникът отрича да има партньор до себе си. Заявява, че е трудово ангажирана като начален учител с нормирано работно време в делнични дни и получава среден месечен доход в размер на 1 853 лева. Счита, че на нея следва да бъде възложена родителската отговорност по отношение на дъщеря й К., тъй като с бащата на детето нямат и ден съвместен живот, сама се е грижила за отглеждането на подрастващата, последната не желае да ходи при другия родител, тъй като той неглижирал емоциите и желанията й, в дома му прекарвала нощите в леглото на баща си и партньорката му, нямала пълноценен сън и това рефлектирало неблагоприятно върху здравословното състояние на детето. След връщане от режим с бащата малолетната често била болна, изнервена, безрадостна и капризна, случвало се да повръща от стрес. Счита, че режимът на лични отношения на бащата с детето следва да бъде по – ограничен спрямо определения с одобреното от съда споразумение като включва възможност на бащата да взима детето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, срещите да се осъществяват на територията на гр.Разград, поради нежелание на К. да пътува и възможност на бащата да прекара с детето двадесет дни през лятото, разделени на два пъти по десет дни. Промяната в режима се налагала, поради неблагоприятното отражение на режима по одобреното споразумение спрямо дъщерята на страните.

При изслушването от въззивния съд въззиваемият С. Ц. С. споделя виждане, че разрешението на първоинстанционния съд, а дори и разширяване на режима на контакти на майката с детето до споделено родителство е в интерес на дъщеря му, тъй като Решение № 157832/23.07.2020 г. по гр.д. № 61670/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав не се изпълнява от майката в частта за режима на лични отношения между него и малолетната и контактът помежду им е препятстван от другия родител. Счита, че следва да упражнява 4 родителската отговорност и местоживеенето на подрастващата да бъде определено при него, тъй като К. се нуждае от по – добра среда, в която да се чувства спокойна, да се гарантира контактът й с двамата родители и да не бъде негативно настройвана към когото и да е от тях. В случай, че родителската отговорност остане върху майката желае разширяване на режима на лични контакти, за да участва пълноценно в живота на детето и предвид промяната в местоживеенето на последното, то настоява да бъде включена възможност да прекарват заедно времето от петък след учебни занимания до понеделник сутрин на следващата седмица за началото на занятията. Посочва, че детето не проявява признаци на притеснение при пътуване, въпреки претърпяното пътнотранспортно произшествие. Заявява, че упражнява свободна професия и може да съобразява ангажиментите си с тези на детето.