Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 892 от 12.11.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1818/2025
Вид
Решение № 892
Подписан
12.11.2025
В сила
22.01.2026
Състав
Жанет Марчева Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Шумен, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А. СТ. Т. като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от адв. М М от АК-П. със съдебен адрес гр.П., ул.“******“ № 3б, ет.3, ап.11, в качеството му на пълномощник на И. К.

К. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Ш., ул.“................“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46 срещу „К.“ ЕАД с ЕИК ............... със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ № ***, (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С. Я. и „.......“ ЕООД с ЕИК *********** с адрес гр.С., бул.“В.“ № ***, (сграда А), ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И. М..

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „К.“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от **/**/****г. за сумата от 700 лв. Договорът бил обезпечен с поръчителството на „А“ ЕООД, за което бил съставен договор между тях и ищцата на **/**/****г., по който следвало да заплати сумата от 518.90 лв. По първия договор заплатила сумата от 150 лв., а по втория сумата от 400 лв. Посочва се, че в договора за кредит имало скрито оскъпяване, с невключването в ГПР на сумата по поръчителството и поради това ГПР не отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което влечало недействителност на целия договор за кредит, с оглед на което сумата от 150 лв. била получена без основание от „Кредисимо“ АД. Посочва се, че ответниците са свързани лица и с договора за поръчителство се цели получаване на допълнително възнаграждение, а не обезпечаване на вземането. Договорът за поръчителство бил недействителен и на основание разпоредби в ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и води до неравновесие на страните, същият е неразбираем и потребителят не може да разбере икономическите последици от 1 сключването му.

В заключение моли за осъждане на ответника „К.“ АД да заплати на ищеца сумата от 150 лв., недължимо платени по недействителен договор за кредит № ********* от **/**/****г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и за осъждане на ответника „А“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 400лв. недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от **/**/****г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника „К.“ АД. В писмения отговор не се оспорва, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, но се оспорва сумата от 150 лв. да е разпределена за погасяване на вземания, различни от вземането му за главница, с изключение на сума от 13.24 лв. Не се оспорва и твърдението, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, но това не е и следвало, тъй като не е общ разход по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Предоставянето на обезпечението не било задължително условие за сключването на договора за кредит, като ищецът сам избрал обезпечаване на кредита. Ответникът „Кредисимо“ АД не е имал информация предварително какъв е размерът на дължимото възнаграждение на договорът за поръчителство, за да го включи в ГПР. Договорът между ищецът и втория ответник е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и не попада в обхвата на общия разход по кредита. Счита, че ако се възприемат доводите на ищеца, то това влече единствено недействителност на клаузата предвиждаща възнаграждение за поръчителя в договора за поръчителство, но не и недействителност на договорите. В заключение моли за отхвърляне на иска за възстановяване на 150 лв. за вземания по договора за кредит различни от вземането за главница, тъй като не са налице предпоставките за нищожност на правоотношението. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника „А“ ЕООД, като в писмения отговор не се оспорва възникването на правоотношение между страните във връзка с процесния договор за поръчителство, като се оспорва заплащането на възнаграждение в размер на 400 лв., като се твърди, че заплатеното е в размер на 46.20 лв. Излагат се идентични доводи с тези с писмения отговор на първия ответник по отношение на договора за поръчителство и липсата на основание за включване на възнаграждението по него в ГПР. Същевременно свързаността на дружествата само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита. Моли за охвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не изпраща и представител.

Депозирано е становище, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се прави искане за изменение размера на исковете чрез намаляване на размера им. Моли се за уважаване на исковете и се прави възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение. Съдът е допуснал искането, като на основание чл.214 от ГПК е изменил 2 размера на иска срещу „К“ ЕАД от 150 лв. на 13.24 лв. и на иска срещу „А“ ЕООД от 400 лв. на 46.20 лв., като е прекратил частично исковете за разликата над изменените до предявените им размери. Представя се списък за разноски, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с ДДС за всеки от исковете и държавна такса в размер на 100 лв.

В съдебно заседание за ответника „К“ ЕАД не се явява представител, като се депозира становище за даване ход на делото и се поддържа писмения отговор и се моли за отхвърляне на иска срещу тях.

Ответника „А“ ЕООД в писмена молба моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като поддържа писмения отговор и не се противопоставя на искането за изменение размерите на иска срещу тях, а в заключение моли да не бъде уважаван.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен от ответника „К.“ ЕАД Договор за кредит № ******** от **/**/****г. дружеството предоставило на ищцата сума в размер на 750.56 лв., от които предоставен кредит 700 лв. и застрахователна премия от 50.56 лв.. Сумата била предоставена за срок от 13 месеца, при фиксиран лихвен процент 38.69 % и ГПР 46.34 %.

Общия размер на всички плащания бил 934.12 лв., като в договора бил включен и погасителен план за общо 13 анюитетни погасителни вноски. Съгласно чл.12 от ОУ кредитополучателят можело да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В случай, че кредита не е обезпечен същият се отпуска в срок от 14 дни от подаване на заявлението, а при условие, че е обезпечен в срок от 24 часа. При непредставяне на обезпечението, съгласно заявлението, то се счита, че заявлението не е одобрено.

От страна на първия ответник се представя Декларация – съгласие за присъединяване на застрахованото лице по застраховка „Живот“, като клиент на „К“ ЕАД, както и Общи условия (ОУ).

На **/**/****г. ищцата сключила Договор за предоставяне на поръчителство с „А“ ЕООД, по силата на който поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит. В чл.4 от договора било уговорено, че поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си, като в случай, че ги изпълни има право да получи от потребителя платените суми, законната лихва и разноските направени от него. Съгласно чл.8 от договора потребителят дължал възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя, което било определено на 518.91 лв. разсрочено в 13 месечни вноски с намаляващ размер.

Ответникът „К“ ЕАД признава неизгоден за него факт, а именно, че по негова сметка е постъпила сума от 13.24 лв., разпределена от него за погасяване на суми различни от 3 вземането за главница. Ответникът „А.“ ЕООД признава, че му е заплатено възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 46.20 лв., с което също признава неизгоден за него факт.

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на исковете: Страните не спорят, че между ищцата и двете ответни дружества са възникнали облигационни отношения основани на сключени помежду им договори. В случая ищцата има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищцата въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. В конкретния случай ГПР по договора за кредит № ********/**/**/****г. и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. ГПР посочен в договора (дори и формално да не надвишава максималния размер посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК) не отразява действителния такъв, тъй като в него не са включени част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен със „А.“ ЕООД. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от ОУ за предоставяне на кредити в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Невключването на този разход в ГПР, реално води до оскъпяване на кредита и превишава законоустановения размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД 4 нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. № 1124/2022г., II т.о.