Решение № 54 от 22.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Свиленград, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20225620200091 по описа за 2022 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-745 от 22.12.2021 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Р. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** от град ********************* , със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез адвокат Таня Коларова, за нарушение на чл. 59, ал. 1, предложение трето от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Жалбоподателят Р. И. И. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона и следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че не бил извършил визираното нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Р. И. И., не се 1 явява. За него се явява адвокат Таня Коларова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като били нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и на чл.

44, ал. 1 от ЗАНН, налице било различие в обстоятелствените части на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, в АУАН липсвало описание на нарушението и на обстоятелствата, при които било извършено и не ставало ясно въз основа на кой точно АУАН е издадено процесното НП.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят притежава Разрешение № ************* година за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, издадено от РУ - Свиленград, валидно до 01.09.2026 година (приложено в кориците на делото). В Разрешението са вписани два броя огнестрелни оръжия, едното от които е ловна карабина марка „Браунинг”, калибър 30-06, сериен № **********.

На 11.12.2021 година жалбоподателят с още няколко други лица (общо 7 човека) (част от ловно-рибарска дружинка – село Дъбовец), между които и свидетеля П. Д. К. и бащата на жалбоподателя – И.Р. И., извършват групов лов в ловище 1, находящо се в землището на село Дъбовец, община Любимец, област Хасково.

На посочените дата и място служителите на Изпълнителната агенция по горите – свидетелите Н. Л. Н. и Д.В. К., извършват проверка, при която 2 установяват, че посочената карабина се намира извън калъф в лек автомобил марка „Сузуки”, в държане (владение) на седналия на предната пасажерска седалка И.Р. И., а в този момент жалбоподателят се намира на друго място в ловното поле (на около километър разстояние от мястото, където е установен автомобила с И. И. в него). Установи се, че в автомобила освен И.И. има и други две лица.

Съставен е Констативен протокол за извършената проверка серия Р014 № 008310 и 008839 от 11.12.2021 година.

На дата 17.12.2021 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г. С. Ч. – Младши полицейски инспектор КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган, респ. орган на МВР), съставя в присъствието на свидетеля Д. (свидетел само при съставянето на АУАН) , против жалбоподателя И. и в негово присъствие АУАН със серия А В и с бланков (фабричен) № 069751 и с входящ (регистрационен) № 351А-745, входиран (заведен) на 20.12.2021 година в РУ - Свиленград. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Ч., от свидетеля Д. и от нарушителя И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят като лице, получило Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е осигурил достъп на други лица до ловната му карабина, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 59, ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ, която вписва за нарушена.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Р.И., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което вписва в съответната графа в АУАН.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата към датата на съставяне на АУАН) не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 351А-745 от 22.12.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на 3 нарушението, дадена от контролния орган - чл. 59, ал. 1, предложение трето от ЗОБВВПИ, и налага на жалбоподателя И. административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 10.02.2022 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗОБВВПИ, се доказва от приет ата по делото Заповед № 8121з595/26.05.2015 година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че Г.

С. Ч. заема длъжността „Младши полицейски инспектор КОС в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково ” и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗОБВВПИ – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Димитър Иванов Янакиев.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.03.2022 година свидетели – Г. С. Ч., Д. А. Д., Н. Л. Н. и Д. В. К. (П. Д. К. посочи, че няма наблюдения по отношение на инкриминираното нарушение). Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г. С. Ч., Д. А. Д., Н. Л. Н. и Д. В. К., които погледнати в цялост са непротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първите двама от посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели Ч. и Д. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград 4 към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата по делото, които възпроизвеждат в показанията си. Съдът кредитира показанията на всички посочени свидетели предвид липсата на съществени противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на четирима свидетели са в корелация и убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези четирима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че като лице, получило Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е осигурил достъп на други лица до ловната му карабина. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

5

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха съществени недостатъци на актовете.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително, видно от самия АУАН, установява се, че същият е съставен в присъствието само на един свидетел, като изрично е отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН (в този смисъл са и изявленията на свидетеля Д.). Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН (в редакцията на нормите, действаща към датата на 6 съставяне на АУАН) боравят с множественото число на термина „свидетели”, а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН , по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.