Определение № 500 от 05.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500608 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.247 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№8258/26.08.2024г. от Л. П. П. и М. Г.

К., последната представлявана по пълномощие от съпруга си Л. П. П., с общ съдебен адрес: С.“, №13,вх.С, партер срещу Определение № 592/26.07.2024г. по гр. дело №63/2024г. на Софийски окръжен съд, с което се връща исковата молба на Л. П. П. и М. Г. К. и се прекратява производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са наведени конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото от друг състав.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата и ги прецени в съвкупност с материалите по делото, намира следното:

За да постанови обжалвания акт, съставът на Софийския окръжен съд е посочил, че ищците не са изпълнили многократно даваните указания за отстраняване на нередовности на исковата молба досежно обстоятелствата, на които се основават исковете им. Прието е, че след последното оставяне на исковата молба без движение, което е било сторено с разпореждане от 07.02.2024 г., те са представили искова молба, с която са демонстрирали 1 задълбочени правни знания и на собствено основание са дали указания на съда как да си върши работата. Писменото изявление на ищците обаче, според СОС, не покрива критериите по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Настоящата инстанция намира, че на първо място, от така изложените мотиви на окръжния съд не става ясно в крайна сметка кои указания за отстраняване нередовностите на ИМ ищците не са изпълнили в срок последните, дадени с разпореждане от 07.02.2024 г., или някои от указанията на предходните съдебни състави, на чийто доклад е било делото. Само по себе си, дори само това е основание атакуваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, макар в производството по чл.274 и сл. ГПК, въззивният съд да не действа като контролно-отменителна инстанция, а като такава по същество.

Отделно от горното, във връзка с преценката по същество, дължима от настоящия въззивен състав, следва да се посочи, че при 2-кратното оставяне без движение на ИМ още в производството пред СГС, ищците са изложили достатъчно конкретика относно правнорелевантните факти, на които са основани исковете им срещу СГС, САС и ВКС, в това число пространно са посочени конкретните правораздавателна дейност на посочените ответници, с която се твърди да е нарушено правото на ЕС, посочени са й норми от правото на ЕС, в това число от Хартата на основните права на Европейския съюз, практика на СЕС, в която са застъпени основни принципи на правото на ЕС, които се твърди да са нарушени от ответниците, конкретизирани са поотделно по размер исковите претенции на всеки от ищците срещу всеки от ответниците, както за имуществени вреди, така и за неимуществени.

Конкретни твърдения и препращания към предходните уточняващи молби се съдържат и в уточняващата молба вх.№2069/29.02.2024г., депозирана пред СОС, във връзка с дадените указания с разпореждане от 07.02.2024 г. по гр. д.

№ 63 / 2024 г. по описа на същия съд. Предвид това, според ПАС, исковата молба на ищците, макар и съдържаща голям обем от фактология, част от която не е правнорелевантна, в крайна сметка е редовна и подлежи на разглеждане от сезирания съд.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че Софийският окръжен съд неправилно е приложил санкцията на чл.129, ал.3 ГПК, като е върнал исковата молба, подадена от Л. П. П. и М. Г. К. и е 2 прекратил производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав, доколкото настоящата инстанция няма процесуални основания в конкретната хипотеза да определи делото да се гледа от друг състав на същия съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 592/26.07.2024г. по гр. дело №63/2024г. на Софийски окръжен съд, с което се връща исковата молба на Л. П. П. и М. Г. К. и се прекратява производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500608 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.247 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№8258/26.08.2024г. от Л. П. П. и М. Г.

К., последната представлявана по пълномощие от съпруга си Л. П. П., с общ съдебен адрес: С.“, №13,вх.С, партер срещу Определение № 592/26.07.2024г. по гр. дело №63/2024г. на Софийски окръжен съд, с което се връща исковата молба на Л. П. П. и М. Г. К. и се прекратява производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд.

В жалбата се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са наведени конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде отменено и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото от друг състав.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата и ги прецени в съвкупност с материалите по делото, намира следното:

За да постанови обжалвания акт, съставът на Софийския окръжен съд е посочил, че ищците не са изпълнили многократно даваните указания за отстраняване на нередовности на исковата молба досежно обстоятелствата, на които се основават исковете им. Прието е, че след последното оставяне на исковата молба без движение, което е било сторено с разпореждане от 07.02.2024 г., те са представили искова молба, с която са демонстрирали 1 задълбочени правни знания и на собствено основание са дали указания на съда как да си върши работата. Писменото изявление на ищците обаче, според СОС, не покрива критериите по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Настоящата инстанция намира, че на първо място, от така изложените мотиви на окръжния съд не става ясно в крайна сметка кои указания за отстраняване нередовностите на ИМ ищците не са изпълнили в срок последните, дадени с разпореждане от 07.02.2024 г., или някои от указанията на предходните съдебни състави, на чийто доклад е било делото. Само по себе си, дори само това е основание атакуваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, макар в производството по чл.274 и сл. ГПК, въззивният съд да не действа като контролно-отменителна инстанция, а като такава по същество.

Отделно от горното, във връзка с преценката по същество, дължима от настоящия въззивен състав, следва да се посочи, че при 2-кратното оставяне без движение на ИМ още в производството пред СГС, ищците са изложили достатъчно конкретика относно правнорелевантните факти, на които са основани исковете им срещу СГС, САС и ВКС, в това число пространно са посочени конкретните правораздавателна дейност на посочените ответници, с която се твърди да е нарушено правото на ЕС, посочени са й норми от правото на ЕС, в това число от Хартата на основните права на Европейския съюз, практика на СЕС, в която са застъпени основни принципи на правото на ЕС, които се твърди да са нарушени от ответниците, конкретизирани са поотделно по размер исковите претенции на всеки от ищците срещу всеки от ответниците, както за имуществени вреди, така и за неимуществени.

Конкретни твърдения и препращания към предходните уточняващи молби се съдържат и в уточняващата молба вх.№2069/29.02.2024г., депозирана пред СОС, във връзка с дадените указания с разпореждане от 07.02.2024 г. по гр. д.

№ 63 / 2024 г. по описа на същия съд. Предвид това, според ПАС, исковата молба на ищците, макар и съдържаща голям обем от фактология, част от която не е правнорелевантна, в крайна сметка е редовна и подлежи на разглеждане от сезирания съд.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че Софийският окръжен съд неправилно е приложил санкцията на чл.129, ал.3 ГПК, като е върнал исковата молба, подадена от Л. П. П. и М. Г. К. и е 2 прекратил производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав, доколкото настоящата инстанция няма процесуални основания в конкретната хипотеза да определи делото да се гледа от друг състав на същия съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 592/26.07.2024г. по гр. дело №63/2024г. на Софийски окръжен съд, с което се връща исковата молба на Л. П. П. и М. Г. К. и се прекратява производството по гр. д. № 63 / 2024 г. на Софийския окръжен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3