Решение № 998 от 04.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Нели С. Маринова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100509317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20120790/20.05.2021 г. по гр. д. № 29881/2019 г. по описа на СРС, 159 състав Ю.К. Г. е осъдена за заплати на „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от 8268,80 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 14621573 от 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 6177,60 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 20.05.2017 г. до 20.07.2019 г. и сумата от 801,56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г. като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 801,56 лева до предявения размер 1667,29 лева.

Против решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба вх. № 25101280/14.08.2021 г. от Ю.К. Г. чрез особения й представител адв. А.С.. В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивникът поддържа, че не е налице активна процесуална легитимация на 1

БНП П.Ф. СА – клон България да предяви искове, тъй като не притежава самостоятелна правосубектност. Освен това, посочва, че не е издадено и удостоверение, разрешаващо на регистрирания в Република България клон да извършва дейност. В този смисъл, липсвала и законова възможност за клона или неговия управител да предявява искове срещу трети лица. По отношение на неоснователността на предявените искове заявява, че оспорва факта, че на Ю.Г. е извършена справка за кредитоспособност от дружеството – кредитор, поради което не било налице основание за отпускане на кредит. Поддържа, че приложения към исковата молба договор не е представен в изискуемата от ГПК форма, тъй като липсвала заверка, поради което нямали обвързваща материална доказателствена сила. Оспорва твърдението, че е сключен договор за заем, тъй като не е предадена уговорената сума. Не били събрани доказателства, че сумата е действително изплатена на Ю.Г.. Посочва, че на ищцата не е предоставена информация, предвидена в чл. 5, ал. 1, и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Поддържа, че не били налице доказателства, че ответницата е дала съгласие по всеки един от елементите на договора, както и в цялост за неговото сключване. Излага съображения за недължимост на платената такса с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че събраната такса е и неравноправна с оглед разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Въвежда доводи за нищожност на клаузата за договорна лихва, като противоречаща на добрите нрави. С оглед нищожността на клаузата за договорената лихва, поддържа, че е налице нищожност и на клаузата за ГПР, както и поради липса на ясна формулировка на разходите на кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредита.

Поддържа, че не е дължима и претендираната застраховка. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С.

А. – клон България с вх. № 25113465/08.07.2021 г. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото 2 доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 29881/2019 г. по описа на СРС, 159 състав е образувано по искова молба, подадена от „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България против Ю.К. Г., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит с номер PLUS14621573/07.03.2017 г. е отпуснал на Ю.К. Г. паричен кредит в размер на 8000 лева и било уговорено закупуването на застраховка. Поддържа, че е изпълнил задължението си по договора и сумата била усвоена. Ответницата поела задължение да върне заетата сума на 40 вноски, всяка от които в размер на 399,24 лева, които съставляват изплащане на главницата и оскъпяването на заема съгласно годишния процент на разходите в размер на 46,29 % и лихвен процент в размер на 36,79 %. Посочено е, че в погасителната вноска е включена и месечна вноска по допълнително сключена застраховка. Твърди, че Ю.К. Г. не е платила нито една месечна вноска, поради което поддържа, че с предявяване на исковата молба е обявил предсрочната изискуемост на вземането за главница и лихви като остатъкът от заема бил в общ размер на 15969,60 лева. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на 1667,29 лева за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г. (датата на подаване на иска). Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумата от 8268,80 лева, представляващи главница по договора за кредит, 6177,60 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017-20.07.2020 г. и 1667,29 лева – законна лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г.

Претендира направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Ю.К. Г., чрез особения си представител адв. А.С. оспорва предявените искове, като въвежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Моли предявените искове

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

3

На 07.03.2017 г. между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и Ю.К. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – 14621573, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000 лева. Страните са уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна премия в размер на 1792 лева, както и такса ангажимент в размер на 200 лева.

Кредитополучателят е поел задължение за върне предоставената сума, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва в годишен размер на 36,79 % на 40 равни месечни вноски, всяка от които по 399,24 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел Удостоверения с полагане на подписа си кредитополучателят е заявил, че е получил информация от кредитополучателя, които са го мотивирали да сключи договора за кредит при посочените условия.

Установява се от събраните по делото доказателства (Сертификат № Plus – 14621573 и Сертификат № Card - 14621573, че на 07.03.2017 г.) е, че при сключване на договора за кредит Cardif Assurances vie France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и Cardif Assurance Risques divers SA France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане – клон България“ са поели срещу заплащане да покрият рискове по пакет „Защита на плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитни карти“. Видно от Писмо вх. № 25017915/02.02.2021 г. на „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ е, че по застрахователния договор е извършено плащане на застрахователни премии за периода от 01.09.2017 г. до 01.04.2017 г. в общ размер на 268,80 лева.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, 4 изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че с платежно нареждане от 08.03.2017 г. по сметка на ответника Ю.К. Г. е предоставена сума в размер на 7800 лева, след удържане на сумата в размер на 200 лева, представляваща такса ангажимент, уговорена в раздел „Параметри и условия“ на сключени договор. Вещото лице дава заключение, че неплатената главница по договора за кредит е 8268,80 лева, от които 8000 лева – отпуснат кредит и 268,80 лева – застраховка, като възнаградителната лихва за исковия период 20.04.2017 г. до 20.07.2020 г. е в размер на 6177,60 лева. Посочва, че законната лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба е 1695,10 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователен е доводът на въззивника, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск за установяване на съществуването на вземане, тъй като „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България няма правосубектност.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Търговския закон всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище, а чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон също може да открие клон в България (чл. 17а), като клонът подлежи на вписване в Търговския регистър.

Независимо от вписването в търговския регистър, клонът на търговец няма самостоятелна правосубектност, а правата и задълженията възникват за търговеца. В конкретния случай, страна в правоотношението, за изпълнение на задължения, по което предявен иск, е чуждестранно търговско дружество „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция, което осъществява дейност в Република България, чрез вписан в Търговския регистър клон - „БНП П.

П.Ф.“ С. А. – клон България. Видно от вписването в публичния регистър по 5 партида на „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК – ******* е, че изрично в обема на представителната власт на клона е вписано, че представлява чуждестранното дружество пред всички съдебни инстанции включително Върховен касационен съд и Върховeн административен съд.

Следователно и доколкото изрично като страна в производството по делото е посочено, че ищец е „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.

П.Ф.“ С. А. – клон България, то искът не е предявен от неправосубектно лице, а от чуждестранно юридическо лице, действащо чрез клон по чл. 17а от Търговския закон, вписан в Търговския регистър, на което е възложено и процесуално представителство на територията на Република България.

Обстоятелството дали са спазени изискванията на Закона за кредитните институции и е издадено разрешение за осъществяване на дейност, за която е предвиден лицензионен режим е въпрос не на допустимост на предявения иск, а на неговата основателност.

По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционния съд са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл.