Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 05.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1333/2020
Вид
Решение № 122
Подписан
05.04.2021
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Надя Узунова

Членове:Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20201200501333 по описа за 2020 година

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от Д. Б. Б. от гр.П. против решение № 7890 от 28.09.2020г.,постановено по гр.д.№ 206/2020 по описа на РС гр. Г.Д. .С обжалваното решение е отхвърлен иска му по чл.344 ал.1 т.1 КТ.Въззивникът,прави оплаквания,че постановеното решение е необосновано,изводите на съда са направени в противоречие със закона и не са спазени процесуалните правила за обсъждане на доказателствата и тяхната преценка.Оспорва и извода на първоинстанционния съд,че по делото не е предявен от негова страна иск по чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа.Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се уважат исковите му претенции.

От ответната страна „С.Т.“ ЕООД гр.Х. е постъпил писмен отговор,в който се оспорва жалбата.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения акт.

1

ОС Благоевград съблюдавайки правомощията си по чл.269 ГПК намира,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по правилността му съобрази следното:

Ищецът е подал искова молба против ответника „С.Т.“ ЕООД в РС гр.П. на 03.10.2019г.В същата Б. е твърдял,че на 02.01.2019г. е сключил трудов договор с ответника и започнал работа като „главен счетоводител“ при него.Тъй като не е получил трудовото си възнаграждение , сигнализирал „Инспекция по труда“ и на 21.08.2019г. получил отговор от това учреждение,че на 01.02.2019г. трудовото му правоотношение е било прекратено.По данни на „Инспекцията по труда“,трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ.Счита,че работодателят е нарушил трудовото законодателство и е издал незаконна заповед,като моли да бъде отменена.

След размяна на книжата,в отговора на ответника работодател е направено възражение за изтекла давност за предявяване на иска,като се поддържа,че заповедта е изпратена на 15.02.2019г. и му е изпратена с куриерска фирма „Еконт Експрес“.След това ответникът получил известие,че пратката е доставена лично на Б. на дата 16.02.2019г.Към отговора е представена фактура от 15.02.2019г.,от която се установява,че е отразено данъчно събитие за предадена пратка от ответника на куриерската фирма и стойността на куриерската услуга.От описа към фактурата се установява,че пратката от името на ответното дружество е предадена от С.К..Представена е и справка от НАП,от която е видно,че на 07.02.2019г. е регистрирано уведомление,че дружеството е прекратило трудов договор с Б..Също така ответника представя дневник за изходяща кореспонденция,от която е видно ,че на 15.02.2019г. е изпратена в гр.П. с куриерска фирма заповед № 01 от 01.02.2019г., а така също към отговора е представена и самата заповед.От нея се установява,че трудовото правоотношение с Б. на длъжността гл.счетоводител е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ –поради съкращение в щата.

Спора пред съда се е концентрирал върху установяване на обстоятелството,изтекъл ли е давностния срок за предявяване на иска. Следва да се отбележи,че от представените от ответника доказателства към отговора 2 не може да се установи обстоятелството получена ли е заповедта от ищеца и на коя дата.РС гр.Г.Д. е дал още една възможност за отговор на ответника,в който той е поддържал становището си пред РС П. и не е представил допълнителни доказателства.

С определение №2072 от 29.06.2020г. по гр.д.№206/2020г. на РС Г.Д.

,съдът е изготвил доклад по делото,като е дал правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.344 ал.1 т.1 КТ.В становището на ищеца по това определение,същият е посочил,че уточнява исковата си молба,като на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ претендира и обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 4836лв.Това становище не е повлияло на окончателния доклад на съда,като в него е посочено претенция единствено по чл.344 ал.1 т.1 КТ.Становището на ищеца не е изпратено на ответника.

В първото по делото заседание ищецът е пояснил,че с пратката от фирма „Еконт“ е получил друг документ и самият ищец е представил отрязъка удостоверяващ получаване на пратката на 16.02.2019г.Твърдението му е,че с нея е получил не заповедта за прекратяване на трудовия договор,а извъсъдебно споразумение.Съдът е приел този документ-извънсъдебното споразумение между страните- на л.81 от делото.

За обстоятелството какво е изпратено на ищеца с представената разписка за получаване са събрани гласни доказателства.Св.П. дава показания,че през месец февруари ,непосредствено преди обяд е откарал с колата си ищеца до пощата,той е взел плик и след това в канцеларията,докато си пиели кафето,ищецът отворил пратката и в нея имало документ от два листа.Не уточнява датата.

Свидетелят на ответника К. твърди,че той лично,като син на управителя на ответното дружество е изпратил по куриер заповедта.

РС Г.Д. е кредитирал показанията и на двамата свидетели,но е приел,че св.П. може да е присъствал на получаване на друга пратка,докато св.К. сочи обстоятелства около конкретната заповед и макар,че отчита родството му с управителя,приел,че следва да се кредитират показанията му.

Ищецът е оспорил достоверността на датата на дневника за изходяща кореспонденция,който е частен писмен документ.

3

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

В тежест на работодателя е да установи наличието на предпоставките за законосъобразно упражняване на потестативното му право да прекрати трудовото правоотношение с работника.В случая с оглед възражението му за погасяване правото на ищеца за предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ в негова доказателствена тежест също така е да установи обстоятелствата относими към това негово възражение,а именно,че заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца,съответно датата на това събитие.

Според въззивния съд при условия на пълно и главно доказване това не е установено.Както бе посочено по-горе от представените към отговора писмени доказателства въобще не се установява връчване на заповедта,още по-малко на коя дата.Самият ищец е представил отрязък за получена пратка на 16.02.2019г. ,но твърди,че с нея са получени други документи, а не процесната заповед.В отрязъка удостоверяващ получаване на пратката не са отразени в предвиденото за това място какви точно документи съдържа пратката,което подлежи на попълване от ответника.

По реда на насрещното доказване ищецът е представил доказателства,което правят вероятно твърдението за узнаване съдържанието на заповедта едва на 16.08. на 2019г. с получаване на отговора от „Агенцията по труда“.Това са показанията на св.П. и копие от разписката за получаване,а ответника не е представил такава.Показанията на св.К. могат да удостоверят само изпращане на заповедта,но не и нейното получаване от ищеца.Дневникът за изходящата поща,като частен писмен документ,без подпис на автор,съдържащ изгодни за ответника факти не може да се прецени като обективно доказателство и от него съдът да приеме,че ответникът е установил релевантната дата за връчване на заповедта.

Съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовия договор се счита прекратен от момента ,в който на работника или служителя е връчено изявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор. Поради това и визираният в закона 2- месечен давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба.

4

С оглед така приетото от ОС Благоевград,спорът следва да се разгледа по същество.

Ищецът поддържа,че при подаване на исковата молба е узнал единствено текста от КТ на основание на който е прекратено трудовото му правоотношение и то от друг източник.Ето защо в тежест на работодателя при твърдения за незаконосъобразно уволнение е да установи,че са били налице всички предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение.

Приложеното от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл.328 ал.1 т.2 КТ- "съкращаване на щата", изисква премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на уволнението на посоченото основание изисква съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното разписание, които са извършени от компетентния орган по установения за съответния работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на промените в щатното разписание.

Освен това е необходимо същото да е реално, а не фиктивно, т. е. съответната трудова функция да се премахва, а не да се променя само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа. За установяване законността на уволнението в случая би следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между страните/ щатно разписание на длъжностите на заетите по трудово право-отношение при ответника и че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от ищеца.

Ответникът работодател не е представил писмени доказателства удовлетворяващи горното изискване.По делото не е представено нито предходно/при назначаване ищеца на работа/,нито следващо утвърдено по надлежния ред щатно разписание,което да сочи,че действително длъжността е премахната.

С оглед на това и предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

5

В жалбата на Б. се поддържа,че следва да бъде уважен иск по чл.225 ал.1 КТ.Според въззивния съд такъв иск не е предявен.В исковата молба не се съдържа претенция за възмездяване на вредите от неправилно уволнение,поради оставяне без работа на ищеца.Изявлението на Б. в становището по доклада на съда не е предизвикало процесуални действия по реда на чл.131 ГПК или чл.146 ГПК,поради което такава искова претенция не следва да се счита,че е заявена по надлежния ред.

По изложените съображения решението на РС Г.Д. следва да се отмени,като се постанови друго,с което се уважи претенцията.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 7890 от 28.09.2020г.,постановено по гр.д.№ 206/2020 по описа на РС гр. Г.Д. изцяло,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна Заповед № 001/01.02.2019г. на управителя на „С.Т.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Х.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. Б. Б. от гр.П. поради „съкращение в щата“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

6

Членове:

1._______________________

2._______________________

7