Решение № 2676 от 19.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110114125 по описа за 2022 година

Ищецът В.Д. сочи, че е длъжник, а ответникът ИА „Военни клубове и военно почивно дело“ - взискател по изпълнително дело №20223110406151 от 2022г. по описа на ДСИ към РС — Варна. Предмет на изпълнителното дело е присъдена в полза на ИА „Социални дейности на МО" сума в размер на 501лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.11.2006г. до 12.09.2007г. присъдена по ч.гр.д. №180/2008г. на РС — Плевен, за което има издаден изпълнителен лист от 26.02.2008г. По това дело не са извършвани изпълнителни действия. Преди образуване на горепосоченото изпълнително дело е било образувано друго изп.д.№10020/2008г. по описа на ДСИ към РС — Плевен. Съгласно информацията посочена на гърба на изпълнителния лист това изпълнително дело е прекратено на 18.08.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като последното изпълнително действие по него е било на 09.05.2008г. С оглед на така изложената фактическа обстановка счита, че задължението по изпълнителния лист е погасено по давност. Към датата на образуване на първото изпълнително дело през 2008г., все още е било в сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Изпълнителният процес обхваща времевия интервал от датата на образуване на изпълнителното дело до момента на прекратяването му на едно от предвидените основания в чл.433, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в 1 продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява.

Правните последици на т.нар. перемция по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява), а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. С оглед на изложеното, прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на изп.д.№10020/2008г. по описа на ДСИ към РС — Плевен, е настъпило на 09.05.2010г.. Тази дата е точно две години след последното изпълнително действие извършено по това дело на 09.05.2008г. Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „В" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Тези действия са предприети с образуване на изп.д.№10020/2008г. по описа на ДСИ към РС — Плевен, когато е прекъсната давността по отношение на процесното вземане, така давност не е текла за периода от образуване на изпълнителното дело до датата - 09.05.2010г., когато същото е прекратено ex lege на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. След прекратяването на изпълнителното производство въз основа на гореизложеното и на основание чл.117, ал.1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност. От датата на прекратяването на изпълнителното дело - 09.05.2010г. до момента на подаване на настоящата искова молба — 26.10.2022г. са изтекли повече от пет години. Така към датата на подаване на настоящата искова молба — 26.10.2022г. е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок, поради което процесното вземане е погасено по давност и не се дължи.

Същевременно съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД „ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години." Счита, че процесното вземане е погасено по давност и на това основание, поради което също прави възражение в тази посока. Изпълнително дело №20223110406151 от 2022г. по описа на ДСИ към РС — Варна през 2022г. се е случило след като вече вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност. Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС има обратно действие по отношение на Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд за изпълнителни дела образувани преди постановяването му то следва, че новата давност е започнала да тече не от датата на прекратяване на изпълнителното дело — 09.05.2010г., а от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, което в случая е 09.05.2008г. Това е така, защото съобразно т.10 от ТР, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д" ГПК 2 отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В този смисъл от датата на предприето последното валидно изпълнително действие — 09.05.2008г. по прекратеното изп.д.№10020/2008г. по описа на ДСИ към РС — Плевен до момента на подаване на настоящата искова молба — 26.10.2022г., също са изтекли повече от пет години. В този случай образуването на новото изп.д. №20223110406151 по описа на ДСИ към РС — Варна през 2022г. също се е случило след като вече вземането по изпълнителния лист е било погасено по давност. Считам, че процесното вземане е погасено по давност и не се дължи предвид разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, така и предвид нормата на чл.117, 3 ал.2 от ЗЗД, поради което правя самостоятелно възражение на всяко едно от тези основания. Настоящият иск е заведен срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело", тъй като съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната приет с Постановление № 54 от 01.04.2010г. на Министерския съвет обнародван в Държавен вестник бр.27 от 09.04.2010г., в сила от 25.05.2010г. Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело". Съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" приет с Постановление №132/27.05.2016г. на Министерския съвет, обнародван в Държавен вестник бр. 42 от 03.06.2016г., в сила от 01.06.2016г. агенцията е юридическо лице. Съгласно чл.8, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" агенцията се ръководи и управлява от изпълнителен директор, а съгласно чл.4 изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на отбраната. Моли, на осн. чл.439 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 501лв., представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.11.2006г. до 12.09.2007г., обективирана в изпълнителен лист от 26.02.2008г. издаден по ч.гр.д. №180/2008г. на РС — Плевен, въз основа на който са били образувани изп.д. №10020/2008г. по описа на ДСИ към РС — Плевен и изпълнително дело №20223110406151 от 2022г. по описа на ДСИ към Районен съд — Варна и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в която сочи, че счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен, по следните съображения:

Между Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на 3 отбраната" /наемодател/ и ищеца като наемател е възникнало наемно правоотношение по силата на договор за наем от 27.11.2002г. и въз основа на Заповед № 1678/27.11.2002г. за ползване на жилище от Военно общежитие Плевен, ж.к."Дружба" бл.52. В резултат на ползването на този имот наемателят е натрупал незаплатени задължения, за които наемодателят е завел гр.д.№180/2008г. по описа на Районен съд - гр.Плевен. В резултат на воденото съдебно производство е издаден и горецитирания изпълнителен лист от 26.02.2008г. Видно от Изпълнителния лист издаден на 26.02.2008г. по гр.д. №180/2008г. по описа на РС - гр.Плевен ищецът като длъжник е осъден да заплати сумата от 501лв., представляваща наемна цена, дължима по силата на договор за наем от 27.11.2002г. и въз основа на Заповед №1678/27.11.2002г. за периода 01.11.2006г. - 12.09.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2008г. до окончателното й заплащане. Въз основа на този изпълнителния лист е било образувано изп.д.

№6151/2022г. при ДСИ при PC - Варна. Последното предприето действие за принудително изпълнение, с което е прекъсната давността на основание чл.116, буква „в" от ЗЗД е извършено на 20.10.2022г. - налагане на запор на банкови сметки на длъжника /видно от разпореждане на държавен съдебен изпълнител при PC-Варна, с което е наложен запора /. Съгласно установената съдебна практика всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл.116, б."в" от ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД. /постановление №3/18.11.1980г. на пленум на ВС/. Две години след извършване на последните изпълнителни действия горепосочените изпълнителни дела са прекратени, след което отново е започнала да тече нова давност. По изп.д.№20/2008г. при ДСИ при PC Плевен. Последното изпълнително действие е това, с което е наложен запор върху банкови сметки на длъжника с разпореждане от 20.10.2022г. на ДСИ при PC -Варна по изпълнително дело №6151/2022г. Подадено е заявление с изх.№16023/28.09.2022г. на ИА "ВК и ВПД" за привеждане в изпълнение на горецитирания изпълнителен лист и е образувано на 29.09.2022г. ново изп.д. с №202223110406151 пред ДСИ при PC - Варна. По този начин давността на основание чл.117 от ГПК отново е прекъсната и от 30.09.2022г. тече нов давностен срок. /в този смисъл е решение №96/10.01.1969г. по гр.д.

№2109/1968г. на I Г.О./ Периодът от 2021г. от прекратяването на изпълнително дело №180/20082г. при ДСИ при PC - Плевен и изпълнително дело №6151/2022г. по описа на ДСИ при PC - Варна до образуването през 2022г. на новото изпълнително дело с №20223110406151 по описа на ДСИ при PC - Варна, не е достатъчен за да се счетат вземанията по изпълнителния лист погасени поради изтекла давност. Видно, че петгодишната погасителна 4 давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД не е изтекла. Нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД е специална разпоредба, и обхващаща всички случаи, по които съдът се е произнесъл и нейното приложение е с предимство пред чл.111, ал.1, б. „в"от ЗЗД. Изп.д. №20/2008г. при ДСИ при PC - Плевен и изпълнително дело №6151/2022г. по описа на ДСИ при PC - Варна, не са първите образувани изпълнителни дела по изпълнителния лист. С оглед на гореизложеното намира, че предявеният иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което моли иска да бъде отхвърлен и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.439 от ГПК

След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По искане на ищцовата страна по настоящото дело е приложено копие от изп.д.№10020/2008г. на ДСИ П.С.ова с район на действия РС Плевен. От същото е видно, че е образувано по молба на ИА „Социални дейности на МО“ от 21.04.2008г. за събиране на вземане обективирано в изп.л. от 26.02.2008г. издаден по ч.гр.д.№180/2008г. на РС Плевен срещу настоящия ищец за сумите от 501лв. неплатена наемна цена за времето от 1.11.2006г. до 12.09.2007г.

Съгласно приложеното по изп.д. копие от ПДИ връчена на длъжника на 16.05.2008г. това е последното действие на ДСИ по събиране на вземането, като това естествено е довело до постановяването на 18.08.2021г. постановление за прекратяване на изп.д. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.