Решение № 495 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Варна, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900096 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от М. А. С., ЕГН **********, с адрес:

********************************, срещу

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: ***А, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв. /след допуснато в о.с.з. на 07.10.2022 г. увеличение до пълния размер на първоначално предявения като частичен иск/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 10.10.2020 г. около 11:00 ч. в гр. Варна, на ул.“Студентска“ под ОУ „Черноризец Храбър“, виновно причинено от водача на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че за описаното ПТП отговорността на водача е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 1622/2021 г. по описа на ВРС, НО въз основа на влязло в сила на 26.04.2021 г. споразумение. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач автомобил. В резултат на произшествието ищцата получила счупване на долния клон на лявата пубисна (срамна) кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2-3 месеца, което довело до необходимост от обездвижване в легнало положение за повече от 30 дни и 1 битово-хигиенно обгрижване от нейни близки. Това създало допълнителен дискомфорт у ищцата, която имала сериозни затруднения с възстановяването на вертикалното си придвижване, което и към момента на образуване на настоящото производство е затруднено и извършвано с патерица – тип канатка и специален колан. Усеща пристягане и изтръпване на левия крак.

Първоначално след постелъчния режим не можела да става, защото имала виене на свят и силно главоболие, чувствала се дезориентирана. Наред с физическите неудобства, ищцата изпитвала и емоционални такива довели до страх и несигурност при придвижването й във външна среда, напрегнатост, проблеми със съня, загуба на апетит и тегло. На 19.07.2021 г. към ответното дружество била отправена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 50 000 лв., в резултат на което била образувана щета № 00001000-03-21-7462/19.07.2021 г. За произнасянето по нея, застрахователят изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала. Доколкото срокът за окончателно решение на ответника изтекъл на 18.10.2021 г., ищцата отправя искане за осъждане на дружеството да й заплати обезщетение в посочения по-горе размер.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Възразява се, че ищцата не е доказала елементите, обуславящи възникването на деликтната отговорност на водача, съответно отговорността на застрахователя и своето право да получи обезщетение. Излага се, че не става ясно по каква причина е настъпил увреждащият удар, а от представените от ищцата доказателства е видно, че няма данни водачът да не е съобразил поведението си с правилата за движение. В условията на евентуалност, в случай че бъде установена деликтната отговорност на водача, прави възражение за съпричиняване от 50%, доколкото ищцата не се е съобразила с приближаващото се МПС, въпреки че е могла да го възприеме, навлязла е внезапно на платното и безпричинно е удължила времето си за пресичане. Оспорва се, че вследствие на произшествието, ищцата не е претърпяла всички посочени физически увреждания и психически неразположения. Оспорва твърдението, че оздравителният период не е приключил. Твърди се, че същата не е извършвала рехабилитация и че ако е била сторила това, възстановителният й период е щял да бъде значително по-кратък. Искът се оспорва и по размер като прекомерен.

Ищцата, по реда на чл.372, ал.1 ГПК оспорва като неоснователно възражението на ответника за недоказаност на деликтната отговорност на водача и договорната такава на застрахователя, опирайки се на постигнатото в наказателното производство споразумение и неговата задължителна доказателствена сила съобразно чл.300 ГПК и съответно на наличието на валидното застрахователно правоотношение. Оспорва се възражението за съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди и че водачът не е намалил навреме скоростта си при приближаване на конкретната пешеходна пътека, въпреки че е възприел същата и готвещата се да пресече пострадала. Бил е 2 длъжен да спре и да й даде възможност да пресече спокойно. Несъгласие се изразява по отношение на възраженията, свързани с претърпените физически и психически страдания, а размерът не претендираното обезщетение се обосновава като адекватен на причинените неимуществени вреди.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 ГПК допълнителен отговор на искова молба ответникът заявява, че поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, вкл. и това, че процесното събитие е настъпило по изключителна вина на пострадалата. Сочи релевантна съдебна практика по отношение на изложеното във връзка със съпричиняването на вредоносния резултат.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 26.04.2021 г. по НОХД 1622/2021 г. по описа на ВРС е одобрено споразумение, с което е прието, че подсъдимият М.

Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, поради това, че на 10.10.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, нарушил чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата пубисна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Като необжалваемо определението е влязло в сила на 26.04.2021 г.

Не е спорно между страните, че товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, управляван от М. Г. П. , е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по сключена с ответното дружество застрахователна полица № *********/29.01.2020г. за периода 19.02.2020 г. – 18.02.2021 г.

Видно от представеното известие за доставяне, изпратената от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция е получена от застрахователя на 19.07.2021 г. (л. 19). С молба от 15.10.2021 г. (л. 24 от НОХД № 1622/2021 г.) застрахователят е изискал от ВРС да му бъдат предоставени констативният протокол за ПТП, съдебно-медицинската и авто-техническата експертиза.

За установяване на релевираното от ответника възражение за съпричиняване са допуснати свидетелски показания чрез разпит на застрахования водач М. Г. П.. Свидетелят заявява, че е управлявал автомобила с ниска скорост, забелязал ищцата в последния момент и веднага задействал спирачки, но не могъл да избегне удара. Счита, че е възможно пешеходката да е бягала и да не го е забелязала, но не е категоричен, тъй като бегло си спомня случая.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че на мястото, на което е настъпило произшествието – пешеходна пътека, положена непосредствено преди кръстовището на ул. „Студентска“ с 3 ул. „Петър Райчев“, видимостта е била ясна, доколкото липсват изкуствени или естествени прегради. Добре видими са били и знаците и маркировката на мястото. При разрешена в зоната на ПТП скорост от 50 км/ч., процесният автомобил се е движил с около 27 км/ч. Водачът му не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо десния тротоар М.

С., вследствие на което настъпило съприкосновение между нея и автомобила в дясната към средна част на дясната пътна лента, заемана от автомобила.

Към момента на удара скоростта на МПС е била 10-15 км/ч. Според поясненията на вещото лице в о. с. з. и пострадалата, и водачът са имали взаимна видимост от минимум 37 м., като вещото лице посочва, че видимостта категорично е била над 50 м. Според експерта в случай, че водачът е видял ищцата и е преценил, че трябва да я пропусне, той безспорно е имал възможността да спре. Времето за слизане и движение по пътното платно за пешеходката е съизмеримо с времето за изпълнение на аварийно спиране от страна на водача и автомобила. От настъпилия удар и недостигналото време за спиране от около 0.5 секунди, може да се заключи, че водачът е реагирал със закъснение на наличната пешеходка пътека и намиращата се при бордюра пешеходка. Пострадалата, от своя страна, е имала възможност да предотврати произшествието, при условие, че е започнала пресичане на пътното платно едва след като е възприела спрелия преди началото на пешеходната пътека автомобил. В конкретния случай, товарният автомобил се е движил със съобразена скорост за пътния участък, непредполагаща отнемане на предимство на пешеходците. Ниската скорост на автомобила към момента на ПТП, не е предполагала заплаха за останалите участници в движението. В случай, че пешеходката е изскочила внезапно на пътното платно и водачът е разполагал само с около 1 секунда за реакция, ударът следваше да е настъпил с около 27км/ч, при който да се наблюдава съществено отхвърляне напред на пешеходката по посока на движение на автомобила и конкретни деформации по предната му част, каквито в случая липсват.

Според заключението на вещото лице по допусната съдебномедицинска експертиза, в резултат на произшествието ищцата е получила счупване на лява пубисна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни и контузия на торса и таза, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Непосредствено след удара ищцата е била приета за наблюдение в клиниката по ортопедия и травматология, приемала е обезболяващи медикаменти и й бил поставен уринарен катетър. За счупването било приложено консервативно лечение с постелъчен режим на легло и последваща рехабилитация. Обичайният оздравителен период на претърпените увреждания е около 2,5 – 3 месеца, като 30 дни е режимът на легло. До 45-тия ден придвижването обичайно се осъществява с две патерици, след което се пристъпва към постепенно натоварване на долните крайници. Според вещото лице, лечението на ищцата отговаря на медицинските стандарти за добра 4 лекарска практика, като въпреки че липсват медицински документи за проведена рехабилитация, възстановяването е в обичайните срокове при провеждане на такава. Към момента на изготвяне на заключението, ищцата е напълно възстановена.

За установяване на претърпените неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. – съпруг на ищцата. От показанията му се установява, че основно той се е грижел за пострадалата в периода на нейното възстановяване. В продължение на около един месец, в по-голямата част от времето тя била в легнало положение върху специален дюшек, като санитарното й обслужване се осъществявало с памперси и подлога. Изпитвала неудобство от това да бъде обслужвана от мъж, спряла и да се храни. В епикризата не били описани травмите по меките части на седалището с липсваща кожа в диаметър около 10 см. Тези рани дълго време не зараснали, независимо от ползвания спрей Цикатридина, тъй като поради фрактурата ищцата следвало да лежи по гръб. След първия месец, в продължение на около две седмици, ищцата се придвижвала с патерици, но изпитвала страх да не падне, което налагало да бъде подкрепяна от съпруга си и други лица. След това започнала да ходи с патерица, тип „канадка“, отново изпитвайки неувереност. Ползваният от ищцата отпуск за временна неработоспособност бил с продължителност около 3 месеца и половина. Свидетелят сочи, че съпругата му вече не се движи така пълноценно, както преди – не спортува, изпитвала болки при влошаване на метеорологичните условия и при претоварване на крайника при трудова дейност. След инцидента, приемала болкоуспокояващи, страдала от безсъние и изпитвала страх при пресичане на пътно платно, дори когато насрещно движещ се автомобил се намирал на достатъчно далечно разстояние.