Решение № 3712 от 21.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3712 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 15192/29.12.2022г. по гр. д. № 28425/2022г. по описа на СРС, 55-и състав, поправено с Решение № 1222/27.01.2023 по същото дело, е уважен предявеният от „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 411 от КЗ, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 800,14 лева – суброгационно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“ на л.а.

„Фолксваген T-Cross“, рег. № Р **** КМ, за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 27.01.2021г. в гр. Русе, на ул. ****, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Р **** КМ, застрахован по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 31.05.2022г. до окончателното плащане на вземането, като „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата от 610 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен 1 акт. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приел изцяло неправилен механизъм на реализиране на процесното ПТП, като се е позовал изцяло на писмените доказателства, представени от ищеца. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила не е допуснат до разпит водачът на л.а.

„Фолксваген Поло“, който с показанията си би доказал съпричиняване на вредите, основаващо се на неправилното паркиране на другият участник в инцидента. Сочи се, че приетата от съда липса на данни по делото за пътна сигнализация и маркировки се дължи на недопускането на поискания от страната свидетел. Оспорват се констатациите на приложения двустранен протокол за ПТП, като се твърди, че същият не е съставен съобразно законовите изисквания. В тази връзка се посочва, че в разрез с нормативните правила, съгласно които виновният за инцидента водач се записва в поле „Превозно средство А“, в процесния случай като виновен е отбелязан водачът на „Превозно средство Б“. Обосновава се, че делото е неизяснено от фактическа страна, тъй като в схемата на съставения констативен протокол не е отбелязана динамиката на движение на превозните средства, поради което механизмът на реализираното произшествие остава неизяснен. В условията на евентуалност се поддържа своевременно заявеното възражение за съпричиняване в степен от 50 % на процесните вреди, като се твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген T-Cross“ е паркирал на самото кръстовище в нарушение на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Сочи се също, че присъдената сума за регресно обезщетение не съответства на Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006г. и приложение № 1-6 от нея, като нейният размер се явява необосновано завишен. С оглед на изложеното се отправя молба до съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, в условията на евентуалност да намали размера на присъденото обзщетение като необосновано завишен и при наличие на съпричиняване на процесните вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „ЗАД А.Б.“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните относно следните факти и обстоятелства, а 2 именно: че л.а. „Фолксваген T-Cross“ рег. № Р **** КМ към датата на процесния инцидент е бил застрахован при ищеца „ЗАД А.Б.“ АД по застраховка „Пълно каско“, съответно за л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № Р **** КМ към този момент е имало валидно сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 585,28 лева по образувана пред него щета № 0300/21/777/500712, като е отправил регресна претенция към ответното дружество, вследствие на която последното му е изплатило сума в размер на 800,14 лева като обезщетение.

Спорен остава механизмът на реализиране на пътния инцидент, наличието на съпричиняване на вредите, както и техния размер.

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 27.01.2021г. се установява, че на същата дата, около 15:40ч., в гр. Русе, на ул.

**** между процесните автомобили е реализирано ПТП, от което настъпили материални вреди и за двамата участници. В обстоятелствената част е посочено, че инцидентът е настъпил в момент, в който л.а. „Фолксваген TCross“ е бил паркиран, а л.а. „Фолксваген Поло“ се е опитвал да паркира. В протокола се съдържа изявление на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, с което същият се признава за виновен.

Представено е уведомление от 02.02.2021 г. от водача на л.а.

„Фолксваген T-Cross“ – В.П., до застрахователя-ищец, в което той заявява, че произшествието е настъпило на ул. „Антим I” и е реализирано вследствие управлението на другия автомобил, който правейки маневра, удря паркирания автомобил „Фолксваген T-Cross“.

Приложена е преписка по щета № 0300/21/777/500712 от 2021г. на ищеца, от която се установява, че л.а. „Фолксваген T-Cross“ с рег. № Р **** КМ е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка.

Стойността на щетите била определена на 1 585,28 лева, заплатени от „ЗАД А.Б.“ АД на 13.11.2018г., видно от съдържащото се в преписката платежно нареждане.

По делото е прието заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза, съгласно което описаните от ищеца вреди по л.а. „Фолксваген TCross“ от техническа гледна точка са в причинно-следствена връзка с 3 реализираното на 27.01.2021г. ПТП, при което водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ извършвайки маневра за паркиране и движение на заден ход е ударил паркирания л.а. „Фолксваген T-Cross“. Посочено е, че от приложения към заключението снимков материал на мястото на събитието е видно, че няма налични хоризонтални и вертикални пътни маркировки, които да забраняват престоя и паркирането на МПС. Разяснено е, че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ при извършване на маневрата е имал техническа възможност да възприеме паркирания автомобил в огледалата за обратно виждане.

Обосновава се, че стойността за възстановяване на насените щети на л.а.

„Фолксваген T-Cross“, определена по пазарни цени към датата на застрахователното събитие съгласно Наредба № 24 възлиза на 1 585,28 лева, а определена по средни пазарни цени съгласно описа на уврежданията- на 1 719, 26 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на 4 застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".

От горепосочените предпоставки спорни между страните са следните обстоятелства: наличието на противоправно поведение на водача на л.а.

„Фолксваген Поло“, размерът на вредите и разпределението на отговорността за тях между двамата водачи.

В депозираната жалба ответното дружество навежда доводи за неустановеност на механизма на ПТП поради несъбиране на гласни доказателства. Настоящият съдебен състав намира тези твърдения за неоснователни, доколкото по делото са налице безпротиворечиви доказателства относно начина на причиняване на вредите на л.а. „Фолксваген T-Cross“. В подписания двустранен констативен протокол е отбелязано местоположението на двете превозни средства, като изрично е посочено, че л.а. „Фолксваген T-Cross“ е бил паркиран, докато другият автомобил е предприемал маневра за паркиране. Тези обстоятелства не се опровергават и от процесуалното поведение на жалбоподателя, който макар да оспорва механизма на реализиране на инцидента, не посочва друга фактическа обстановка. Напротив, в подадената въззивна жалба същият обосновава, че видно от план-схемата на двустранния констативен протокол водачът на л.а.

„Фолксваген T-Cross“ е паркирал „на самото кръстовище или със сигурност на по-малко разстояние от 5 метра от него“. От изложеното следва, че спорът между страните е по-скоро концентриран не върху начина на настъпване на 5 вредите, а отговорността за тях. В тази връзка следва да бъде обсъден доводът на жалбоподателя относно наличието на съпричиняване.

За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.

Съгласно постоянна практика на съдилищата релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочената разпоредба е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В процесния случай макар възражението за съпричиняване да е своевременно наведено с отговора на исковата молба, същото не е подкрепено с конкретни твърдения относно действията на водача на пострадалия автомобил, довели до настъпване на вредите. За първи път такива са наведени във въззивната жалба, където възражението се обосновава с обстоятелството, че застрахованият при ищеца л.а. „Фолксваген T-Cross“ в нарушение на правилата за движение по пътищата е паркирал в близост до кръстовище, като на основание чл. 266 от ГПК същите се явяват преклудирани на този етап от производството. Следва да бъде посочено също, че в представения двустранен констативен протокол за ПТП изрично е отразено изявление на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, че вина за настъпване на инцидента носи той. Същият представлява частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства. Следва да бъде взето предвид обаче, че с полагането на подписа си водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ е направил признание на неизгоден за себе си факт – а именно вината за настъпване на произшествието, което по начало представлява правен извод, а не факт, поради което и не съществува пречка същият да бъде уставен въз основа на отразеното в протокола.