Решение № 57 от 10.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Стара Загора, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20225500500140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. във вр. с чл.78, ал.1- 5 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№ 6861/21.02.2022г. от „ЗАД О.-З.” АД, гр.С. срещу постановление от 10.02.2022г. на ЧСИ- Д.Ц.- С.З. по изп.д.№ 14/2022г., с което съдебният изпълнител е намалил приетия адвокатски хонорар в размер от 750. 00 лв. до размера на 534. 40 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят обжалва постановлението, с което по възражение на длъжника за прекомерност на претендираното от адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, ЧСИД.Ц. е намалила същото от 750 лв. на 534.40 лв. с което на практика е отказала да уважи възражението на длъжника за прекомерност на претендираните разноски. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на ЧСИ Ц. като незаконосъобразно и да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до минималния размера на 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като излага подробни съображения за това. Претендира за направените разноски в настоящата инстанция.

Взискателят „А.-Т.“- ЕООД, гр.С. заявява в Отговора си, че подадената частна жалба била неоснователна и недоказана, и следвало да бъде оставена без уважение, като излага подробни фактически и правни съображения в подкрепа на това. Моли да му бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

1

Приложени са Мотиви по обжалваното действие от ЧСИ- Д.Ц.- С.З. съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, и моли да се отхвърли, със законните последици.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Ч.жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Поради което подадената жалба е процесеялно допустима, а по съществото си- изцяло неоснователна, поради следното :

Изпълнително дело № 14/2022г. по описа на ЧСИ- Д.Ц. с рег.№ 872, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора е образувано по молба на „А.Т.“- ЕООД, гр.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден по приключеното гр.д.№ 4655/2020г. по описа на PC- Сливен срещу ЗАД „О. З."- АД, гр.С..

Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски хонорар, като поканата за доброволно изпълнение изх. № 2038/31.01.2022г. е получена от длъжника на 08.03.20121г., и по изпълнителното дело е постъпило възражение вх.№ 4998/08.02.2022г. от длъжника- жалбоподател относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар с искане, същият да бъде намален на минималните 200 лв.

С обжалваното постановление от 10.02.2022г. съдебният изпълнител е намалил приетия адвокатски хонорар от поисканите и платени общо 750.00 лв. до размера на 534.40 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и жалбоподателят е бил уведомен за това постановление чрез електронно съобщение на 10.02.2022г., като на 21.02.2022г. е депозирана настоящата жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.

Доколкото органът, който има компетентността да провежда изпълнителното производство, е съдебният изпълнител/ЧСИ/, то следователно той е и органът, който следва да осъществява и несъмнено осъществява произнасянето по исканията за присъждане на разноски.

В конкретния случай по това изп.дело е приложен писмен договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 28.01.2022г., според който взискателят е изплатил на процесуалния си представител- адвокат адвокатско възнаграждение в размер на общо 750 лв. в брой, като съгласно разпоредба на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/последно изменение и доп. в ДВ бр.6831.07.2020г./, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на минимум 200 лв. Към него следва да бъде прибавено и 2 предвиденото в разпоредбата на чл.10, т.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2- 7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от същата Наредба, и очевидно до този размер ЧСИ е намалил приетия по делото адвокатски хонорар. С оглед гореизложеното, искането за редуциране на адвокатския хонорар се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на хонорара.

Адвоката- пълномощник на взискателя е участвал в изп.делото, като е депозирал допълнителни молби, извършвал е проверки по движението и е искал налагане на запори и други изпълнителни действия, като видно от представения Договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение е било заплатено изцяло преди образуване на изпълнителното дело, когато е било и невъзможно да се предвидят всички необходими действия, които ще се предприемат за събиране на задължението.

Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство, единствено и само, ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист или защото е платил дълга преди това, като във всички останали случаи/дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение/, той отговаря за разноските на взискателя в изпълнителното производство.

Разноските в изпълнението не са материализирани в изпълнителния лист и съставляват всички разходи, които взискателят прави в изпълнителното производство с оглед реализиране на съдебно признатото си право - за адвокатско възнаграждение, за дължими такси по изпълнението и за други разходи, свързани с принудителното изпълнение. Събирането на вземането на разноските в изпълнението се осъществява в рамките на образуваното изпълнителното производство, като е необходимо да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

С оглед на това съдът намира, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК в тежест на длъжника следва да се възложат направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл.10, т.1 и по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г., поради което с оглед на това намира обжалваното постановление за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно.

Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената ч.жалба е напълно неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена изцяло без уважение, със законните последици от това.

С оглед изхода на спора следва жалбоподателят- длъжник да бъде 3 осъден да заплати на ответника по жалбата- взискателя направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на един пълномощник- адвокат.

Настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.435 и сл. във вр. с чл.78, ал.1- 5 от ГПК, Окръжен съд- гр.Стара Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 6861/21.02.2022г. от „З.а.д. О.-З.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., *** против Постановление от 10.02.2022г. на ЧСИ Д.Ц.- С.З., рег.№ 872 по изп.д.

№ 14/2022г., с което ЧСИ е намалил приетия адвокатски хонорар от 750.00 лв. до размера на 534.40 лв. съобразно Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА „З.а.д. О.-З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., *** да заплати на „А.-Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ***- взискател по изп.д.№ 14/2022г. по описа на ЧСИ Д.Ц.- С.З., peг. № 872 сумата от 300 лв. /триста лева/ за направените разноски за адв. хонорар пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4