Решение № 6461 от 26.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6461 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100505773 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 6731 от 02.05.2023 г., постановено по гр. дело № 53158 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, е отхвърлен предявеният от Б. З. Г. срещу Прокуратурата на Република България иск за сумите в размер на 1250 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му /200 евро и 850 лева/ по н.о.х.д. № 5/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането, както и 11250 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две години - от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав.

С решението е отхвърлен предявеният от М. А. А. срещу Прокуратурата на РБ иск за сумите в размер на 4000 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането, както и 5500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две години – от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5/2018 г.

1 по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – М. А. А. и Б. З. Г., с която обжалват изцяло Решение № 201948 от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. № 22829 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, ГО, 26 състав. Въззивниците поддържат, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Молят за неговата отмяна и уважаване на предявените искове изцяло. Претендират разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратурата на Република България.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на:

Ищеца Б. З. Г. сума в размер на 1250 лв. – имуществени вреди, представляващи парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му /200 евро и 850 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022г. да плащането; сума в размер на 11250лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две години – от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда.

Ищеца М. А. А. сума в размер на 4000лв. – имуществени вреди, представляващи парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането; сума в размер на 5500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две години – от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда.

По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ от Б. З. Г. за неимуществени вреди:

2

Установява се от писмените доказателства, че на 27.07.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в досъдебно производство № № 64/2017 г. по описа на СО-СП, за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, и пр.3, вр. ал.2 НК; чл.339, ал.1, пр.3 НК; чл.339, ал.1, пр.2 НК.

При привличането в качеството на обвиняем на 27.07.2017 г. на ищеца Б.

Г. му е определена мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 5 000 лв. На 06.03.2018 г. Специализираният наказателен съд (СНС) изменя наложената мярка за неотклонение от гаранция в пари в размер на 5000 лв. в гаранция в пари в размер на 3 000 лв.

Делото е разгледано в първата съдебна инстанция – Специализирания наказателен съд – в 7 открити съдебни заседания, проведени в периода – 15.02 – 17.07.2018 г. Във втората съдебна инстанция и в касационната инстанция са проведени само по едно заседание. С присъда № 34 от 17.07.2018 г. на СНС, 14 с-в, постановена по нохд № 5/2018 г., Б. З. Г. е признат за невиновен за следните престъпления:

По чл. 321, ал.3, пр.2, и пр.3, вр. ал.2 НК – че е участвал в ОПГ с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание повече от 3 г. лишаване от свобода, а именно престъпления по чл. 339, ал.1 НК;

По чл. 339, ал.1 НК – че е държал огнестрелно оръжие револвер Колт, без да има надлежно разрешение за това;

По чл. 339, ал.1 НК – че е държал боеприпаси - 60,6 гр. черен димен барут, , без да има надлежно разрешение за това.

Със същата присъда Б. З. Г. е признат за виновен в следното престъпление:

По чл. 339, ал.1 НК – че на 14.7.2017 г. в гр. София, предал на П.К. огнестрелно оръжие - 1 бр. миниреволвер и 25бр. патрони, без да има за това надлежно разрешение, и го е осъдил на наказание 2 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за период от 5 г. и е постановено прилагането през този срок на пробационна мярка - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично.

Постановената присъда от СНС е потвърдена от Специализирания апелативен наказателен съд и от Върховния касационен съд и е влезнала в сила на 14.02.2020 г.

Правопораждащият фактически състав за възникване на притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение включва следните елементи:

1. Срещу ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление;

2. Съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или образуваното наказателно производство да е прекратено, като в този случай повдигнатото обвинение е незаконно;

3. Обвиняемият, респ. подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

3

4. Причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Искът за обезщетение на неимуществените вреди е доказан по основание, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер.

На следващо място безспорно е, че обвинението е било незаконно, което произтича от задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищецът е оправдан по три от общо четири обвинения (чл. 300 ГПК). Всяко незаконно обвинение засяга неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице, като понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на онези конкретно проявени обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение и които съдът следва да определи обезщетението по справедливост. Съгласно т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС в случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът дължи обезщетение за психическите, физически и емоционални увреждания на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение. Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателното преследване, както и че тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение (така решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО). В този случай практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК, следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. Ищецът не следва да доказва обичайните вреди, настъпващи като закономерна последица от упражнената наказателна репресия, по отношение на която е нормално да се приеме, че създава сериозен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес (Решение № 597 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 362/2024 г., IV г. о., ГК). Само ако се твърди, че са причинени вреди, различни по характер или интензивност от присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая обстоятелства като напр. личността на увредения, обичайната му среда, общественото му положение, последиците за личния му и социален живот и пр., ищецът е длъжен да ги докаже, за да бъдат съобразени от съда при преценка за справедливия размер на дължимото обезщетение.

В случая, при определяне размера на дължимото обезщетение в съответствие с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд взима предвид, че ищецът е неосъждано лице, с трудова заетост, на което са били повдигнати четири 4 обвинения в извършване на тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления, които обстоятелства имат значение за завишаване на размера на обезщетението.

На ищеца Б. Г. е взета мярка за неотклонение 27.07.2017 г. гаранция в пари в размер на 5 000 лв., която на 06.03.2018 г. е намалена на 3 000 лв.

Взетата мярка за неотклонение е за всички повдигнати на ищеца обвинения, а не конкретно за тези, по които е оправдан. Поради това и доколкото престъплението, за което е осъден, е само едно и че е по-леко наказуемо от едно от останалите престъпления, следва да се приеме, че ищецът е търпял съществени парични ограничения в причинна връзка именно с незаконните обвинения. Това обстоятелство има значение за завишаване на размера на обезщетението.

Наказателното производство срещу ищеца Б. Г. е приключило в разумен срок. На 27.07.2017 г. е бил привлечен като обвиняем, на 04.01.2018 г. е бил внесен обвинителния акт в съда, като съдебното производство пред трите съдебни инстанции е продължило до

14.02.2020 г., когато първоинстанционната присъда е влязла в сила. Цялото наказателно производство се е развило в рамките на 2 години, 6 месеца. Периодът след постановяване на оправдателната присъда до влизането й в сила на 14.02.2020 г. е период от една година и седем месеца, през който ищецът е бил вече оправдан на първа инстанция и несъмнено през този период силата и интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е в по-ниска степен отколкото преди постановяване на оправдателната присъда.