Решение № 366 от 02.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. гр. Стара Загора,, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530202337 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506391631 от 01.06.2023 година, с който на ************, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро/ 2500 лева за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен. Претендират за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

Въззиваемият, взема писмено становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен и моли съда същият да бъде потвърден .

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

1

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш № 8506391631 е издаден за това, че на 01.06.2023 година, в 10.08 часа е установено нарушение, с ППС товарен автомобил ************, с технически допустима максимална маса 4250, без ремарке в община Стара Загора, за движение по път I-5 км 239+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5 км 239+292.

Собственик, на когото е регистрирано ППС е ************. За това нарушение, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1278.23 евро/ 2500 лева, като в посочената разпоредба административното наказание е абсолютно определено.

От събраните по делото доказателства – справка за нарушител се установява, че товарният автомобил е собственост на дружеството жалбоподател. От приложените по делото два броя снимки се установява, че на в посочените в електронния фиш дата и час, процесният товарен автомобил е преминал и е бил заснет от устройство № 20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

По този начин съдът намери, че от страна на жалбоподателя е осъществено изпълнителното деяние, предвидено в чл. 102, ал.2 от ЗДвП, а именно – собственикът е допуснал движението на МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задължението си във връзка с установяване размера и заплащане на съответната такса.

При преценка на наложеното административно наказание, обаче, съдът намери, че приложените санкционни правни норми не съответстват на относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на чл.179, ал.3б, във връзка с чл.102, ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално 2 запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35, ал.3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл.11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл.179, ал.3 ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок 3 на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение. /в т. см. Решение № 1645/19.12.2024 година, по к.а.н.д. №1315/2024 година, АС София Област; Решение № 1642/19.12.2024 година, по к.а.н.д. №1085/2024 година АС София Област; Решение № 2319/30.12.2024 година по к.а.н.д. 130/2024 година АС Ловеч; и др./ Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на дружеството жалбоподател сторените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 евро.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8506391631 от 01.06.2023 година, с който на ************, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 1278.23 евро/ 2500 лева за извършено административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ************, сумата в размер на 100 евро, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред 4

Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5