Акт № 1396 от 31.03.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 4466

Номер

4466

Година

23.10.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

10.08

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Красимир Аршинков

Секретар:

Атанас Маскръчки Диана Узунова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Красимир Аршинков дело номер

20141200600212 по описа за

2014 година

С присъда № 3194/29.04.2014 год., постановена по н.о.х.д. № 1536/2013 год. на Благоевградския районен съд, подсъдимият Б. Р. Б. е признат за виновен в това, че в [населено място], за времето от 01.12.2012 год. до 29.12.2012 год. при условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 626,70 лева от владението на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянията при условията на повторност, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Съгласно разпоредбите на ЗИНЗС наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК от наложеното наказание „лишаване от свобода” е приспаднато времето, през което Б. Б. е бил задържан под стража считано от 05.01.2013 год. до 27.03.2014 год., когато е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода”, наложено му по друго наказателно дело от общ характер.

Чрез договорния си защитник адвокат А. подсъдимият е атакувал присъдата пред Б. с аргументи за незаконосъобразност и неправилност, дължащи на неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Поставя се акцент върху липсата на уличаващи Б. в извършване на кражбите доказателства, доколкото от откритите в дома му част от отнетите движими вещи не следва правния извод, че именно той е извършил престъплението по чл.195 от НК. Същите съображения се изтъкват и в пледоариите пред въззивната инстанция като се иска отменяване на атакуваната присъда и признаването на подсъдимия за не виновен в извършването на кражба при условията на продължавана престъпна дейност. В съображенията се изтъква, че откритите в дома му крадени вещи могат да обосноват друг вид отговорност, но не и постановената от първостепенния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Б. изразява становище, че липсват основания за корекция на атакуваната присъда, която като правилна и законосъобразна следва да бъде изцяло потвърдена. Счита, че са събрани достатъчно убедителни доказателства, които установяват, че именно Б. е отнел изброените в обвинителния акт движими вещи от техните собственици, тъй като опитите му да обясни откъде има част от тях, са били неубедителни.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и самостоятелен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установена различна от приетата от Б. фактическа обстановка.

Подсъдимият Б. към 01.12.2012 година бил многократно осъждан за кражби. През последните месеци на същата година наемал различни квартири в Б., където живеела сестра му Е. Щ.. От месец декември обитавал квартира на ул. „Ц.С.” №, наета от свидетелката К. Х.. За времето от 10.00 часа на 01.12.2012 год. до 21.30 часа на 02.12.2012 год. от дома на свидетелите П. и В. П., находящ се в [населено място], ул. „А.Л. №, ет. била извършена взломна кражба като им били отнети подробно описаните от тях движими вещи /описани както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в мотивите към присъдата/, включително и 1 бр. парфюм „Ж. – В.и.” от 100 ml в шише с триъгълна форма, почти пълно и със счупен бутон за пръскане. В жилището било проникнато през балкона на терасата като обкова на дограмата бил повреден. По сохден начин били извършени и следващите две кражби. Първата от тях е била извършена на 17.12.2012 год. за времето от 08.30 часа до 19.40 часа, когато собствениците Р. и Г. Б. отсъствали. Апартаментът им се намирал в Б., ул. „И.” №, ет.1, ап.3. В него било проникнато по същия начин – през вратата на терасата, която била с повреден обков. От собствениците има били отнети множество движими вещи, подробно описани от тях, сред които и 1 бр. дамска чанта от естествена кожа, черна на цвят, с марка „А.”, с бяло отпред с цип като отгоре също имало цип; 1 бр. дамски часовник, метален, сребрист, с широка верижка м. „Д. К.” с надраскана метална рамка около стъклото и негладка повърхност; мъжки часовник м. „С.”; 1 бр. парфюм „Г. бай Г.” от 100 ml от с поставено малко синджирче от жълт метал на флакона, завършващо накрая с орнамент; 1 бр. мъжки часовник м. „А.” модел AR 0141 с черна кожена каишка и бял продълговат циферблат и 1 чифт черни кожени обувки тип боти с надпис „D&G”, закупени от Б. през 2011 год. от [населено място] в магазин „А. луна”. Последната кражба от посочените в обвинителния акт била извършена на 29.12.2012 год. за времето от 19.00 часа до 23.00 часа в дома на свидетелката Блага Т., находящ се в Б., ул. „Братя Иванови” №9, ет.2, ап.4. Проникването отново било извършено през вратата на терасата с повреждане на обкова. Сред отнетите движими вещи на семейство Т. била и гривна, състояща се от седем обръча от кафяви мъниста – светло и тъмно кафяви, захванати заедно. Освен описаните кражби, през същия период по сходен начин били извършени още множество такива, които винаги се извършвали чрез проникване през РVС врати на тераси, намиращи се на първи или втори етажи от сгради. Отнемали се пари, ценни вещи и преносими компютри. От предприетите от полицията оперативно издирвателни мероприятия с участието на свидетелите П. В. и Е. К., се стигнало до извода, че извършителите са „гастрольори”, а не местни жители и освен това е било вероятно да ползват лек автомобил м. „Л. Либра” с тъмен цвят и регистрационен номер Е 42 – 12 КК. Подобен автомобил е бил забелязан на 04.01.2013 год., паркиран на ул. „Иван Михайлов” в Б.. Когато към него се приближил подсъдимият Б. и го отключил, намиращите се наблизо полицаи го арестували. След установяване на самоличността на лицето и адреса му на пребиваване, полицаите получили от хазяйката с протокол за доброволно предаване неговите вещи, поставени в пътническа чанта и куфар. Сред множеството вещи, описани подробно в материалите по делото, се намирали и изброените по-горе, които били разпознати от пострадалите. В момента на задържането му Б. е бил обут с черни кожени обувки тип боти с надпис „D&G”, а на ръката си носел часовник м. „А.” с черна кожена каишка и бял продълговат циферблат. Всички изброени по-горе движими вещи били разпознати от Р. и Г. Б., П. и В. Попови и Блага Т., които подробно описали детайлите, по които ги разпознали, след което с надлежни разписки им били върнати. В хода на образуваното срещу Б. досъдебно производство, а и при провеждане на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, са направени множество опити за установяване на начина, по които намерените във владение на подсъдимия крадени вещи са придобити от него. Представените от същият обяснения в тази насока са проверявани съобразно възможното, но в нито един случай не е било установено по обективен начин потвърждение на тези му твърдения. От друга страна разследващите кражбите оперативни работници установили, че в редица случаи в близост до местопроизшествието са били засичани посочения по-горе лек автомобил и фигури, сходни с тази на подсъдимия и неговия приятел Д. В., за който те предполагали, че е негов съучастник.

Именно тази фактическа обстановка може да се изведе от събрания по делото доказателствен материал. Изложеното от първата инстанция по отношение прякото участие на Б. в проникването в трите жилища, включително и с отнемането на всички посочен от пострадалите движими вещи, на практика не намира никаква доказателствена подкрепа. В показанията си полицейските служители В. и К. са заявили, че по оперативни данни за тях извършител на трите кражби е именно Б., най-вероятно подпомаган от съучастник в лицето на Д. В.. Тези им предположения на база събрана по неустановен начин информация би могло да се ползват като насоки за допълнителна полицейска работа за доказване на предполагаемата им /му/ престъпна дейност, но не и директно за правна обосновка на кражбите. Това се потвърждава и от липсата на признание от Б. след задържането му, че е участвал в тяхното осъществяване. Показанията на всички пострадали от престъплението разкриват само какви са установените липси на движими вещи и начина на проникване в жилищата им, но не и кой/кои са съответните извършители. Затова и избрания от първоинстанционните прокуратура и съд подход да се повдигне обвинение и обоснове присъда за доказана при условията на продължавана престъпна дейност кражба, търпят сериозна професионална критика, доколкото откритите в дома на подсъдимия крадени вещи водят само до съмнения за някаква съпричастност. След като по никакъв начин по делото не са събрани доказателства, свързващи подсъдимия с всяко от трите местопроизшествия, не може да се твърди, че е доказано участието му в кражбите, само защото една част от отнетите движими вещи са открити в негово владение. Това е така, защото не е установено по предвидения в НПК ред как точно тези вещи са се озовали в него. Предположението, че вероятно той е извършил противоправното им отнемане си остава предположение, въз основа на което не би следвало да се изграждат нито обвинителния акт, а още по-малко осъдителна присъда за кражба.

Независимо от тези си изводи, въззивната инстанция намира, че относно установеното по безспорен начин поведение на Б. по реда и със средствата на НПК, може да се обоснове приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената му част, каквото е вещното укривателство по чл.215, ал.1 от НК. Посоченото престъпление е вторична престъпна дейност, която предполага извършване на друго, предходно престъпление – в случая кражба, чрез която са отнети процесните движими вещи. А преминаването им във фактическата власт на дееца по чл.215 от НК задължително следва първичното престъпление срещу собствеността и е свързано както с користна цел /да набави за себе си или за друг облага/, така и с наличието на знание или даже само с предположение, че вещите са придобите чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. В конкретния казус според въззивната инстанция всички данни от фактическа страна, които свързват Б. с изложеното от законодателя в чл.215, ал.1 от НК са налице. В този смисъл не може да се противопостави възражението, че правото му на защита е било накърнено. Същият е бил наясно, че ако не се установи участието му в кражбите от трите апартамента, е възможно да бъде реализирана отговорността му спрямо откритите в него неправомерно отнети движими вещи. И в този смисъл проверяващата инстанция се солидаризира с разсъжденията в мотивите към проверявания съдебен акт, свързани с анализа на събраната доказателствена маса относно придобиването на откритите в Б. вещи. На практика всички свидетели са дали детайлно описание на отнетите им вещи, сред които са разпознали предявените им от страна на полицията, посочвайки конкретно по какво ги различават. Ето защо техните показания звучат логично и правдиво, за разлика от обясненията на самия подсъдим. А и в нито един от посочените от него случаи не можа да се установи как точно е придобил тези вещи, въпреки значителните усилия на Б. в тази посока. Конкретното описание на очевидни подробности на всички разпознати вещи от собствениците им, съпоставено с показанията на В. и К., позволяват да се заключи, че Б. най-малкото е съзнавал, че тези вещи са придобити чрез престъпление. В тази посока следва да се анализират внимателно показанията на К., който добросъвестно е заявил, че пред него признания за кражбите от подсъдимия не са правени, но същият е проявил интерес какво точно наказание могат да му наложат в случая. От друга страна и двамата цитирани свидетели, в резултат на полицейското разследване, са стигнали до автомобила на Б., а веднага след това и до част от откраднатите вещи. Всички тези факти, разгледани в тяхната взаимовръзка и конкретно значение по един неоспорим начин навеждат на извода, че Б. най-малкото е предполагал, че придобитите от него движими вещи са придобити преди това от другиго с престъпление.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/127c1184-372d-4dc8-acb2-c9202984eb06