Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13817 от 10.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41023/2025
Вид
Решение № 13817
Подписан
10.07.2026
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13817 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.ОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110141023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Р. П. срещу „*********“ АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата о т 5 112,92 евро /евровата равностойност на 10 000 лв./ - част от вземане в общ размер на 10 225,84 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 18.07.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 26.06.2024 г. заемал при ответника длъжността „работник, поддръжка сгради“. На 18.07.2024 г. около 13:00 ч. настъпила злополука на обичайното работно място на ищеца в хотел „******“ в к-с „*********. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане №35866/27.09.24г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Софияград. Поддържа, че на посоченото място и време в рамките на работния процес при полагане на кабЕ. по стена колега на ищеца, качен на работна стълба, пада от съответната височина заедно със стълбата, като удря намиращия се на пода в помещението ищец в областта на главата и лявото рамо. В резултат на трудовата злополука ищецът получил следните травматични увреждания: травма на главата с мозъчно сътресение, хематом и разкъсно-контузни рани; контузия в областта на лявото рамо с охлузни рани при лявата ключица; посттравматична радикулопатия – увреда в шийнораменната област вляво. Твърди, че постъпвал на няколко пъти в болнични заведения поради силни болки в лявата шийно-раменна област, силен световъртеж, залитане, адинамия, гадене и главоболие. При извършен на 14.11.2024 г. допълнителен амбулаторен преглед от невролог били 1 констатирани продължаващи множество неврологични отклонения и дефицити, като на ищеца е назначена медикаментозна терапия. Поддържа, че и към момента продължават посттравматичните неврологични оплаквания и симптоматика и възстановителният процес не е приключил. Посочените неврологични оплаквания били симптоматично съчетани с характерни за състоянието „комоцио“ сънливост, отпадналост и лесна уморяемост при психическо натоварване, дразнение от различни източници на светлина. За овладяване на състоянието ищецът следвало да спазва първоначален преобладаващ постелен режим и се наложило да му бъде оказвано чуждо съдействие за някои ежедневни дейности. Същевременно, получената травма на главата нарушила добрата ментална кондиция на ищеца за продължителен период от време, като се наложило да ограничи и социалните си контакти и дейности. От момента на инцидента ищецът започнал да изпитва тревожност, напрегнатост и раздразнителност. Остойностява справедливия размер на дължимото се обезщетение за претърпените вследствие на злополуката неимуществени вреди на 20 000 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „работник, поддръжка сгради“.

Възразява, че злополуката не е приета за трудова и разпореждането на НОИ не е влязло в сила. Поддържа, че на 18.07.2024 г. прекият ръководител на ищеца е разпредЕ.л задачите измежду заемащите длъжността „работник поддръжка сгради“, като служителят В. И. следвало да полага кабЕ. по стената, за което ползвал алуминиева стълба, а ищецът – да обезопаси стълбата, като я придържа. В нарушение на служебните си задължения и разпореждания на работодателя ищецът не придържал стълбата на колегата си, а вместо това се разхождал около нея. Поради това, че ищецът не обезопасил стълбата, тя паднала и го ударила в областта на лявото рамо. Счита, че основна вина за настъпване на инцидента носи именно ищецът, който не изпълнил работните си задължения и инструкциите за безопасност. Посочва, че на ищеца е проведен задължителен инструктаж относно безопасното изпълнение на трудовите му задължения. Евентуално, ако се възприеме, че вината за настъпилата злополука не е изцяло на ищеца, поддържа, че същият е допринесъл за инцидента, доколкото в нарушение на условията за безопасност на труда се е разхождал безцелно под стълбата, като е бил длъжен да съобрази, че при евентуалното й падане ще бъде ударен и ще пострада. Оспорва наведените от ищеца твърдения относно характера и интензитета на претърпените травматични увреждания, болки и страдания. Навежда доводи, че не следва да носи отговорност, доколкото ищецът е проявил груба небрежност, като не е изпълнил задължението си да придържа стълбата. Дори и да не е имал задължения да я придържа, е бил длъжен да съобрази, че е опасно да се намира в нейния обсег докато върху нея работи човек. Счита 2 исковата претенция за завишена по размер, като поддържа, че съпричиняването на ищеца следва да се оцени на 90% от определения от съда размер. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 % или над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие, извършено при самонадеяност

(т. нар.

„съзнавана непредпазливост“).

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав, които са в доказателствена тежест на ищеца, са: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните, 2/ осъществяване на трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО, като увреждането да е настъпило при или по повод изпълнението на възложената от работодателя работа, при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, или по време на почивка, прекарана в предприятието; 3/ настъпване на неимуществени вреди, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане; 4/ причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилите вреди. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на претендираните неимуществени вреди - търпените болки и страдания, както и всички други обстоятелства, които имат значение за определяне на неимуществените вреди по справедливост.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца. Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже възражението 3 си по чл. 201, ал. 2 КТ – допусната от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл за трудовата злополука.

По делото не се спори относно наличието към датата на настъпване на злополуката на срочно трудово правоотношение между страните по Трудов договор № 97/26.06.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник, поддръжка сгради“ при ответника до завършване на определената работа, с място на работа хотел „******“, курортен комплекс „********“.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.07.2024 г. около 13:00 ч. в хотел „******“ – ******** ищецът е претърпял следния инцидент – при полагане на електрически кабел по стена служителят В. И. Николов се подхлъзнал на използваната от него алуминиева стълба, при което паднал от височина заедно със стълбата, която ударила ищеца Д. Р. П. по главата, в резултат от което ищецът получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

С Разпореждане № 35866/27.09.2024 г. на НОИ декларираната злополука, претърпяна от ищеца, е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, осъществена през време и по повод на извършваната работа. По делото не са ангажирани доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по съответния административен ред, поради което същото следва да се счита за влязло в законна сила на 02.07.2025 г. /съгласно Писмо с изх. № 1029-21608/03.07.2025 г./.

Следователно, на основание чл. 200 КТ за ищеца е възникнало правото да търси обезщетение за вредите, настъпили вследствие на процесната трудова злополука.

Спорни между страните са обстоятелствата претърпял ли е ищецът твърдените неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания, в какво са се изразили същите, както и налице ли е причинноследствената връзка между вредите и трудовата злополука.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза ищецът е получил мозъчно сътресение, подкожен хематом и нарушена цялост на кожата на главата париетално вляво и охлузно-контузни рани в размер 2х2 в областта на лявата клавикула. Посочените травматични увреждания се установяват от приобщената по делото Епикриза към ИЗ № 14494/2024 г., издадена от МБАЛ „********** В деня на инцидента ищецът е подложен на първична обработка на раните в местната здравна служба, след което е хоспитализиран в МБАЛ „********** по Клинична пътека № 208:

„Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“, където е спазвал 3-дневен постелен режим. Ищецът е изписан на 20.07/2024 г. Получените от ищеца травматични увреждания наложили едноседмичен прием на лекарства за подобряване на мозъчната дейност и овладяване на болката. Съгласно заключението при получената травма на главата и лявата ръка и при липса на огнищни промени пълният възстановителен период при ищеца е продължил около 1-2 месеца при 4 системен прием на предписаните за домашно лечение лекарства, физиотерапевтични процедури и лечебна гимнастика. Според вещото лице констатираната при ищеца радикулопатия в шийно-гръдния отдел, описана в приетата по делото Епикриза към ИЗ № ****/2024 г., издадена от МБАЛ **********, се дължи на дегенеративни промени и е с хронично-рецидивиращ характер. При извършения личен преглед е установено, че ищецът не залита при затворени очи, както и че има лек интенционен тремор на двете ръце и намален обем на движение в шийната област и лявата раменна става.

При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че изследванията на ищеца, извършени в болницата в гр. *****, касаят дегенеративни заболявания в шийната област на ищеца, които са хронични и се формират с възрастта. Уточнява, че в представените по делото епикризи, издадени в болницата в гр. *****, не са описани травми, свързани с процесната злополука. Посочва, че треморът на ръцете на ищеца не е в причинна връзка с инцидента. Относно световъртежа и главоболието на ищеца експертът изяснява, че те не са пряка последица от трудовата злополука, а са следствие от недостатъчно хранене.