Определение № 443 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, против определение № 4388/30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2025 г. по описа на Районен съд – *** в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора с искане за изпращане на делото по компетентност на РС – Харманли.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил чл. 113 ГПК, регламентиращ местната подсъдност по потребителски спорове, без да е установил по безспорен начин потребителското качество на ищеца. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено възражението на ответника за неподсъдност на спора.

От въззиваемия З. В. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Б. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 113 ГПК в конкретния случай. Претендират се разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 1723/2025 г. по описа на Районен съд – ***, е образувано по предявен от З. В. Д., ЕГН **********, с адрес в общ. ***, село ***, против „Сити Корект Кредит“ АД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3, иск за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата в размер на 301 лв., платена без основание по Договор за потребителски кредит № ***/04.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 11.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора.

За да постанови определението в обжалваната част, районният съд е приел, че възражението за липса на местна подсъдност е неоснователно, тъй като според изложените твърдения в исковата молба ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което подсъдността се определя съобразно правилата на потребителските спорове по чл. 113 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Същата дефиниция предвижда, че „потребител“ е и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Преценката за приложимостта на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК съдът основава на изложените в исковата молба обстоятелства с оглед твърденията на ищеца. Доказването на тези фактически твърдения е въпрос по съществото на спора и е неотносимо към допустимостта на производството.

Видно от подадената искова молба с предявения иск се претендира сума, платена без основание по договор за потребителски кредит. Претенцията си ищецът обосновава със сключен между него и ответника „Сити Корект 2

Кредит“ ООД договор за потребителски кредит от 04.12.2024 г. Следователно се касае за спорни отношения възникнали във връзка с потребителски договор, сключен между търговец и физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Съобразно ЗЗП релевантно за качеството потребител на едно физическо лице е основанието, на което е възникнало вземането. В разглеждания случай се налага извод, че ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, с оглед на което приложима се явява нормата на чл. 113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е районният съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца, а именно Районен съд - ***.

Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени с оглед окончателния изход на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4388/30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2025 г. по описа на Районен съд – ***, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора с искане за изпращане на делото по компетентност на РС – Харманли.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК 126647259, против определение № 4388/30.09.2025 г., постановено по гр. д. № 1723/2025 г. по описа на Районен съд – *** в частта, с която е оставено без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност на спора с искане за изпращане на делото по компетентност на РС – Харманли.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил чл. 113 ГПК, регламентиращ местната подсъдност по потребителски спорове, без да е установил по безспорен начин потребителското качество на ищеца. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено възражението на ответника за неподсъдност на спора.

От въззиваемия З. В. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Б. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Излагат се подробни съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 113 ГПК в конкретния случай. Претендират се разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 1723/2025 г. по описа на Районен съд – ***, е образувано по предявен от З. В. Д., ЕГН **********, с адрес в общ. ***, село ***, против „Сити Корект Кредит“ АД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3, иск за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата в размер на 301 лв., платена без основание по Договор за потребителски кредит № ***/04.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 11.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора.

За да постанови определението в обжалваната част, районният съд е приел, че възражението за липса на местна подсъдност е неоснователно, тъй като според изложените твърдения в исковата молба ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което подсъдността се определя съобразно правилата на потребителските спорове по чл. 113 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Същата дефиниция предвижда, че „потребител“ е и всяко физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Преценката за приложимостта на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК съдът основава на изложените в исковата молба обстоятелства с оглед твърденията на ищеца. Доказването на тези фактически твърдения е въпрос по съществото на спора и е неотносимо към допустимостта на производството.

Видно от подадената искова молба с предявения иск се претендира сума, платена без основание по договор за потребителски кредит. Претенцията си ищецът обосновава със сключен между него и ответника „Сити Корект 2

Кредит“ ООД договор за потребителски кредит от 04.12.2024 г. Следователно се касае за спорни отношения възникнали във връзка с потребителски договор, сключен между търговец и физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес. Съобразно ЗЗП релевантно за качеството потребител на едно физическо лице е основанието, на което е възникнало вземането. В разглеждания случай се налага извод, че ищецът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, с оглед на което приложима се явява нормата на чл. 113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е районният съд по постоянния и настоящ адрес на ищеца, а именно Районен съд - ***.

Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Разноски за настоящото производство следва да бъдат присъдени с оглед окончателния изход на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ: