Решение № 1106 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100106637 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Н. Н. К., с ЕГН:********** и адрес гр. София, ул. „*******, и със съдебен адрес град София, ул. „*******, чрез адв. Н. А., САК, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение, от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО-СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 1322,22лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата полза от законна лихва по внесената парична гаранция в размер на 10 000лв., от незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура (СО- 1

СГП), пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №826/2017г. на СГС, 18 с-в, влязла в сила на 28.06.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.07.2016г. му е било предявено обвинение по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че умишлено не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева. Била му определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016г.

През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът в процедурата по чл. 248 НПК прекратил съдебното производство и върна делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита.

В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. ищецът бил оправдан, а мярката му за неотклонение- отменена.

Софийската градска прокуратура протестирала оправдателната присъда. Било образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. на САС. След проведени седем открити съдебни заседание с решение от 15.05.2019г. протестът бил оставен без уважение, а присъдата потвърдена.

Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на 28.06.2019г.

В периода от 13.07.2016г. до 28.06.2019г. срещу ищеца било повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, производството за което завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Неоснователното обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, чрез множество деяния, накърнило името и авторитетът му в обществото, личната му чест и достойнство. След повдигането на обвинението ищецът станал неспокоен, напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. Изпаднал в депресия и страдал от безсъние. Тези състояния продължили и години след приключване на делото.

Всички тези обстоятелства са го депресирали и карали да се чувства отритнат от обществото. Въобще не е виждал възможност за възстановяване на пълноценното си съществуване отпреди незаконното обвинение.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални 2 вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

Твърди, че е налице неоснователно преекспониране /преувеличение/ с исковата молба на непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба не се твърди влошаване на здравословното състояния на ищеца, което от своя страна доказва по-ниската степен на претърпените неимуществени вреди.

Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания уронване на престижа, личното достойнството и доброто име, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната репутация, както и да са в пряк резултат от процесното обвинение.

Оспорва като неоснователни и исковите претенции за имуществени вреди.

Посочените като доказателство договори за правна защита, по арг. на чл. 180 ГПК, по своя характер са частни писмени документи. В тази връзка оспорва достоверността на датата на представените с исковата молба договори. Иска съдът да приложи Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018г. по т. д. № 1/2017г. на ОСГК, което приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Твърди, че паричната гаранция като депозит подлежи на връщане във вида и размера, в който е внесен и върху него не се дължат лихви. Евентуално такава би се дължала при неоснователното й задържане след като необходимостта от него е отпаднала, но в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за такова обстоятелство.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че ищецът Н. Н. К. е заемал различни мениджърски длъжности в „Техномаркет България“ АД от постъпването си на работа на 01.06.2007г., като след 08.10.2013г. заемал позицията старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД.

Видно от приложеното към делото НОХД №826/2017г. на СГС, с постановление от 3

13.07.2016г. ищецът Н. К. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №110/2016г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6238/2016г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че умишлено не е положил достатъчно грижи за стопанисването и запазването на възложената му работа като старши продуктов мениджър в „Техномаркет България“ АД и от това възникнали щети за дружеството в размер на 4 229 576,05 лева. На 13.07.2016г. на ищеца било предявено обвинението в присъствието на защитник, като му била определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 10 000 лева, която внесъл чрез банков превод на 28.07.2016г.

През месец ноември 2016г. в СГС бил внесен обвинителен акт. Съдът в процедурата по чл. 248 НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурората поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита.

В края на месец февруари на 2017г. бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 826/2017г., по описа на СГС. След проведени четири съдебни заседания, с присъда от 28.09.2017г. ищецът бил оправдан, а мярката му за неотклонение- отменена.

Софийската градска прокуратура протестирала оправдателната присъда. Било образувано в.н.о.х.д. № 63/2018г. на САС. След проведени седем открити съдебни заседание с решение от 15.05.2019г. протестът бил оставен без уважение, а присъдата потвърдена.

Софийската апелативна прокуратура не протестирала решението и то влязло в сила на 28.06.2019г.

Наказателното производство спрямо ищеца се е водило в периода от 13.07.2016г. до 28.06.2019г., т.е. приблизително три години, като е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

По делото е разпитан един свидетел – адвокат И.Н.Л., която е приятел на семейство К.и, семейството на родителите на ищеца, като е участвала в адвокатската защита по наказателното дело. Същата свидетелства за психическите и емоционални болки на ищеца през време, както и след приключване на наказателното производство. Видно от същите показания ищецът е претърпял изключително тежко наказателното производство. Бил потиснат от съществуването на това несправедливо обвинение, като станал неспокоен, напрегнат, трудно се съсредоточавал в работата си. Впоследствие след повдигане на обвинението бил отстранен от работа, като изпаднал в депресия и страдал от безсъние.

Видно от същите показания наказателното производство получило широко медийно отразяване, което допълнително натоварило психическото състояние на ищеца. Същият се чувствал безпомощен да се справи с „машината на наказателното правосъдие“. Ищецът изпитвал и допълнителни притеснения, че вреди на добрия образ на баща си, тъй като имената им съвпадат.

Видно от показанията на св.Л. наказателното дело е представлявало значителна фактическа и правна сложност, тъй като в „Техномаркет България“ АД работят хиляди 4 служители, като е необходимо проучване на организацията на работата, отчетът на доставена и продадена продукция, проучване на отстъпки и начина на плащане. Касае за обвинение в безстопанственост за милиони левове.

По делото са приети доказателства за отразяване на процесното наказателно дело от медии с национален обхват /лист 74- 76 от делото/.

По делото няма доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца, не са изслушвани медицински, психологически и други експертизи.

По делото са приети като доказателства справки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, от които е видно, че ищецът е управител и съдружник в две търговски дружества, а именно: „Н. и К.“ ООД, с ЕИК: *******, ищецът е съдружник в търговското дружество от 10.06.2008г. до настоящия момент. От справка за актуално състояние на „ЕАН“ ООД, с ЕИК: 204031041, ищецът е управител от 20.12.2016 г. и съдружник на търговското дружество от 20.12.2016г. до настоящия момент.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.