Решение № 802 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110217528 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, срещу наказателно постановление № Р-10-216/30.11.2023 г., издадено от заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т.

2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.

108, ал. 1 от КЗ.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че не били посочени фактите и обстоятелствата относно извършването на процесното нарушение. Твърди, че неправилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение в условията на повторност. Навежда доводи, че квалификацията на нарушението била неправилна, а то е следвало да се квалифицира като такова по чл.496 и сл. от КЗ. Счита, че неправилно е определена датата на нарушението. Намира санкцията за непропорционална на тежестта на нарушението, а деянието за маловажно и моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - КФН, представлявана от юрисконсулт Л., оспорва 1 жалбата. В дадения ход по същество същият пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

От фактическа страна се установява, че с Наказателно постановление № Р-10-178 от 16.06.2022 г. (влязло в сила на 03.02.2023 г.), издадено от зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, постъпила жалба, подадена от А.Б.Н., с вх. № 91-02-584 от 27.06.2023 г.

Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД БУЛ ИНС” АД е предявена претенция с № 2310015862 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/***********************. Жалбоподателят възразява срещу забавено произнасяне по предявената претенция.

По повод посочената жалба с писмо на КФН, изх. № 91-02-584 от 30.06.2023 г., от „ЗД БУЛ ИНС” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенция № 2310015862.

Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писмо, вх. № 91-02-584 от 06.07.2023 г.

Видно от административнонаказателната преписка се установява, че на 22.05.2023 г. пред „ЗД БУЛ ИНС” АД е предявена претенция от А.Б.Н., по повод настъпило застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил „Форд Фокус“, с per. № СО****СН, вследствие на пътнотранспортно произшествие. Завеждането на претенцията е удостоверено с № 2310015862 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/***********************.

На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване основанието и размера й, в това число и данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение. На същата дата (22.05.2023 г.) е извършен оглед на увредения автомобил, въз основа на който е изготвен опис на констатираните увреждания.

След 22.05.2023 г. от увреденото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ).

2

С платежно нареждане от 27.06.2023 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, в размер на 192,86 лв., по банкова сметка на А.Б.Н..

В. Р. Ш., на длъжност „главен експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” на КФН, който извършил проверката по подадената жалба, установил, че застрахователното дружество не се е произнесло в срок от 15 работни дни след постъпването на всички документи по заведената щета, с което е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ и съставил на ЗД "БУЛ ИНС" АД АУАН № № Р-06-279 от 24.08.2023 г., за нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, извършено на 14.06.2023 г. в гр. София. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, който го подписал, без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на цитирания АУАН било съставено и атакуваното пред СРС наказателно постановление № Р-10-216/30.11.2023 г., издадено от заместникпредседателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т.

2 от КЗ, вр. пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ, на ЗД „Бул Инс ” АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.

108, ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Ш., както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК. Съдът кредитира в цялост доказателствената съвкупност по делото, тъй като е непротиворечива и безспорно установява приетите от съда фактически обстоятелства. Еднопосочността на доказателствата не налага подробното им обсъждане при липса на оплаквания във връзка с установените факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя чрез негов представител по пълномощие с изрично пълномощно да получава и подписва АУАН, издадени от КФН.

3

Неоснователни са всички възражения на жалбоподателя срещу наказателното постановление. Съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. Наказващият орган правилно е приел, че срокът от 15 работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е предало на застрахователя необходимите документи, за да се произнесе по претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 22.05.2023г – датата на завеждане на претенцията и след тази дата други документи не са изисквани. Следователно предвиденият в разпоредбата на чл.

108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е трябвало да определи и изплати размера на обезщетението, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече именно от този момент, респективно е изтекъл на 13.06.2023г., а нарушението следва да се счита за извършено на следващия ден - 14.06.2023., както правилно е посочено в АУАН и НП.

Осъщественото нарушение е формално и e обективно извършено с непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. То се явява и извършено при условията на повторност, което се установява от приложените като доказателства по делото Наказателно постановление № Р10-178 от 16.06.2022 г. (влязло в сила на 03.02.2023 г.), издадено от зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Налице са и предпоставките за квалификацията на нарушението като извършено в условията на повторност съгласно § 1. т. 51 от ДР на КЗ извършено е в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на дружеството е наложено наказание за същия вид нарушение. Не е допуснато процесуално нарушение досежно това, че за първи път с наказателното постановление жалбоподателят е бил уведомен, че деянието е извършено при условията на повторност. Данни за наличие или липса на повторност не биха могли да бъдат посочени при установяване на нарушението и съставянето на АУАН. Повторността е категория, относима при определяне на размера на наказанието и подлежи на установяване и преценка от органа, компетентен да наложи наказанието

(административнонаказващият орган) в издадения от него властнически акт 4

(наказателното постановление), а не от органа, установяващ нарушението и съставящ АУАН. В АУАН са описани всички съставомерни признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател и предвидени в нормата на чл.

108 ал. 1 КЗ. Ето защо съдът намери, че още със съставяне на АУАН на дружеството – жалбоподател са предявени всички съставомерни признаци на вмененото му нарушение, а въведения едва с НП признак „повторност” е такъв, който касае единствено размера на санкцията, и посочването му едва в наказателното постановление не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.

Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана въобще.

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. e определена съразмерно на обществената опасност на нарушението – в минималния и съдът не може да я ревизира.

Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация на допуснатото нарушение. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ се намира в глава VII на КЗ, раздел VII „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции", като се отнася до всички застрахователни претенции по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А" от приложение № 1 КЗ, освен тези по големи рискове. Видно от разпоредбата на чл.496 КЗ, която счита за относима жалбоподателят, същата се отнася единствено до застрахователни претенции въз основа застраховка „Гражданска отговорност", като цитираната норма въвежда общ 3-месечен срок за произнасяне по претенцията. Този срок не дерогира срока по чл.108 от КЗ, доколкото последният се включва в подългия 3-месечен срок. В този смисъл срокът по чл. 496 от КЗ ограничава застрахователя да изисква допълнителни документи извън рамките на 3месечния срок, но в никакъв случай не „удължава" срока за произнасяне след представяне на последното относимо доказателство съгласно чл.108 КЗ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 108 ал. 3 КЗ, съгласно която срокът по чл.

Разпечатката съдържа 45 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1279edb7-519a-4a1c-891b-dc5d362a7a33