Определение № 1649 от 31.07.2020, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………/……………………………., гр.Варна

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли 2020 година в състав:

СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова като разгледа адм.дело №1528 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по повод постъпила с вх.№8120/13.07.2020г. жалба от К.Н.В. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, оспорен по административен ред с жалба вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. пред Директора на Дирекция „МД“ при Община Варна и потвърден мълчаливо от него. Жалбоподателят твърди, че на 07.04.2020г. чрез работодателя си получил покана за доброволно изпълнение с изх. №4440/02.04.2020г. от ЧСИ с рег.№924 и район на действие Софийски градски съд с приложен АУЗД №МД-АУ-8365/18.10.2016г. на Община Варна. Така узнал, че срещу него има образувано изп. дело №20209240400176 за събиране на сумата в общ размер 1539,52лв. към 16.04.2020г., представляващи установени с този Акт за установяване на задължения, който до тогава не му бил връчен и такси за ЧСИ. Така жалбоподателят твърди, че разбрал за издадения АУЗ №МД-АУ-8365 от 18.10.2016г. на Община Варна, с който са му установени като дължими и неплатени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил с рег.№ В 5586 СТ с двигател №58413 и рама №********* в размер на 834,07лв. - главници и лихви в размер на 231,39лв. към 18.10.2016г. за 2011г., 2012, 2013, 2014 и 2015г. В. сочи, че в 14-дневен срок оспорил АУЗ пред Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Варна с жалба, заведена с вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. Тъй като по нея не бил постановен акт в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, жалбоподателят счита, че съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК е налице мълчаливо потвърждаване на АУЗ. С оглед на това с жалбата до съда заявява, че на основание чл.156, ал.1 от ДОПК вр. чл.107, ал.4 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ оспорва Акта за установяване на задължения с искане да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила и материалните норми. Подробно излага съобпраженията, поради които счита АУЗ за нередовно връчен и за невлязъл в сила, с оглед на оспорването му било допустимо. Счита АУЗ за постановен от лице без компетентност, в производство проведено в нарушение на процедурните правила, при невярно установени факти и обстоятелства, при неправилна преценка за наличеие на фактически и правни основания за определяне на задължението и размера му. Твърди недължимост на такъв данък за процесното МПС към Община Варна. Изтъква, че данъка за него за 2015г. е заплатен, а задълженията за данък и лихви за 2011г., за 2012г., за 2013г. и за 2014г. са погасени поради изтекла 5 годишна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. Поради това с жалбата сезира съда с искане да бъде отменен АУЗ за данъка и за начислените лихви. Представя писмени доказателства. Прави особено искане да бъде спряно изпълнението на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. на основание чл.157, ал.2 от ДОПК, тъй като не бил влязъл в сила; да бъде спряно изпълнението му по изпълнително дело №20209240400176 по описа на ЧСИ с рег.№924 с район на действие Софийски градски съд и иска прилагане на 5 годишна погасителна давност за част от задълженията.

Ответникът - Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна с жалбата е представил копие на административната преписка по издаването на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. с доказателства за връчването му на адресата по реда на чл.32 от ДОПК. Върху акта е отразено, че е влязъл в сила 26.09.2017г. и е представена молбата до ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на установените с акта задължения.

С оглед изложеното в жалбата до съда с Разпореждане №7312/13.07.2020г. от ответника е изискано да представи копие на постъпилата с вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. жалба на В. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. и постановения по нея акт на решаващия орган с доказателства за връчването му.

Междувременно с молба от 16.07.2020г. от жалбоподателя са представени доказателства за отстраняване нередовностите в жалбата, с оглед на които делото е оставено без движение с разпореждане от 13.07.2020г. - доказателство за заплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатското пълномощно за изготвянето й и за процесуално представителство. Във връзка с дадените указания за депозиране на доказателства за направено обезпечение или предложение за обезпечение по чл.157 ал.2 от ДОПК във връзка с искането за спиране изпълнението на АУЗ, с молбата се сочи, че некоректно в жалбата е поискано спиране на основание чл.157, ал.2 от ДОПК, тъй като АУЗ за разлика от ревизионният акт не подлежи на предварително изпълнение. Тъй като процесния АУЗ не бил влязъл в сила, а бил обжалван от В., събирането на установеното с него задължение се явявало допуснато предварително изпълнение по чл.60 от АПК, което се иска да бъде спряно на основание чл.166 ал.2 от АПК. Събирането на сумата установена с акта щяло да причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, а Община Варна да се обогати неоснователно.

На 20.07.2020г. от ответника чрез упълномощения гл. юрисконсулт в Дирекция „МД“ при Община Варна по делото е постъпило писмо, с което се представя заверено копие на подадената от В. жалба вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. с приложенията към нея. В жалбата подадената до директора на Дирекция „МД“ при Община Варна К.В. оспорил АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. и заявил, че той не е влязъл в сила на 26.05.29017г., че не е уведомен за издаването му, а узнал за него на 07.04.2020г. когато му бил връчет с поканата за доброволно изпълнение.

Поради това го обжалвал в срок с искане този по-горестоящ административен орган да отмени АУЗ като неправилен и незаконосъобразен. Освен това в жалбата е направено възражение, че е изтекла погасителната давност за установените с акта публични задължения за периода от 2011г. до 2014г., както и за лихвите върху тях.

С жалбата В. поискал от решаващият орган на основание чл.153 ал.2 от ДОПК да бъде спряно изпълнението на АУЗ, както и да бъде спряно изпълнението по образуваното за събиране на сумите по него изпълнително дело. В писмото пълномощника на ответника заявява, че по тази жалба срещу АУЗ не е постановен акт на решаващия орган, тъй като била подадена след връчване на АУЗ съгласно чл.152 ал.1 от ДОПК и се явявала просрочена.

В случая се касае за АУЗ на Община Варна издаден служебно на основание чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. със ЗМДТ, въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия, който съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна. В чл.144 ал.1 и ал.2 от ДОПК е разписано, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, както и че разпоредбите на глава ХVІІ от ДОПК се прилагат в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на ДОПК, ако не е предвидено друго. За АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК не е предвидено друго, поради което за обжалването му са приложими разпоредбите на чл.145 и следв. от ДОПК.

Съгласно чл.147 ал.1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, с решение компетентния да я разгледа орган я оставя без разглеждане. Това решение по чл.147 ал.1 от ДОПК се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му, съгласно чл.148 от ДОПК и може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

В случая от постъпилото по делото писмо от пълномощника на ответника – Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна се установява, че той е намерил жалба вх.№МД 20000604ВН/14.04.2020г. на К. В. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. за просрочена, но не е изпълнил задълженията си по чл.147 ал.1 от ДОПК да постанови решение, с което я оставя без разглеждане. В резултат на това на К. В. не е връчено решение по чл.147 ал.1 от ДОПК, което съобразно чл.148 ал.1 от ДОПК той да оспори пред съда. Това решение, с което решаващият орган констатира просрочие на жалбата срещу АУЗД е акта, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

С такъв изричен акт ДОПК изисква да се реши по цитирания ред преюдициалния въпрос – влязъл ли е в сила АУЗ към момента на подаване на жалбата срещу него или не, респ. просрочена ли е подадената на 14.04.2020г. жалбата срещу АУЗ или не, когато той е спорен между страните. След приключване на този спор с влязъл в сила акт, в случай, че подадената на 14.04.2020г. жалба срещу АУЗ бъде преценена като подадена в срок, ще може от решаващия орган, респ. от съда да бъде разглеждан и решаван спора между страните за правилността и законосъобразността на АУЗ, за спиране на изпълнението му, за размера на задълженията и за това погасена ли е част от тях по давност.

Като преценил жалбата като просрочена и не я разгледал, защото била подадена срещу влязъл в сила на 26.05.29017г. АУЗ, но не издал писмено решение в този смисъл съобразно изискването на чл.147, ал.1 от ДОПК, решаващият орган нарушил процесуалните правила и препятствал възможността на подателя на жалбата да узнае, че е налице спор относно срочността й и относно това влязъл ли е в сила и кога АУЗ и да сезира за разрешаването му съда по реда на ДОПК. С неиздаването на решение по чл.147, ал.1 от ДОПК, което да се връчи на В., Директорът на Дирекция “МД“ при Община Варна създал погрешната представа у него, че жалбата му вх.№МД 20000604ВН/ 14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. е преценена като подадена в срок, че е редовна и допустима, че е разгледана по същество и намерена за неоснователна.

Това довело до неправилната преценка на жалбоподателя, че с изтичане на 60-дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК е формирано мълчаливо потвърждаване на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. на Директора на Дирекция “МД“ при Община Варна, с оглед на което депозирал жалбата срещу АУЗ, по повод на която е образувано настоящото административно дело в Административен съд-Варна. Тази преценка е неправилна, тъй като е недопустимо да бъде извършвана от съда проверка на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК при наличие на неразрешен по реда в ДОПК с влязъл в сила акт спор за срочността на жалбата срещу АУЗ до решаващия орган и по въпроса влязъл ли е АУЗ в сила на 26.05.29017г., както е отбелязано върху него или не.

От постъпилото по делото писмо от ответника се установява, че жалбата подадена на 14.04.2020г. не е разгледана, защото е намерена за просрочена и подадена срещу АУЗ, който е влязъл в сила в сила на 26.05.29017г. С оглед на това се установява, че решаващият орган не е разгледал по същество както жалбата, така и направените в нея особени искания за спиране на изпълнението и възражения за погасяване на част от установените задължения по давност, поради което считано от 15.06.2020г. не е формирано мълчалив акт за потвърждаване на АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г.

При липсата на формиран такъв акт и наличие на неразрешен по надлежния ред преюдициален спор между страните за това просрочена ли е жалбата вх. №МД 20000604ВН/14.04.2020г. срещу АУЗ №МД-АУ-8365/18.10.2016г. или не и влязъл ли е в сила АУЗ или не, съдебната проверка за законосъобразност и правилност на АУЗД по реда на ДОПК е недопустима по аргумент от чл.156 ал.1 и ал.2 от ДОПК.

Поради това жалбата с вх.№8120/13.07.2020г. на К.Н.В. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8365/18.10.2016г. по чл.107, ал.3 от ДОПК издаден от ст. инспектор „КРД“в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна ведно с направените в нея особени искания и възражения за изтекла погасителна 5 годишна давност се явява недопустима за разглеждане от Административен съд-Варна и образуваното по повод на нея съдебно производство следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.1 от АПК.