Определение № 3627 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3627 гр. София, 16.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002103163 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, чрез адв. Т. М., касационна жалба срещу решение № 260090 от 13.

01. 2023 г. по в. гр. д. № 7978/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II Е въззивен състав, потвърждаващо решение № 255411 от 25. 10. 2019 г. по гр. д.

№ 59897/2015 г. на СРС, ГО, 46 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу Столична община, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищцовото дружество е собственик на реална част с площ от 169 кв.м., която по одобрената кадастрална карта на [населено място] от 2012 г. съставлява част от поземлен имот с идентификатор ***, а след изменението на кадастралната карта през 2014 г. съставлява част от поземлен имот с идентификатор *** – второстепенна улица, и която реална част е изобразена с жълт цвят между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-1 на скица-приложение 1 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Бирова.

Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.

С подаден от Столична община, чрез адв. Л. П., отговор на касационната 1 жалба се излагат съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху спорната реална част от 169 кв.м. на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, посочвайки следните правопораждащи факти: спорната площ е била част от терен, предвиден за обществено мероприятие за нуждите на ЦК на БКП – АБПФК – за изграждане на почивен комплекс – дом № 3 и е бил придобит от държавата; върху придобития от държавата имот е изграден Болнично-рехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден и в оградената част попада и спорната площ; болничнорехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ; Санитарно-курортното управление и санитарно-курортните заведения към него, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарнокурортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г.; през 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.

Като евентуално придобивно основание се сочи и придобивна давност, с твърдения за упражнявано владение върху имота от 1984 г. до предявяване на иска.

С отговора на исковата молба процесуалният представител на Столична община е оспорил иска като неоснователен. Заявил е, че спорната площ съставлява част от имот с идентификатор *** – улица, с площ от 1880 кв.м., която е собственост на Столична община, със статут на публична общинска собственост.

В проекта за доклад, обявен за окончателен, съдът е указал на страните, че всяка от тях носи тежестта да докаже твърденията си.

Установено е, от заключението на съдебнотехническата експертиза, че по ДРП 2 и УРП, одобрени 1915 г., спорната реална част от 169 кв.м. е съставлявала част от парцел *** (част от имот пл. № ***, за който парцелът е отреден и част от имот пл. № ***, придадена към парцела), както и част от предвидена улица (скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ). По РП от 1960 г., изменян със заповеди от 1961 г.,1966 г., 1967 г., 1970г., спорната реална част от 169 кв.м. е била включена първоначално в парцел, отреден за нуждите на Главно управление по туризма при МС и е съставлявала част от имоти пл. № *** и *** (скица-приложение 4 към заключението на СТЕ), а впоследствие е включена в парцел I – „За балнеоложки комплекс“, отреден за имот пл. № ***, в кв. ***, като част от улица (скица-приложение 2 към заключението на СТЕ).

По РП от 1977 г. имотът попада в имот пл. № *** , отреден „За балнеоложки комплекс“, кв. ***, като към този момент (1977 г.) около него не е имало нанесени имоти на кадастралната карта (скица-приложение 3 към заключението на СТЕ). Спорната реална част е отразена и в неодобрен КП на [населено място] от 1984 г., като част от имот пл. № *** и имот пл. ***. След 1995 г. кадастралната основа на РП от 1977 г. е допълнена чрез нанасяне на имоти, във връзка с уважени реституционни претенции: през 1998 г. е нанесен имот пл. № *** (идентичен с имот пл. № *** по кадастралната основа на РП от 1960 г.), през 2000 г. – имоти *** и ***, в кв. *** (идентични с имоти пл. № № *** и *** от кадастралната основа на РП от 1960 г.), през 2001 г. – имот пл.

№ *** – скица-приложение № 3. Процесният имот попада в имот пл. № *** (с около 149 кв.м.) и в имот пл. № *** (с около 20 кв.) – скици-приложения № 1 и № 3 към заключението на СТЕ. По КККР от 2012 г. спорните 169 кв.м. съставляват реална част от ПИ ***, с площ от 35047 кв.м. (скицата на лист 10 от делото на СРС), а след изменението на КККР през 2014 г. – реална част от ПИ ***-улица (скица-приложение № 1 към заключението на СТЕ), като след изменението ПИ *** е с площ от 34884 кв.м. Жалбата на ищцовото дружество срещу заповедта за изменение на кадастралната карта от 2014 г. е отхвърлена с решения на АССГ и ВАС. Имоти пл. № № *** и *** попадат в терен, отреден за улица, но уличната регулация не е приложена - няма проведени отчуждителни производства, нито улицата е изградена.

Процесният имот е ограден като част от терена на СБР „Ясен“. Оградата е видимо стара. По делото е представено разрешение за строеж № 76/27. 02.

1984 г. за „Ограда и постройка на главния вход на почивен комплекс на ЦК на БКП – Банкя“ по одобрени проекти от 27. 02. 1984 г., но не са представени 3 одобрените проекти, липсват и други одобрени книжа, поради което не може да се установи дали съществуващата на място ограда е поставена в съответствие с одобрения проект.

Не се спори, че имотите, включени в терена, отреден за балнеоложки комплекс, са придобити от държавата на основание проведени отчуждителни производства и сключени договори за замяна. Върху придобития от държавата имот е изграден Болнично-рехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден. Болничнорехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ, което през 1996 г., с ПМС № 1/1996 г., е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и санитарно-курортни заведения съгласно приложен списък, сред които и СКЗ „Ясен“ – Банкя, и с предмет на дейност профилактика, санитарно-курортно лечение и рехабилитация. Санитарно-курортните заведения към Санитарно-курортното управление, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарнокурортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г. През 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.

Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху спорната реална част от 169 кв.м. на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, посочвайки следните правопораждащи факти: спорната площ е била част от терен, предвиден за обществено мероприятие за нуждите на Министерство на здравеопазването, впоследствие преотреден за нуждите на ЦК на БКП – АБПФК – за изграждане на почивен комплекс – дом № 3 и е бил придобит от държавата; върху придобития от държавата имот е изграден Болничнорехабилитационен център – база „Ясен“ (бивш дом № 3) и въведен в експлоатация през средата на 80-те години на миналия век, а теренът на болнично-рехабилитационния център е бил ограден и в оградената част попада и спорната площ; болнично-рехабилитационният център е бил предоставен за ползване и управление на Санитарно-курортно управление към МЗ, което през 1996 г., с ПМС № 1/1996 г., е преобразувано в юридическо 4 лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София и санитарно-курортни заведения съгласно приложен списък и с предмет на дейност профилактика, санитарно-курортно лечение и рехабилитация, сред които и СКЗ „Ясен“ – Банкя; санитарно-курортните заведения към Санитарно-курортното управление, включително и СКЗ „Ясен“ – Банкя, са преобразувани в „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД – правоприемник на активите и пасивите на санитарно-курортните комплекси, включително и на ЛОЗ „Ясен“ – Банкя, по баланса им към 31. 12. 1999 г.; през 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на част от акциите на „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, след което последното е преобразувано в АД.

С АДС № 820/3. 01. 1990 г. е актуван като държавна собственост терен застроен с дом № 3 за нуждите на АБПФК, с площ от 43061 кв.м., предоставен за нуждите на ЦК на БКП и АБПФК.

С н.а. № 120/11. 05. 2009 г.“Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е призната за собственик на имот пл. № ***, в кв. *** по КРП на [населено място], целият с площ по скица 33734, а по АДС – 43061 кв.м.

Спорните 169 кв.м. към 11. 05. 2009 г. не са били част от имот пл. № ***, в кв.

***, предмет на констативния нотариален акт. Същите са се намирали изцяло извън обхвата на имот пл. № *** – попадали са в имот пл. № *** (около 149 кв.м.) и в имот пл. № 2467 (около 20 кв.), в кв. ***, нанесени на кадастралната основа към РП от 1977 г. през 1998 г. (имот ***) и през 2000 г. (имот ***) – скици-приложения № 1 и № 3 към заключението на СТЕ. Преди нанасянето им са съставлявали част от имот пл. № ***. Нанасянето на тези два имота е извършено на основание уважени реституционни претенции, според заключението на съдебнотехническата експертиза, но липсват доказателства за това. Имот пл. № ***, кв. *** е нанесен през 2001 г. Същият съответства на имот пл. № ***, но не е идентичен с него, тъй като от обхвата на последния са изключени редица реституирани имоти. По делото не е представена скицата, посочена в издадения в полза на ищеца констативен нотариален акт за собственост по ЗППДОП/отм./.

При тези факти въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е доказано спорната реална част от 169 кв.м. да е собственост на ищцовото дружество. Не е доказано придобиването й на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ – същата не е част от имота, за който 5 дружеството се е снабдило с констативния нотариален акт за недвижим имот, придобит по ЗППДОП. Заявеното главно придобивно основание не се установява от останалите събрани поделото доказателства.

За недоказано е прието и евентуално заявеното придобивно основание – давност. Прието е, че по делото има данни, че спорната площ попада в имоти с планоснимачни номера *** и ***, реституирани на трети лица. Дали по отношение на тези лица, след реституцията, ищецът е манифестирал намерение за своене на спорната реална част не подлежи на изследване в производството, ответник по което е Столична община.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както следва: