Решение № 774 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720100289 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Р. Т., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Н. Ц. срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2436.08 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557.58 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и сумата о т 259.87 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. и заповед № 4539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., изпълнително дело № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от дата 15.08.2021 г. от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник, за процесните суми – след влизане в сила на заповед № 4539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по същото дело.

Посочва се също така, че за процесните суми било образувано и 1 предходно изпълнително дело – под № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В. – на 30.11.2012 г. В тази връзка ищецът твърди, че по изпълнителното дело при ЧСИ В.а е извършено проучване на имущественото му състояние, като до същия е изпратена покана за доброволно изпълнение. Изпратено е и запорно съобщение – на 28.07.2014 г. Не се твърди по изпълнителното дело да са събрани суми. В тази връзка се твърди, че в продължение на две години /от 28.07.2014 г. до 28.07.2016 г./ изпълнителни действия не били искани, нито извършвани. По тези съображения и ищецът счита, че изпълнителното дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви други действия или молби след настъпване на перемпцията били без правно значение.

На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело при ЧСИ В.а на дата – 28.07.2016 г. не били предприети други валидни дейстия по принудително изпълнение. Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приеме, че този период бил пет години обаче – между датата 28.07.2014 г. /последно валидно изпълнително действие пред ЧСИ В.а/ евентуално датата 26.06.2015 г. /приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до датата на образуване на изп. дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. – 15.08.2021 г. – давността пак била изтекла.

Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба е представено копие от изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е три изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В., изп. д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството по делото са изискани и приложени копия от 2 изп.д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. и изп.д. № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., както и уведомително писмо относно изп.д. № 2623/2012 г. по описа на ЧСИ А.В. от ЧСИ В.а.

В съдебно заседание, проведено на 12.06.2023 г., ищецът чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Поддържа, че по изпълнителното дело при ЧСИ Д. срещу ищеца не били предприети никакви изпълнителни действия.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ищеца В. Р. Т. за вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4539 от 28.09.2012 г. по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник. Въз основа на последната и след влизането й в сила по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 30.11.2012 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В.. От ЧСИ В.а е постъпило уведомително писмо, че изп.д. № 2623/2012 г. със страни „Топлофикация Перник“ АД като взискател и В. Р. Т. като длъжник е унищожено, поради което и същото не може да бъде представено. Уточнено е че изпълнителното дело е архивирано на 06.06.2017 г. По другите изпълнителни дела, обаче е налично копие от изпълнителния лист. От печат на гърба на същия и настоящият състав установява, че изп.д. № 2623/2012 г. на ЧСИ В.а е образувано именно на 30.11.2012 г. В печата е отбелязано и че има извършено изпълнително действие – от 28.07.2014 г., но не се посочва какво е същото. Не е отбелязано да има събрана сума. Според ищеца съгласно исковата му молба въпросното изпълнително действие представлява налагане на запор.

На следващо място по делото се установява, че въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2012 г. по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник по молба на ответното дружество от 20.01.2017 г. срещу ищеца като длъжник е образувано и второ изпълнително дело – изп.д. № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д., като на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на длъжника В. Р. Т..

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 472/2017 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника В. Р. Т., като до него е изпратена дори покана за доброволно изпълнение – от 14.06.2017 г. – с налични данни за връчване чрез 3 уведомление По изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, нито са събрани суми. Постъпила е молба от взискателя за изпращане на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител, но това също не е сторено. Поискано е и ново налагане на запор – от 27.02.2019 г., но това действие също не е извършено. Поради това през 2021 г. взискателят е поискал и му е бил върнат оригиналът на изпълнителния лист.

Отново въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2012 г. по молба на взискателя ответник от 05.08.2021 г. срещу В. Р. Т. е образувано и трето изпълнително дело – по описа на ЧСИ СТ.Б., като отново е поискано налагане на запор на вземания на длъжника. Извършени са справки за имущественото състояние на лицето и в тази връзка е наложен запор на банкови сметки на длъжника, на пенсия и на МПС на длъжника – като запорите на банкови сметки и пенсия са от 16.08.2021 г., а на МПС от 09.11.2021 г. Отново на 16.08.2021 г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, която има данни да е връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид наложения запор от длъжника В. Р. Т. е събрана сумата от общо 1011.83 лева. Сумата обаче НЕ Е преведена от съдебния изпълнител на взискателя, доколкото са налице данни по делото. В тази връзка от длъжника ищец е постъпила молба с дата 24.03.2023 г. сумата да не се превежда на взискателя, доколкото длъжникът е образувал настоящото дело за признаване на задълженията му за погасени по давност. Молбата е съобразена от съдебния изпълнител и сумата не е преведена на взискателя.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 25.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 6450/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б./.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в цялост.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява 4 накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.