Решение № 2531 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2531 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня К. при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20213110113676 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „В.И.К.“ ООД срещу К. Д. Р., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 261394/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2480/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, за следните суми: сумата от 1445,16 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 16.01.2019г. до 18.01.2021 г. по партида с абонатен № 1276472, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Д." № 25А, за които суми са издадени фактури в периода 19.03.2019 г. – 19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 162,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от 18.04.2019 г. до 11.02.2021 г.

Ищцовото дружество „В.И.К.” ООД твърди в исковата молба, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Д." № 25А, с абонатен № 1276472, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за периода 16.01.2019 г. – 18.01.2021 г. ответникът дължи сумата общо в размер на 1446,16 лв. за предоставени му водоснабдителни и канализационни услуги, ведно с лихва за забава в размер на 162,75 лв., начислена за периода от 18.04.2019 г. до 11.02.2021 г. Твърди се, че ответникът не е оспорил с писмено възражение вземанията в срока по чл. 40, ал. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Сочи се, че 1 претендираната сума за главница за периода от 16.01.2019 г. до 16.07.2019 г. е за реално доставени и отчетени ВиК услуги, а за периода от 17.02.2020 г. до 18.01.2021 г. – служебно начислени кубици вода съгласно ОУ и Наредбата.

Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез особен представител, с който оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни. Оспорва претенциите по основание и размер.

Излага твърдения, че ответникът не е собственик на процесния обект, поради което не се явява потребител на ВиК услуги, тъй като е отчуждил имота на 18.12.2019 г. Сочи, че справката за недобора не била подписана от ответника, не била адресирана и получена от него, поради което не е годно да установи отразеното в нея количество на потребена вода. Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на потребените ВиК услуги. Сочи се, че отчитането на количеството вода не е извършено в присъствие на титуляра, не налице отчет, подписан от абоната или свидетел. Предвид липсата на карнети оспорва количеството вода да е доставено до абоната. Оспорва също годността на техническото средство и неговата изправност, както и фактурираното количество вода да е реално доставено. Твърди, че ищеца не е връчил на ответника фактура, като същият не бил изпаднал в забава. Сочи, че задълженията са изтекли по давност, тъй като за фактурираните 823,22лв. за периода от 16.01.2019 г. до 29.01.2019 г. е фиктивно разпределено и включва стари задължения.

В съдебно заседание ответникът чрез особен представител оспорва исковете и се моли за отхвърлянето им. Настоява се, че ответникът е отчуждил имота и не следва да се ангажира отговорността му. Отделно сочи, че са начислени 266 куб.м., за тринадесет дни, което не съответства на изводите на вещото лице за потребление от 5 куб.м. вода на месец.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение Заповед № 261394/19.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2480/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, е разпоредено длъжникът да заплати на „В.И.К.” ООД следните суми: сумата о т 1445,16 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани В и К услуги за периода от 16.01.2019г. до 18.01.2021 г. по партида с абонатен № 1276472, за обект, находящ се в гр. Варна, ул. "Д." № 25А, за които суми са издадени фактури в периода 19.03.2019 г. – 19.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 162,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено 2 за периода от 18.04.2019 г. до 11.02.2021 г.

Видно от приложената на л. 74 от делото справка от Агенция по вписванията, ответника К. Д. Р. е бил собственик на обект, находящ се в гр.

Варна, ул. "Д." № 25, като същият е продаден на Ася Росенова Борисова на 18.12.2019 г.

Последното обстоятелство се потвърждава и от удостовереното от връчителя по делото съобщение до ответника от 13.10.2021 г. /л.35 от делото/.

Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от от ВиК оператор „В.И.К.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.

Съгласно констативен протокол №125/29.01.2019 г. от служители на ищцовото дружество, подписан от Констатин Р. на същата дата е констатирано, че на процесняи адрес е монтиран водомер без метрологична помба, без пломба на холендъра, с показание 2168, както и че водомерът е с изтекла валидност на метрологична проверка,

Видно от молба от 29.01.2019 г. от К. Р. е поискано от ищцовото дружество да заличи задълженията на ответника за обект, находящ се в гр.

Варна, ул. "Д." № 25, с аб. № 1276472, поради погасяването им по давност за периода от 21.11.2008 г. до 16.12.2015 г.

С протокол за отписване на вземания за предоставени ВиК услуги поради изтекла давност посочените в молбата от Р. вземания са отписани вземанията на абоната.

Видно от справката за недобора от 02.06.2023 г. от показания на водомера - ново 2168, за периода от 16.01.2019 г. до 29.01.2019 г. са отчетени 266 куб.м. вода

От допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице задължение за заплащане на сумата 1445,16лв. за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 16.01.2019 г. до 18.01.2021 г. по партида с абонатен № 1276472, както и сумата от 162,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от този период, като ответникът не е извършвал плащания. Вещото лице сочи, че има данни за служебно начисляване на вода, тъй като нямо достъп до водомера на абоната.

От допуснатата по делото СТЕ се установява, че при посещение на адреса неколкократно, в т.ч. с инкасатора, е съставен констативен протокол, но не е открит представил на ответника и не е осигурен достъп. Вещото лице сочи, че обектът представлява къща с пристройки в имота. Сочи се, че данните са отчитани от инкасатора до 17.07.2019 г. По данни на инкасатора през 2019 г. са дадени предписания за смяна, поради изтекла метрологична годност, като след този период няма достъп за извършване на реален отчет.

Вещото лице заключва, че при един член на семейство на абоната, каквито данни е събрал от съседи на имота, потреблението би било от 5 куб.м. месечно.

От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно3 техническа експертиза се установява, че от дванадесет издадени фактури на абоната, три от тях са за реално отчетени количества от 1-3 в справката, а именно за периода от 16.01.2019 г. до 16.07.2019 г. За остатъка от периода са фактурирани по 20 куб. вода, или за целия период от 460 куб. За периода от 17.02.2020 г. до 18.01.2021 г. са начислени служебни количества вода, поради неосигурен достъп.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: наличието на действително облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида на обект, с находящ се в гр.

Варна, ул. "Д." № 25А, с абонатен номер № 1276472; ищецът е предоставил на потребителя посочените водоснабдителни и канализационни услуги в заявения обем, като доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, размера на претендираните задължения за заплащане на продажна цена за предоставени ВиК услуги, както и настъпването на изискуемостта на тези задължения, както и размера на мораторната лихва върху главницата.

Съгласно нормата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и чл. 2, ал.1, т. 1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "В.И.К.", потребители на ВиК услуги са юридическите или физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и ответника е налице валидно облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, но за период до отчуждаване на недвижимия имот чрез продажбена сделка -18.12.2019 г.

От представената справка по вписванията се установи, че до 18.12.2019 г. собственик на водоснабдения имот е бил ответникът, поради което съдът приема, че лицето има и качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т.

4

1 от Общи условия и като такъв е задължен да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. След изгубване на собствеността върху имота, титуляр на задължението за потребената в имота е новият собственик. Неизпълнение на задължението за уведомяване на водоснабдителното дружество за промяна в титулярството на собствеността, не може да обоснове ангажиране отговорността на ответника за доставка на ВиК услуги в обекта на потребление.

След прехвърляне на собствеността, новият собственик е титуляр на това задължение, поради което претенцията на ищеца за фактурираните количества вода за период на потребление от 17.02.2020 г. до 18.01.2021 г. в размер на 578,60 лв. следва да се отхвърли само на това основание.

Неоснователна е и аксесорната претенция за сумата от 18,87 лв. – мораторна лихва за забава плащането на сумата от 578,60 лв. за периода от 18.06.2020 г. до 11.02.2021 г.

По отношение на претенцията за периода от 16.01.2019 г. до 16.07.2019 г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 22 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от "В.И.К.", услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. С идентично съдържание са и ОУ, като съгласно чл. 22 от ОУ, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода, като според ал. 1 на чл. 23, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат за период не по-дълъг от един месец. Съобразно чл. 21 от ОУ показанията на водомерите се отчита за период не по–дълъг от 3 месеца за потребителите за питейно- битови нужди по чл. 3, т. 1 от ОУ и 6 месеца за имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средно-месечния разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомера количеството вода се изравнява съответствие с реалното потребление - чл.21, ал.3 от ОУ.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/127808f6-88e1-4796-a161-7f3e37bb53fd