Решение № 2335 от 30.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3091/2021
- Вид
- Решение № 2335
- Подписан
- 30.11.2021
- В сила
- 30.11.2021
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.7, т.11, т.33 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7, т.11, т.33 и сл. · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2335 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330103091 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК 202167975 против И. М. М., ЕГН ********, с която са предявени обективно съединени установителни и в условията на евентуалност осъдителен искове, с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. и с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.33 и сл. ЗПК и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.02.2019 г. бил сключен – договор за заем, с предоставена сума от 7500 лева, платима ведно с договорна лихва, с краен падеж 11.02.2024 г.
Поради липса на плащане след 05.03.2020 г., вземанията били обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът бил уведомен с писмо.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 260916/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС, за сумите от – 6910,84 лева – главница; 1601,79 лева – възнаградителна лихва за периода 11.02.2020 г. – 11.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2020 г. до погасяването. В срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от предявяване на настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването им.
Предявен е и осъдителен иск в условията на евентуалност, за присъждане на неплатената предсрочно изискуема главница от 6910,84 лева, като получена без правно основание, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното 1 плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Той е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5494/25.07.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло /няма предпоставки за разглеждане на евентуалния иск/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 170,25 лева – ДТ и 630 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/ в размер на 170,25 лева – ДТ и 750 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. М. М., ЕГН ******* ДЪЛЖИ на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК 202167975, следните суми:
6910,84 лева – главница; 1601,79 лева – възнаградителна лихва за периода 11.02.2020 г. – 11.09.2020 г., дължими по договор за заем от 11.02.2019 г., предсрочно изискуем, 2 ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 13.10.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 260916/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с адрес: .....да плати на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК 202167975, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър Ченков“ № 3, ет.1, следните суми: общо 800,25 лева /осемстотин лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 920,25 лева /деветстотин и двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3